Янка Такева: Оценка за поведението ще стимулира дисциплината

23 септември, 2010 21:14 | Гост | Няма коментари

Янка Такева: Оценка за поведението ще стимулира дисциплината

Янка Такева е председател на Синдиката на българските учители от 1994 г. От 1995 г. до дега е председател на Националната комисия за работа с жените, младежите, децата и семейството към КНСБ. Член на Националния съвет за закрила на детето към Държаввна агенция за закрила на детето.

– Госпожо Такева, какво е менението Ви за това децата да тръгват на училище на 5 години?

– Това правителство и ръководството на Министерството на образованието създадоха чудесна политика за обхват на 5-годишните в детските градини. То и сега 5-годишните ходят на детска градина, а не на училище, но те са около 82%. Целта е този процент да се увеличи и до 2015г., както е записано в доклада за хилядолетието на България, обхватът на децата в детските градини да стане 100%. Нищо няма да се промени за 5-годишните деца, освен че не общината, а държавата ще плаща за тях. Това ще е от помощ и за децата, чиито майчин език не е българският. 48% от децата в България спадат в тази категория. Така те ще научат български език и ще имат по-малко трудност, идвайки в първи клас. С бюджета за 2011г. това правителство осгурява около 14 млн. за 5-годишните деца.

– Според Вас учителската заплата адекватна ли е на полагания от учителите труд?

–    Учителската заплата в България и около нас не е адекватна, защото учителският труд е високо интелектуален и много отговорен. Всеки учител е под напрежение по 5-6 часа на ден, защото всяко дете идва със своя социален статус, мотивация, проблеми в семейството и т.н. Учителят трябва да се справи с всичко това. Нещата, които се случват в класната стая, са непредвидими и човек трябва да притежава много знания и умения, за да се справи с всичко това. За съжаление, в България трудът на учителя се подценява от обществото и от хората, които формират бюджета. Класиците казват, че с в своето пренебрежение обществата ще стигнат до момент, в който ще говорят само за образование и за учители. Ние наближаваме този момент. И днес българската икономика страда от липсата на качествена работна ръка. В момента образованието е свито в една черупка. Тя трябва да се отвори, за да може цялото общество да се развива.

– Учителите в някои училища са подложени на постоянен тормоз от страна на учениците. Особено в по-големите класове. Не е ли време това да спре и да се осъществи контрол?

–  Трябва да се пречупи манталитетът и мисленето на родителите. Когато те имат положително отношение към образованието, това не може да се случи. В традицията на българското образование са заложени две неща: преуспяващата личност трябва да мине през училището и  да уважава институцията и човека, който му преподава знанията. Ние смятаме, че трябва да има оценка за поведнието, както е в целия свят. Ако ученикът знае, че оценката за поведение влияе върху цялото му развитие, той ще се съобразява много повече какво поведение ще има в училище. Всичко това зависи и от организацията на работа на всички нива в дадено училище. Друго важно нещо е подготовката на бъдещите учители във висшите учебни заведения. 50% от материала, който се изучава в университетите при тяхната подготовка, трябва да е възрастова психология, защото между отделните поколения има различия.

– Трябва ли да се намали броят на учебниците на пазара, от които избират учителите?

–  Синдикатът на българските учителите има политка в тази насока. Ние смятаме, че трябва да има по един учебник на една учебна дисциплина от 1-7 клас, за който държавата плаща. За класоветеот 8 до 12 не трябва да има повече от 3 варианта и учителят да насочва кой учебник е най-подходящ. Така е навсякъде. Трябва да се промени и държавното образователно изискване, което определя какви знания трябва да се получат в определен клас. На базата на него се разработват учебните планове и програми. Колкото теми са записани в учебната програма, да ги има в учебниците. Министър Игнатов има много работа в тази насока и ние ще му помагаме.

– Какво е мнението Ви относно съдържанието на учебниците? Не е ли прекалено много материалът за възприемане и това не отблъсква ли учениците, освен че е невъзможно да се вземе за определения хорариум часове?

– Неразбирането и многото неща а запомняне са нещо ужасно. В този смисъл много ми допада американският начин на обучение. Те си имат много недостатъци и ще има да ни гонят докато ни настигнат, но те от 1 до 4 клас усвояват елементарни знания, има много естетически дисциплини и детето се увлича и започва да обича училището, защото се справя добре. Ако учителят не предаде есенцията от урока, почти никой не може да се справи. Не може ученик, който е в 5  клас да учи материала на 15-годишните ученици. Статистиката показва, че най-много отпадащи има при учениците от/между 6 и 7 клас. Същото е и при кандидатстване във висшите училища. Тук Сергей Игнатов среща пречки от страна на ВУЗ-овете. Не може да се дават теми, които не се изучават в 12 клас. Това се прави, за да се ходи на частните уроци във висшето училище, а вината се поема от учителите.

– А въпросът с подмяната на съдържанието им всяка година? Това не затруднява ли учителите при подготовката им за учебната година?

– Напротив, трудното и неразбираемо съдържание обърква учениците. Учителят дава най-важното за ориентир. Затова голяма част от учениците в горните класове не си купуват учебници.

– Трябва ли да се изучава православието като предмет и ако се въведе какво ще се случи в училища, където има смесени класове?

– Така е в другите страни на Балканите и не само. Ние подкрепяме изучаването на религия. И сега има възможност тя да се изучава в свободноизбираемата подготовка, но ние смятаме, че трябва да влезе в задължителната. Няма нищо лошо човек да изучава нещо, което е част от неговия живот. Както познаваме държавността, трябва да познаваме и религията.

– А как стои въпросът в смесените класове?

– И в момента е решен въпросът. Всеки си отива в групата, в която се изучава неговата религия. Трябва обаче да се създаде обща култура за всички религии, защото многообразието и различността са основен принцип в наши дни. Не мога да не познавам религията на моя съсед, който е евреин или мюсюлманин. За да познавам обаче неговата, трябва да познавам своята.

Елена Монева

Снимка: Николай Николов

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата