Проф. Семерджиев: Няма спад на интереса към киното и театъра

Проф. д-р Станислав Семерджиев е ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов” (НАТФИЗ) – София. Вицепрезидент е на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища – Брюксел, Белгия. Председател е на Българската асоциация на филмовите, телевизионите и радио сценаристи. Ректорът е председател и член на десетки национални и международни фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми в САЩ, Мексико, Aржентина, Бразилия, Чили, Австралия, Индия, Япония, Сингапур, Гана, Израел, Ливан, Финландия и др. Автор на над 120 научни и критически публикации. Професор Семерджиев е създател и ръководител на специалността “Драматургия” в НАТФИЗ. Той е сценарист или консултант на 35 филмови сценария за български и европейски продуцентски компании. Създател е на първия български “сапунен” сериал “Хотел България”.

– Професор Семерджиев, какъв е интересът към специалностите в НАТФИЗ тази година в сравнение с предходната?

– В сравнение с предишната година има спад с около 10% на броя на кандидат-студентите. Мисля, че на общия фон, от гледна точка на демографската, на емигрантската и финансовата криза, това е нищожно занижаване. Ние смятаме, че интересът на кандидат-студентите е стабилен и траен през последните години.

– Какво е впечатлението Ви от кандидат-студентите? Как се представят пред изпитните комисии?

– Все още сме в началото на кампанията и е твърде рано да даваме категорични преценки. Приемните изпити за голяма част от специалностите все още не са започнали. Струва ми се, че част от кандидат-студентите, както всяка година, са много добре подготвени. В този смисъл, намаления брой не влияе на качеството. Разбира се, има и кандидати, които пробват шанса си, без да са положили необходимите усилия за подготовка.

– Каква част от студентите успяват да се реализират след завършване на Академията?

– Ние имаме проучвания по въпроса. Към момента около 70-75% от студентите работят по специалността си след завършване.

– Какви са новостите около НАТФИЗ?

– Само преди няколко дни открихме цял нов етаж, който построихме миналата година. Той се намира в централната сграда. Има нова театрална сцена, нова зала за танци, за акробатика и сценично движение – много по-голяма от сега съществуващата, в която работят студентите. Има и три ателиета за специалността „Сценичен и екранен дизайн”, както и фитнес зала. Това са придобивки, които ще позволят качеството на образованието да се повиши.

– Откъде идват субсидиите за всички тези нови придобивки?

– Това са субсидии, които дойдоха от предишното правителство. Оползотвориха се по време на сегашното.

– За какво ще Ви стигнат средствата, които се предоставят от сегашното правителство, предвид орязания бюджет?

– Средствата ще ни стигнат за това да затворим академията… през декември месец. В края на годината всички преподаватели ще излязат в неплатен отпуск, а сградите ще бъдат заключени, за да се пести от парно, от ток, от вода, от телефонни сметки и прочие. Така ще бъде и през януари, и до средата на февруари. Вторият семестър ще завърши през летните месеци вместо през май.
От това, което разбирам като проектобюджет за следващата година, има проект за намаление с още 20% в сравнение с тази година. Вероятно следващата зима не само ние, но и други учебни заведения ще се принудят да излязат в дървена ваканция. Възможно е графиците на учебните заведения да бъдат изместени. Вероятно ще се наложи и преструктуриране на звена, на функции на преподаватели.

– Да разбирам ли, че говорите за съкращения?

– Аз се надявам да не се стига дотам. Но очевидно, няма да назначаваме нови преподаватели и служители. Дори и на местата на онези, които се пенсионират. Ще има голям недоимък и по отношение на конкретните средства за ежедневната ни работа. Това са материалите за сцените, за филмовите продукции и за спектаклите.

– Ще има ли възможност студените да вземат стипендии?

– Да. Но стипендии ще вземат онези студенти, които имат отличен успех. Обикновено, той трябва да е над 5,75.

– Сътрудничи ли си НАТФИЗ с други академии по света с цел обмен на студенти и преподаватели?

– В момента имаме много сериозна международна дейност. Сключили сме договори с 12 висши училища, в Япония, в Индия, в Русия, в Германия, във Великобритания, във Франция и др. Предстои сключване на договор с Корея, с Китай и с Джорджтаун Юнивърсити във Вашингтон, САЩ. Истината обаче е, че при намалените средства от бюджета за следващата година, парите за международна дейност ще бъдат свити три пъти. Това означава, че всякакви наши усилия за развитие на контактите в международен план трябва да бъдат свързани основно с привличане на спонсори. Ние вече започнахме да търсим такива възможности. Последното пътуване на нашите студенти и преподаватели, което беше на Световния театрален фестивал и конгрес на училищата по театър в Перу, беше изцяло финансирано от спонсори. Нито една стотинка от бюджета на Академията не е вложена в това пътуване, тъй като такива средства не могат да бъдат заделени.

– По какви програми за финансиране на проекти могат да кандидатства младите творци?

– Всеки от студентите може да кандидатства във фонд „Култура” към Столична община. Проекти могат да бъдат финансирани от националния фонд „Култура” към Министерство на културата, както и във всички програми на „Американска фондация за България”. Студентите могат да кандидатстват и във фондация „Америка за България”, по програма „Медия Плюс” на Европейския съюз… Има десетки фондации, които обявяват програми. Нашите студенти получават значителни средства по тях. Само миналата година около 120 000 лева бяха вложени в студентски работи, извън средствата, които Академията осигурява.

– Усилва ли се или намалява интересът към българското кино и театър?

– Намаляване на интереса към българското кино и театър не само, че не се наблюдава, а се наблюдава точно обратното. Вие сама виждате, че филмът „Мисия Лондон” има 400 000 зрители. Филмът „Дзифт” има около 50 000 зрители. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – също. Последният вече е разпространен в 30 държави и участва в редица фестивали.
Що се отнася до театъра, ако влезете в театралните зали на голяма част от софийските театри, ще видите, че те са пълни. Всичко зависи от постановката. Ако тя е слаба, естествено, че няма да има интерес. Ако постановката е силна, тя ще продължава да се радва на огромен успех. „Хъшове” вече 7-8 година продължава да събира зрители. Огромни тълпи ходят на представленията на Камен Донев. „Малък градски театър зад канала” почти няма губещо представление. В част от театрите като Военния театър, Сатиричния театър, Театър „София” има спектакли, които се радват на много голям успех.

– Има ли артисти, които търсят късмета си извън родината?

– Много малко артисти търсят късмета си извън България. Има единици, като Самуел Финци, Наталия Дончева или избрани в различни филми актьори като Христо Шопов или Христо Живков. Това не е, защото те са отишли да си търсят хляба някъде, а защото са поканени да участват в чужди продукции.
90% от нашите завършващи студенти работят в България. Някои от тях се отказват от професията и се насочват към друга област. Но ние нямаме чак толкова емигранти сред актьорите. Малко повече си търсят хляба в чужбина в областта на екранните специалности. Това са предимно оператори, монтажисти, аниматори – хора, които без особена нужда да използват чужд език, могат да намерят работа навсякъде.
Аз не смятам, че това е проблем. За нас е гордост, че има над 40 човека аниматори, които работят в студията на Спилбърг и на Лукас. Реализират се и в „Уолт Дисни”, в „Уорнър Брадърс” и „Пиксар”. Имаме брилянтни оператори, които работят в Италия, в Испания, в Германия, във Франция… Имаме монтажисти, които са автори и на специални ефекти. За нас това е повод за радост. Естествено, че името на България трябва да се развива в световен мащаб. Представете си, ако всички завършващи останеха да работят само и единствено в България. Това щеше да бъде пълна катастрофа за България и за българското висше образование.

Интервю на Десислава Пътева
Снимка: Личен архив