Борим неграмотността на 776 милиона души

8 септември е определен за Международен ден за премахване на неграмотността, учреден от ЮНЕСКО преди 44 години. Идеята за въвеждането на такъв символичен жест към образованието и писмеността идва от стряскащата статистика. 776 милиона души по света са неграмотни. 75 милиона деца не посещават училище. Тези цифри нарастват с всеки изминал ден.

Как на 8 септември можем да помогнем и да дадем нещо от себе си за справянето с този глобален проблем? Как да се справим с него в рамките на България? АкадемикаБГ представя 3 свои идеи.

1. Анастасия Станишева

Неграмотността в България може да бъде преборена само с адекватни промени в образователната система. След като се осигури равен достъп на всички до образование, идва може би по-трудният проблем – как да бъде привлечен интересът на децата и на младежите към него.

Статистиките показват, че все повече млади хора нямат елементарни познания света, в който живеят. По тази причина още от най-ранна детска възраст училището и учителите трябва да провокират интереса на децата към придобиването на нови знания. В България образователната система може да е добра, но нейните методи изглежда вече са остарели и доказателството е налице.

Не е важно само количеството на информацията, но и нейното качество и видът, в който се поднася. Трябва да се въведат по-интересни и увлекателни начини за изучаване на предметите в училище и за преподаване на учебния матерал. Промяната трябва да е коренна, но да се извършва постепенно. Само така проблемът с неграмотността ще намери своето решение.

2. Петя Георгиева

Неграмотността е от тези явления, в основата на които стоят много неблагоприятни фактори. Ето защо да се преборим с нея не е никак лека задача. Един от тях е все по-малкото време, което родителите отделят на децата си. Семейството е важно не само за възпитанието на един ученик. То трябва да покаже добрия пример. Друг не по-малко важен фактор е образователната система, както и липсата на добри и мотивирани учители, които да приласкаят детето към учебния процес. Децата в днешно време не обичат и не четат книги. Това е голям проблем. Учениците често пропускат да прочетат задължителния списък от книги за през лятото. За това не са виновни само те. Виновно е цялото ни общество, което е твърде заето с гледане и обсъждане на всякакви реалити предавания. Първата стъпка към бобрата с неграмотността е да накараме децата да оставят дистанционното на телевизора и мишката на компютъра и да хванат книгата.

3. Десислава Недялкова

Грамотността на българските деца днес се вижда онлайн ежедневно. И не само детската неграмотност. Българската неграмотност стана интерактивна и отдавна напусна родните граници. Тонове „упознават балгарското” в интернет. И това не е третият свят. Това са ученици, които честосе оказват възпитаници на високоуважавани гимназии. Или студенти, които си „тарсят” курсовата работа някъде в Гугъл. Това вече дори не е страшно. Още по-страшно – това е ежедневие.

И уж всички знаят – възпитанието и образованието на детето идва преди всичко от семейството, след това от училище и университета. Само че семейството вдига рамене и казва, че е криза и сиренето е скъпо и няма как да сме грамотни. Училището вдига рамене и казва, че е криза и няма пари за учителски заплати, няма мотивирани кадърни учители, съответно няма как да сме грамотни. Университетът твърди, че е криза, че няма пари да си плати парното, че колкото повече студенти приеме, толкова повече пари ще вземе и в момента точно няма как сме грамотни. Нали, криза е.

Българското семейство е в криза. Българското образование е в криза. Българската грамотност е в криза. А българските деца са виновни, че са неграмотни.

За да излезем от тази криза, трябва да излезем първоначално от кризата на държавата. Да й кажем (явно не се досеща), че тя, държавата, трябва да е ангажирана. Да има топли класни стаи, строги наказания и безапелационна дисциплина в училище. Да има двама завършили университет, но тези двама да не „сажаляват”, че са го завършили. Когато критерият се вдигне, се вдига и нивото на образование. За да има висок критерий, някой трябва да постави високи изисквания. А държавата не изисква. Аз, като част от държавата, изисквам. Санкции за всеки, който пише „българия”. Изисквам всеки, който постъпва на работа в държавна институция, да мине тест по български език. България има нужда не от масово преброяване на населението. Има нужда от масова матура. Само този, който я издържи, да има право да напише с български букви в българския си паспорт, че е българин.

Трябват правила, критерии, ангажираност, гражданско самосъзнание и позиция. Иначе докато чакаме цената на сиренето да падне, за да бъдем грамотни, ще си останем „бесрамно” неграмотни.