Проф. Анелия Клисарова: Платеното обучение е задължително за Медицинските университети

Проф. д-р Анелия Клисарова е ректор на Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов” – Варна от 2004 година. Тя Доктор хонорис кауза на Университета “Овидиус” – Констанца, Румъния, Одеския медицински университет – Украйна и на на университета в Одрин, Турция. Получила е златен медал “Алберт Швайцер” на Полска академия на науките. За Академика БГ, тя даде интервю във връзка с рейтингите на университетите, реформата в образованието, платеното обучение, както и студентските протести.

– Проф. Клисарова, какво прави Медицинския университет – Варна, различен от останалите медицински университети?

Медицински университет – Варна, се развива изключително бързо, въпреки че следващата година имаме кръгъл юбилей – 50-годишнина. Товага ще завършат и първите ни дентални медици, които обучаваме в съвсем нова сграда, построена и оборудвана по най-модерните стандарти в денталната медицина в Европа. Тази година приехме и втори випуск фармацевти. Засега те нямат собствена Направили сме проекта, преди година и половина направихме и първа копка, но средствата така и не ни бяха предоставени. Сега, заради финансовата криза, е доста по-трудно, но не сме се отказали. Имахме уверението на премиера Бойко Борисов, както и на финансовия министър Симеон Дянков преди време, когато бяха на посещение в МУ – Варна, че ще направят всичко възможно за осигуряването на средствата. В Медицински университет – Варна, е и единствения курс по Морска медицина, а това е една доста перспективна специалност. Интересно е, че тази година Турция, която не е член на Европейския съюз, също призна официално дипломите ни и студентите, които учат при нас – български и турски, имат правоспособност и могат да работят в Турция с нашите дипломи без приравнителни изпити или други изисквания.

– Кои са най-желаните специалности при Вас?

Преди беше медицината, но сега има най-много кандидат-студенти за специалност дентална медицина. Тази година наблюдаваме тенденция и за увеличаване на интереса към фармацията, но там все още бройките ни са малко и не можем да отговорим на очакванията на желаещите.

– Как Ви се отразява съкращаването на парите на висшите училища?

Срещаме трудности със справянето. Тази година бюджетът е около 30% по-малък от миналата и за да не намалим качеството на обучение, което е пряко свързано с финансирането, намалихме почти до нула собствените разходи. Не знаем обаче до кога ще издържим така. Финансовата ни дирекция планира още 5% свиване на разходите след събитията отпреди месец-два, но ние и така сме ограничили всичко, просто няма накъде повече да свиваме. Много е важно да се инвестира във висшето образование и не разбирам, защо този въпрос се пренебрегва с лека ръка. Та нали именно студентите ни сега са бъдещето на страната ни?! На какво ще разчитаме след 10 години, когато се проявят всички последици от това, което се случва сега? За съжаление, трябва да се учим винаги от грешките си, а тази специално, ще можем да я видим едва след десетина години. Мисля си, че тогава ще е прекалено късно.

– Какво мислите за въвеждането на платеното обучение?

Платеното обучение е абсолютно задължително за Медицинските университети. Имаме огромен брой желаещи студенти да учат в различните ни специалности и броят им се увеличи особено след предоставените възможности за студентско кредитиране. Ние също искаме да дадем шанс на всички да учат и ще сме още по-доволни, ако системата позволи стипендии за всички студенти с отличен успех, независимо дали са платено обучение или държавна поръчка. Надявам се и това да стане факт, макар на по-късен етап, тъй като в момента все пак се борим за оцеляването ни.

– Какво, според Вас, кара много млади хора да напускат страната, за да учат в чужбина?

Отиването навън за работа и търсене на по-добри условия за живот, е според мен модерна тенденция за момента, продиктувана от икономическото и социално състояние в държавата ни последните години. За никой не е тайна колко по-високи са заплатите навън за полагането на медицински труд. Но това, което се отнася повече до медицинските специалности, е, че навън няма изпити за влизането в медицински университет. Завършилите медицина навън имат и много големи перспективи след дипломирането си, които тук, у нас, за съжаление все още не можем да им предоставим. Ако искаме да спрем тази продължаваща вълна на изтичане на млади и добре обучени специалисти, трябва да ги мотивираме да останат в България и да им дадем шанс. Факт е, че има тенденция за завръщане на млади хора, които са работили навън, което може само да ме радва. Затова трябва да насърчим тази тенденция. Знаем за огромните проблеми на здравната ни система, която последните 20 година се лута насам-натам без ясни правила, но е време това нещо вече да се коригира и да се помисли за бъдещето.

– Кое е най-важно за реформата във висшето образование?

Най-важното е да има последователност, разумност, да не се бърза, да се стъпва на вече направеното, да се споделя традицията до момента. Това са необходимите параметри, които трябва да бъдат спазени, за да можем да направим една добра реформа. Желанието ни за бърза промяна след години на застой и объркване в академичното образование е похвална, но е рискована, ако не е обмислена добре. Друг важен компонент е финансирането, а както добре знаем, сега е време на „затягане на коланите”.

– Как ще коментирате честите студентски протести последните месеци?

Всички студенти са млади хора, които се стремят към усъвършенстване на сегашната система. Те искат да получат най-доброто възможно и имат право на това. Те са и много спонтанни, разбира се, но не е толкова лесно такива големи промени да бъдат направени толкова бързо и рязко. Не можем да променим неща от последните 20 години за две седмици. Това изисква дълъг и болезнен за някои процес.

– Какво мислите за рейтингите на университетите? Могат ли да послужат за база за допълнително финансиране?

Рейтингите, които тази година изнесе МОМН в онлайн базата си, са добра идея. Те са много полезни за нас – за да подредим собствената си къща, както се казва. Да се сравним с останалите, да видим къде изоставаме и къде прогресираме, да търсим и намираме силните си страни, и да използваме първо тях, докато подобряваме останалите. Това е полезно и за кандидат-студентите. Но не бива да се мисли, че този рейтинг е критерий за необходимостта от дадените специалисти. Трябва да се финансират университетите и по други критерии. Например това важи за специалности, които не са толкова търсени, но са необходими. Все пак, България не може да има само лекари и юристи, или икономисти. Тези неща трябва да се отчитат.

– Кои са най-интересните международни проекти, в които участвате?

През 2009 г. приключихме проект по програма Леонардо Да Винчи за електронно обучение за усъвършенстване на езиковите умения, свързани с комуникацията в областта на здравеопазването. Сега имаме одобрени и вече стартирани проекти по Седма рамкова програма на Европейския съюз в областта на Мобилност на здравните професионалисти и Оценка на политиките за заплащане от пациенти. Подали сме документи в още три медицински области.

По-интересното е, че ни предстои сключване на договори за академично сътрудничество и обучение с Университета в Карачи, Пакистан и Университета в Сурабая, Индонезия. Университетът ни вече има договори и си сътрудничи добре с университетите в Курск – Русия, в Каназава – Япония, в Яши – Румъния, както и с Асоциация на денталните медици в Германия и Европейската асоциация на стоматолозите (DGOI и ICOI), Първа медицинска клиника по кардиология при Академична болница – Аугсбург, Германия и Фондация “Меридонов” за обмен на студенти и административен персонал.

Косара Белниколова
Снимка: личен архив