Изпитът по История в СУ – не става със схеми

15 юли, 2011 09:04 | Висше образование | Няма коментари

Тазгодишната кандидат-студентска кампания в Софийския университет „Св. Климент Охридски” вече приключи, но емоциите около нея бушуват навсякъде. Краят бе сложен вчера, с последния изпит от редовната сесия – този по История на България. Това е един от най-масовите и същевременно най-трудни изпити в Алма Матер, който традиционно предизвиква голям интерес.

Темите, които се паднаха вчера обаче, сложиха край на едни слухове, които се носят сред кандидатстващите от дълги години. Става дума за широко разпространеното сред кандидат-студентите мнение, че темите, които се теглят на предварителните изпити, не могат да се паднат на редовната сесия. Тези слухове имат своите основания, тъй като от както в СУ се провежда предварителна сесия, темите от нея никога не са се повтаряли на редовния изпит по История на България. Това кара повечето зрелостници автоматично да отписват темите от предварителния изпит, тъй като тази тенденция се забелязва от 2005 година. И бяха прави. До вчера.

Вчера се сложи край на спекулациите около това, че темите от предварителния изпит въобще не се слагат във вариантите за редовния и просто няма защо де са учат. Красноречив е коментарът на един от квесторите на изпита вчера, който след като бяха изтеглени двете теми възкликна: „Ето, да видите, че всичко се слага”. Това обаче изигра много лоша шега на кандидат-студентите, тъй като темата за управлението на хановете Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян се пада 3 пъти за 2 години. Другата тема – за обществено-политическата дейност на Георги Раковски пък се пада за едва втори път през последните 22 години.

Дойде ли време за изпити, зрелостниците много обичат да си изграждат схеми, въз основа на това какво би или не би трябвало да се падне, с надеждата да си спестят малко учене. Невярно се оказа и друго популярно убеждение сред кандиат-студентите, че двете теми, измежду които трябва да избират, никога не може да са от една и съща епоха. Така „спокойно” може да се изключи един от трите приода (Средновековие, Възраждане и Нова история), като най-често зрелостниците пренебрегват Новата история. Опровержение на това обаче е например редовният изпит от 16 юли 2009г., когато и двете теми бяха за управлението на средновековни владетели (Симеон Велики и Иван Асен II).
„Тънките сметки” може да са приемливи по време на предварителната сесия, но за редовния изпит не са никак желателни, тъй като просто не излизат. Несъмнено много зрелостници са се опарили от това вчера, предвид равнодушните им реакции при обявяването на двете теми. На редовния изпит по История на Б ългария тази година се явиха около 1500 кандидат-студенти, а резултатите се очаква да излязат след десетина дни. Тогава ще стане ясно и колкото широко разпространени са тези схващания и дали тази година няма да има рекорден брой слаби оценки.

Христо Лазаров
Снимка: Николай Николов