Световната банка: Началото на образователната реформа вече е поставено

Реформата в средното образование в България вече е налице. Резултатите обаче отнемат време. Това е изводът от последния доклад на Световната банка на тема: „България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия”. Основните акценти от него са: ефективността, качеството, равния достъп и отчетността.

Първата препоръка на Световната банка е насочена към създаването на система за атестиране и сертифициране на училищните директори. Техните управленски умения трябва да бъдат удостоверени и периодично да се оценяват. Също така участието на общините при избора им да бъде засилено.

Хари Патринос, водещ икономист в сектор Образование, коментира проблема с недостатъчно развитата и синхронизирана отчетност на фона на повишената училищна автономия. Все още участието на родителите е недостатъчно. Чувството за собственост на общините към училищата също е слабо. Новият закон за образование трябва да запазва статута на доброволни организации на училищните настоятелства. Те на свой ред трябва да стимулират качеството на образование. Международният опит показва, че това може да стане само с децентрализирано вземане на решения. Засега родителите и общините не разполагат с официални механизми за търсене на отговорност от директорите. С инструменти за контрол разполагат само Регионалните инспекторати по образование.

Най-важното е пред кого отговаря училищният директор. Това заяви Боян Захариев, директор на програма „Образователни политики” към Институт Отворено общество – София. Според него основните стъпки за това са три – отчетност, публичност и контрол. Ролята на училищните настоятелства и контролът на общините трябва да се засилят.

„Осигуряването на качествено образование за всички е цел на всяка образователна система”, според образователния икономист Пламен Данчев. Той представи резултати от PISA от 2006 г., според които България регистрира спад в образованието през годините спрямо други съседни страни. Изследването показва че 53% от учениците не се представят добре по математика. Според него това лошо представяне се дължи най-вече на семейните фактори. По-ниски са резултатите в малките училища, в бедните семейства, включително от езиковите малцинства.

Всяка година степента на трудност на изпитите за външно оценяване се променя. Това пречи на реалното определяне на резултатите. Препоръките са да се въведе стабилност в образователната система и да се подобри качеството на тестовете. Също така България трябва да продължи да участва в подобни изследвания и да преследва определени международни стойности. След това информацията трябва да достига до всички заинтересовани страни – родители, общини, РИО и МОМН.

Друга препоръка е да се преустанови външното оценяване в 5 и 6 клас и да остане само това в 4, 7 и 12 клас. Обхватът на учениците, полагащи тестовете, също трябва да е по-голям. Хубаво е и да се събира повече информация за характеристиките на учениците.

Резултатите показват, че оптимизацията на училищната мрежа води до увеличаване на отпадналите ученици. Координацията и контролът по прилагането на мерките за средищните училища на местно и централно ниво са недостатъчни. Слаб е и контролът върху отпускането на социални помощи. Необходимо е ранният достъп до образование да бъде засилен. Това се отнася особено за ученицитете от езиковите малцинства, защото те усвояват учебния материал по-бавно.

Сред начините за постигане на по-високо качество в образованието се споменават: засилване на отчетността и автономичта на училищата; национални програми за стимули и подкрепа; стипендии и парични награди; еднаква общообразователна програма за всички ученици до 16 годишна възраст; фокус върху езиковите малцинства и малките училища; програми за развитие в ранна детска възраст.

Анастасия Станишева