Сложната химия на любовта към химията

Често имаме поводи за гордост от успехите на български ученици в международни олимпиади. Талантливите млади хора ни радват всеки месец с медали от състезания по математика, физика, химия, биология. Последната олимпиада, донесла два златни, два сребърни и един бронзов медал и отборно второ място в света за България, беше тази по информатика, провела се в Канада.

В подобни случаи победителите са за кратко във фокуса на медиите, камерите и фотообективите. Чакаме ги на летището. А най-често задаваният им въпрос е, дали ще останат в страната.

Извън обсега на медийното внимание, златните момичета и момчета са обикновени млади хора – ученици или абитуриенти, които като всички свои връстници четат, купонясват, сърфират в нета, влюбват се, кандидатстват за висше образование… Разказваме ви за двама от тях – 19-годишните Васил Василев от Варна и Румен Георгиев от Габрово.

Васил участва в Менделеевската олимпиада в Баку, Азербайджан, през май и в международната олимпиада по химия през юли в японската столица Токио. И от двете състезания спечели за България бронзови медали. Приет е за студент в Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Ще изучава химично инженерство на немски. Започнал да учи немски преди 5 години по настояване на баща си, който го говори перфектно. Първо четял с малък речник. Постепенно започнал да се справя все по-добре с езика на Гьоте. Това му отваря път към немскоезичната специалност, а защо не и към някой немски университет, ако реши. Засега смяната на Варна със София му е достатъчна. Очаква да види какъв е студентският живот. Вече си е намерил квартира в центъра на столицата. Купоните в заведенията наоколо или в Студентския град няма да му попречат да продължи да спортува. Занимава се с футбол, фитнес и плуване, като всеки ден ги редува. Плуването смята за задължително умение за всеки варненец. Прекарва най-малко по час в залата с уредите.

С футбола започнал от малък. И сега се събира с приятели на стадиона във Варна. Играе обикновено с фланелка № 23. Фен е на „Милан”.

Но и Световното първенство по футбол не успяло да го отклони от химията. Тя е неговото постоянно занимание. Васко не може да си обясни защо му е интересна, така както обяснение за дарбата не съществува. Той просто го може. Докато съучениците му се измъчват със състава и структурата на веществата, варненецът е наясно със съединенията, реакциите и преобразуванията им. За него решаването на задачи е детска игра. Интересно ми е да изследвам атомите, молекулите и изобщо поведението на веществата, казва олимпиецът. Може да прекара часове в лаборатория, защото за него това е удоволствие. Затова не е имал никакви колебания при избора си на професия. За него химията е любов.

Румен е от Габрово. Като всеки млад човек прекарва часове в интернет в разговори с приятели. Особено се пали, когато става дума за музика. Слуша класик и прогресив рок, отвреме навреме траш метъл. Любими са му Megadeth, Mashine Head, Evile, Dio… Смята Pink Floyd за велика група, макар че е от времето на баща му. Музиката им е пространствена, парчетата са космическа хармония от звуци, споделя усещането си от слушането на любимата музика Румен.

Не е наясно дали точно търсенето на хармония във всичко е в основата на влечението му към химията. Така или иначе тя започнала да го „влече”, когато бил в 9 клас. Това, което открива в учебниците, не му било достатъчно. Намирал и четял още и още материали. Насърчавали го родителите и учителката му Мария Николова. Интересът на Румен към тази наука е новост за семейството. Майката Надя е началник производство в текстилна фирма, а бащата Николай е главен електротехник към ВиК-Габрово.

Като особено полезни Румен определя знанията, получени от преподавателите в Химическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски” – Донка Ташева и Пенка Цанова. Те тренирали националния ни отбор, в който влиза и Румен.

След медалите от Баку за първи път осъзнах отговорността да представяш страната си, казва Румен. Бях много притеснен не дали ще реша задачите, а дали, ако не ги реша, ще изложа отбора, признава той. Високата му оценка от националното състезание по химия през юни му осигурява прием в Химическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Никога не е мислил, че може да учи в чужбина.

Със сигурност ще има и купони, студентският живот го „изисква”, но аз ще се занимавам най-вече с наука, убеден е Румен. По-вероятно е да бъда в Химическия факултет и да провеждам опити в събота сутрин, отколкото да изтрезнявам след петъчен купон. Всъщност, тъй като химията е едно от нещата, които ми доставят най-голямо удоволствие в живота, опитите и лабораторната работа се явяват моят еквивалент на купона за другите студенти, твърди той.

Румен няма проблеми с органичната, неорганичната и биохимията. Особено интересна му е физикохимията, тъй като има и любителски интерес към физиката.

Химията е предизвикателство. Това ще бъде моята професия и целият ми живот ще бъде свързан с науката за природата, твърди момчето от Габрово.

Галя Ночева, „Аз Буки“