БАН очаква отговори

БАН очаква отговори на въпросите си, представени в отворено писмо до председателите на всички парламентарно представени партии. То е по повод информацията в медиите за разформироването на Академията. В него се искат отговори на следните въпроси:

1.Вярно ли е, че пред Министър-председателя е представен списък с най-скъпите и апетитни държавни имоти в България, с които да се гарантират дългосрочни кредитни линии от чужбина, в който списък влизат и имоти на БАН?

2. Защо г-н Симеон Дянков преди да стане министър публично заяви намерение да закрие и разпродаде БАН? И как е оценил имотите на Академията на 250 млн. щатски долара?

3. Вярно ли е, че са водени неофициални разговори с кметове на големи градове в България за публично-частно партньорство след постъпване на определени имоти на БАН в патримониума на държавата с цел бързата им разпродажба?

4. Вярно ли е, че има конкретни разработки от съветници в Министерски съвет, МОМН и Министерството на финансите за приватизация на 7 конкретни института на БАН заедно с техните сгради и интелектуална собственост?

5. Ще предложи ли Министерският съвет национализация на собствеността на БАН (и ще допусне ли Народното събрание подготвяната национализация)?

В края на миналата седмица имаше отново вълнения сред средите на учените. Едно от тях се случи на пресконференция в БТА. На нея бяха представени резултатите от анкета, направена „на доброволни начала” сред 200 служители от Академията. Резултатите от нея сочат, че според 70,5 на сто от участниците няма смисъл реформата в БАН да се прави преди приемането на новия закон за академията, 72,5 на сто смятат, че реформата трябва да започне отгоре надолу – тоест от Централното управление на БАН (чието бързо реформиране според над 70 на сто от анкетираните е полезно за БАН и ще доведе до големи финансови икономии).

От запитаните 41 на сто не подкрепят решението за сливане на институти от БАН, 78 на сто не мислят, че сливането и преименуването на институти ще доведе до интердисциплинарност на изследванията. Резултатите предизвикаха остри реплики между участниците в пресконференцията. „Анкетата е манипулативна и непредставителна и вреди на академията в момент, когато тя е подложена на унищожителни атаки, подборът на участниците е тенденциозен и непълен. „Моментът за анкетата е зле избран – искат да убият БАН, а вие сочите пъпка на челото й,“”, беше доводът на противниците на изследването. Според тях най-важен в момента е въпросът за финансирането. Имаше и твърдение, че някои от анкетираните са се страхували да отговарят на въпросите. „Сондажът е правен през лятото, когато обстоятелствата бяха други – предстоеше сливането на институти, а сега те вече са обединени и работят добре”, обяснява социологът Румяна Стоилкова

Няколко дни преди срещата в БТА, група учени изложиха своето становище в поредното писмо до медиите. „Сегашната реформа в БАН е само едно бетонирано окопаване на сегашните администратори в науката, придружено от пълно безхаберие към съдбата на институтите и работещите в тях учени” е тяхното становище. Те изразяват безпокойствието си от факта, че В сравнение със страните от Европейския съюз субсидиите за наука у нас са 3.7 пъти по малко. Отбелязва се, че и средното възнаграждение на учен в БАН е 628 лв. – това е колкото на учителите и по-малко от дохода на сержант в армията (над 700 лв.) и на шофьор в столичния градски транспорт (900-1000 лв.).

Според авторите, най-големият проблем в момента е „лъжовността, заглавичкване с важните проблеми, тарикатщината, злобната отмъстителност и изумителна непрозрачност в мисленето и решенията на „богоизбрани“ началници”

В писмото се очертават четири спешни мерки, които трябва да бъдат предприети. На първо място се поставя премахването на централната администрация в този вид и създаване на борд на институтите, с ръководство на ротационен принцип и по-независима финансовата издръжка на институтите, която да е без посредник. Продължава се с искането договорите да се сключват с по-голяма отговорност на държавната администрация и премахване на тромавата система от множество съвети и комисии, като участието в тях да не се заплаща. Друго искане е въвеждането на научни критерии, основани на качеството на работата, съобразно европейската практика.. Заслужилите хора за тези титли да бъдат обособени в отделна организация, както е по-света, която да има научно-популярна, научно-просветна, екологично ориентирана и други. Последното искане е за с разкриването на всички сътрудници на ДС, разпускане на ЦУ и ОС на БАН, нов Закон за БАН, нов Устав на БАН, нов Закон за научните изследвания, нови избори, ефективно и безвъзвратно пенсиониране, атестиране, съкращаване и преструктуриране.

Според учените, ако тези мерки не бъдат предприемат, увеличение на субсидирането няма да се осъществи и много млади хора ще напуснат БАН, което ще доведе до нейната гибел.

Косара Белниколова

Снимка: Николай Николов