„Нощи на четенето” – приложима ли е тази идея в България?

19 септември, 2010 13:03 | Денят, Средно образование | Няма коментари

Какво може да превърне отварянето на книга в истинско приключение за децата? Отговорът е „Нощи на четенето”. Те могат да се провеждат както в училищни, така и в публични библиотеки. Създадени са, за да събудят интереса на децата към книгите.

Ето как протича една такава нощ. Вечерта започва в петък в 19:00 часа. Учениците сами избират мястото за спане между лавиците с книги. Момчетата се разполагат вляво от входа, а момичетата – вдясно. Между всеки две деца има нощна лампа. Посредата поставя нещата си помощника на библиотекаря (учител или родител). Осигурена е минерална вода, в случай, че някой е жаден. В центъра на библиотеката е поставена количка с 200 нови книги, които точно тази вечер трябва да бъдат осветени и могат да бъдат прочетени. След това се поканват децата сами да си изберат книги за четене. Първите, които се престрашават, имат най-голям избор. Те взимат по 2 или 3 книги, преглеждат ги, след това ги разменят със съседите си, препоръчват им някои от тях и едва тогава започват да четат. Част от децата четат като за състезание, а други просто държат книгата в ръка и непрекъснато поглеждат към съседа си.От време на време се правят почивки при четенето, играят се тихи игри и се раздават награди за отгатнати отговори. Учениците общуват по между си и с библиотекаря.

В различни училища в „Нощите на четенето” участие взимат ученици от 5, 6, дори от 9 клас. Практиката показва, че колкото по-големи са учениците, толкова по-големи се оказват и проблемите. Най-голям успех „Нощите на четенето” имат сред 5 и 6 клас.

Някои родители първоначално не разрешават на децата си да участват. Но след родителска среща, на която са обяснени целта и начина на провеждане на срещата, те се съгласяват. Група от родители участва в приготвянето на закуската на следващия ден. В подготовката на вечерта се привличат домакина на училището, учители и възпитатели. Заедно с домакина учениците изнасят масите и столовете от библиотеката, за да стане по-просторно. Поставят се разклонители за нощните лампи. Определя се учител, който няма да спи през нощта, и ще бъде в помощ на библиотекаря, ако това се наложи.

Учителите споделят, че не са виждали учениците да четат толкова интензивно и заинтересовано. Самите ученици определят четенето си като приятно и лесно. От педагогическа гледна точка четенето в библиотека има и друго предимство. За разлика от работата им в клас, когато се обсъжда част от художествено произведение, тук се чете цялата книга.

Доказано е, че нощното четене в библиотеката има успех. То се практикува в Гермния. Някои хора сигурно ще си помислят, че идеята е добра, но не е приложима при нашите условия. Колкото и екзотично да изглежда това начинание, то е от голяма полза за насърчаване на учениците да четат повече. Всяко училище би могло да си организира свои „Нощи на четенето”.

Анастасия Станишева