Нов подход за проектиране и строителство може да спести материали и енергия, и да се създаде
изключително красиви конструкции. В конвенционалното строителство работниците сглобяват сгради от масови материали, тухли, греди, бетонни колони, плочи от стъкло и така нататък. Нери Оксман (Neri Oxman), архитект и професор в MIT Media Lab възнамерява да ги направи истински, като използва бетон, полимери и други материали. Oxman развива нов начин за проектиране на сгради като се възползва от възможностите, които триизмерния печат може да осигури. Ако това наистина е успешно, нейният подход може да доведе до проекти, които са невъзможни с днешни строителни методи.
Съществуват 3-D принтери, известни още като машини за бързо прототипиране, изграждащи структури слой по слой. Досега тези машини са били използвани преди всичко в подробни пластмасови модели, базирани на компютърни модели. Но тъй като такива принтери, трабва да подобрят изработката като използват по-трайни материали, включително метали, могат да се превърнат в интересен начин за направа такива макети.
Оксман се стреми да разшири възможностите на принтерните машини, които позволяват промяна на еластичността на полимера, както и монтаж на глави за печат върху роботизирани ръце, които имат по-голяма свобода на движение в сравнение със сегашните принтери.
Тя също така черпи вдъхновение от природата, за разработване на нови стратегии за дизайн, използвайки нейните възможности. Например, плътността на дървесината в палмово дърво се различава, в зависимост от натоварването на носещата конструкция Oxman установи, че извършването на строеж с колони по този начин, с ниска плътност на клетъчния бетон в центъра, може да намали цената на конкретни проекти, повече от 10 процента, една значителна икономия от мащаба на един строителен проект.
Оксман разработва софтуер, за да реализира самостоятелно своите стратегии за дизайн. Тя поставя данните за физичните натоварвания върху конструкцията. След това принтира умален модел базиран на тези спецификации. Първите резултати от работата й са толкова красиви и интересни, че са включени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Музея на науката в Бостън. Един пример, който се казва Звяра (Beast), е проект, който се основава на формата на човешкото тяло (нейното) и прогнозираното разпределение на натиска върху него.
Получените 3-D модели предлагат сложна мрежа от клетки и разклонени структури, които са меки, когато е необходимо за облекчат на натиска и по-твърди, когато е необходимо за да поддържат здравината.
Работата е в начален етап на този нов подход за изграждане и дизайн, но предлага много нови възможности.
Нери Оксман (Neri Oxman) е архитект и изследовател като в момента се е установила в Масачузетския технологичен институт, където е сътрудник на президента на института. Разработва докторат в специалностите проектиране и изчислителни технологии. Нери Оксман учи архитектура в Лондон (RIBA с отличие), в Technion Израелския технологичен институт (Hons), и на иврит в University Medical School. Тя практикува архитектура с Рам Карми (Ram Karmi) и е била консултант-изследовател по дизайн и технологии за Kohn Pedersen Fox Associates (Ню Йорк и Лондон). http://www.aicf.org/
Снимка чело: http://revminds.seedmagazine.com

15 април, 2011 09:10 | 


Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Шуши коментира на 16 април, 2011 г., 01:24 ч.
много яки идеи има тази мацка
Стресирана коментира на 17 април, 2011 г., 16:51 ч.
Във всеки случай има и в България такива принтери. Това, че няма квалифицирани работници, като дамата от статията, не значи че ядем доматие с коловете :)))). Все пак това наистина е уникално. Засега в България, такива принтери си използваха наистина само за прототипиране и макетиране, но не и за толкова задълбочена работа като финни структори, представляващи и показващи напрежения на конструкцията.
Изключително интересно. Браво за статията!
Alexa коментира на 17 април, 2011 г., 16:56 ч.
Все пак виж къде работи този научен работник – в Масачузетския технологичен институт!!! Това да не е БАН, която почти я закриха. Тука една градина с кактуси в Балчик немогат да опазят, немогат да купят свесни закуски за децата в училище и да им направят качествен обяд в стола, камо ли да имаме научни работници като Оксъм. Ако имаше кой да използва такива специалисти тука, нямаше да имаме и бетонна пустота на бългаската архитектурната шизофрения. погледнете как застроиха и морето и балкана. И навсякъде. Тея пари можеха да нахранят много хора.
Но то … ние сме в България, а не в Масачузец и е добре че има такува статии да видиш че може да отидеш на добро място.
Аз със AutoCad се оправям чудесно. Може да се лансирам.
Бай Иван коментира на 17 април, 2011 г., 16:58 ч.
Ама хубавица е тази де. И как гледа само. Тцтц.
Интелигентна!
Ники коментира на 17 април, 2011 г., 17:30 ч.
Има принетри, с които с лекота постигаш такива неща. Но без знания нестава. Ако имаше кой да организира такива семинари и да кани такива професори щяхме да сме много напред сега. Но пък представям си и какви пари ще искат.