Българчетата в Париж завършиха

28 юни, 2011 14:01 | Средно образование | Няма коментари

26 юни 2011 в салоните на българското посолство в Париж, училището ”Кирил и Методий” и детската градина ”Зайченцето бяло” завършиха петата си учебна година.

С недългата си, но бурна и богата история, с десетте си учителки, със 135-те си ученици, с всички класове от 1-ви до 12-ти, с трети випуск зрелостници, с двете групи на детската си градина ”Зайченцето бяло”, с двете групи невладеещи български език деца, с хора си, със знамето си, с установените си вече традиции и с всички родители, които трептят на
неговата честота, училището ни е вече институция. То е необходимост, даденост, отговор на очакванията на много хора, запълващо празнини в политиката на българската държавата към гражданите й в странство. То е благословия.

Учители и настоятели, пораснали деца, се връщаме в нашето минало и от него искаме да извлечем онези, изчистени от преходни идеологии, чисти мигове, които са втъкани в основата ни на българи, на хора, на човеци. А това изкристализира най-силно именно на празниците ни. В миговете, в които правим равносметка, обръщаме се назад и с усмивка преброяваме изкачените стъпалца. Когато радостта от постигнатото лекува всички рани и избърсва всички сълзи на безсилие в битки с администрации и чиновници. Когато пред нас са всички щастливи детски лица и възхитени родители. Когато след чертата, всичко е с положителен знак. В тези моменти, платеният дан няма значение, няма стойност. Тогава ни порастват крила и знаем, че има смисъл. И днес преплувахме океани от емоции, отново катарзис и много носни кърпички. Трепети, смехове и песни ни носиха на ръце.

След българския химн, чието звучене усещаме истински за пръв път, когато сме далеч от България, знамето на училището премина в ръцете на следващите редици. Пяхме с децата си. Първолаците, които отдавна вече могат да четат, получиха свидетелствата си лично от посланик Марин Райков. Зайченцата бели пяха като големи, за възторг на цялата публика. Големите ни изненадаха с откъс от ”Извора на Белоногата”. Всички знаем вече, че тези от тях, които остават в Париж, са завинаги част от училището.

Учителката ни по фолклор, Роси, заедно със съпруга си Боби и сина си Христо подариха народна песен, изсвирена от тримата и изпята настръхващо от Христо, който завършва четвърти клас.

Още една година, още един низ от изпитания, още една поредица от победи, още много четящи и пишещи на български език деца далеч от родината. Благодарим от сърце на Румяна Шибилева, Елена Сачкова, Мила Петкова, Мария Атанасова, Мария Ено, Татяна Димитрова, Валентина Вълчева, Рени Андреева, Росица Добрева и Теменужка Дончева – учителките, чиито питомци имат щастието да бъдат нашите деца. Благодарим с поклон на Камелия Трибулен, която води този поход към корените ни с нестихваща енергия и с цената на много лични жертви.

Ако българските власти в България и по света насочеха енергията и времето си, за да градят заедно с нас, вместо да ни спъват, животът на всички щеше да е толкова по-лек и заедно щяхме да стигнем много по-далеч. Не е късно. Ние продължаваме да вярваме, че е възможно и че един ден ще вървим по един път и ще гледаме в една посока.

Боряна Евтимова, секретар на асоциацията
”Български език – език европейски“