15 юли, 2011 16:53 | 
Васил Иванов е един от най-известните и активни разследващи журналисти в България. Неговите разследвания са уволнявали не един и двама души и продължават да го правят. И въпреки, че преди 5 години взривиха с бомба апартамента на майка му нищо не е в състояние да го спре. Самият той приема инцидента като атака срещу всички журналисти.
Срещаме се с Васил Иванов в едно малко квартално кафене в центъра на София, където казва, че идва всеки ден. Вижте какво ни разказа той за живота си, работата и професионализма в професията.
– Как се насочи към журналистиката, какво те накара да избереш тази професия? Родителите ти не са те подкрепили в това желание?
– Исках да стана спортен журналист, още от малък. В ония години нали и не се пътуваше много. Бях още в техникума, когато отидох на стаж в един вестник. След промените отидох стажант в програма „Христо Ботев” на БНР. Една година носих кафета, докато ми дадат да направя някоя-друга анкета. Баща ми не беше съгласен. Искаше да ставам зъболекар, като него.
– Баща ти много е държал на това?
– Да, така е. Обещаваше ми две средни заплати да ми дава докато следвам, само и само да уча стоматология. Лятото вместо на лагери ходех на зъболекарски стаж. Но аз категорично отказах и бях беден студент (смее се). Всяка седмица пътувах до Сърбия да продавам на пазара кашкавал, сирене, шунка.
– Кое според теб е най-важното нещо в журналистическата професия?
– Да си талантлив. Може да учиш сто години, като нямаш талант не можеш да направиш един репортаж.
– Т.е. не всеки може да стане журналист?
– Аз съм се учил от хората, от практиката. Когато аз бях млад журналист, всички се учехме в движение как се прави новина, как се отразява събитие. Нямаше новинарство преди това.
– Трудно ли е да си разследващ журналист в България?
– В чужбина е по-трудно. Тука има повече далавери. Аз съм член на една Асоциация на разследващите журналисти, та имам някакви наблюдения.
– Разкажи ми повече за тази Асоциация.
– Не знаех за нея, тя всяка година прави мониторинг на цяла Европа и се оказа че съм награден, 10 000 евро награда ми дадоха. Ама аз първоначално не повярвах, обадих се на един приятел и му викам: „Ти що се ебаваш с мене?”(смее се). Ама се оказа че е вярно, гледали са нещо мои неща и ме наградиха (2006г.), а който го наградят влиза директно в Управителния съвет и в журито, което гласува за това кой да бъде следващия награден и се увеличаваме с по един на година.
– Колко човека сте в момента?
– Сега сме 12 човека. Миналата година наградихме още един българин – Асен Йорданов (авторът на bivol.bg и BalkanLeaks.eu – бел.а.). Те награждават един европеец и един от света, 2 награди има. Това се води „европейски пулицър”. Един журналист от западна Eвропа ми разправяше след церемонията как бил заплашван страшно, след като направил репортаж за скинарите в Германия и бил получил цели два заплашителни смс-а (казва го иронично). А пък нас тука ни бият, стрелят…
– До скоро посещаваше интересен курс. Разкажи ми за него.
– Курсът го води един американец, ректор на университета по журналистика в Мисури, обучавал е BBC, Ал Джазира и много други за новите тенденции в ТВ журналистиката. И ни задължават всички да минем задължително, 2 седмици всеки ден и в събота. Наистина много разбира, аз толкова човек да разбира от тия неща не съм виждал. И не го прави като тия нашите да чете лекции, ами се води диалог, обсъждат се разни неща.
– Според теб има ли достатъчно разследващи журналисти в България?
– Не. Няма. Има и много добри, но не са достатъчно.
– В последно се време се появиха предавания като „Хрътките”, „Код криминално”. Какво мислиш за тях?
– Слаби са. Дребни нещица, някакви дребни случки ги преекспонират.
– Преди години взривиха апартамента на майка ти. Какво стана с разследването? Разбра ли се кой и защо? Бомби и палежи по принцип са доста трудни за разкриване.
– Не. Не се разбра.
– Тогава каза, че имаш идея кое твое разследване може да е причина за поставянето на бомбата?
– Аз знам. Но не може да се докаже. И полицията знае, но и те не могат да го докажат. Няма да издържи в съда.
– Получаваш ли други заплахи? Продължават ли да те заплашват?
– Продължават, да. Канят ми се няк’ви тъпаци.
– Може ли да се направи нещо за предотвратяване на рисковете в професията?
– Може, да. Да смениш професията! (смее се).
– Заслужава ли си риска да бъдеш разследващ журналист?
– Материално – не. (замисля се) Морално – пак не.
– Какво тогава те кара да продължаваш, какво те мотивира?И все пак, има ли нещо, което отвътре да те кара да продължаваш? Резултатите от работата, желанието да се бориш с престъпността, чувство за граждански дълг?
– Моят професионален дълг, така да го кажем.
– Какво те кара да си толкова безкомпромисен в работата?
– Просто съм такъв характер. Такъв съм и футбол като играя. Дори и в живота. Някой като ми каже нещо накриво и стигам и до бой, ако трябва. Не правя компромиси.
– Преди години направи един материал за фалшивите болнични, в който се оказа, че случайно е била снимана близка приятелка на шефката на майка ти, но ти го излъчи въпреки опасността да я уволнят. Случвало ли ти се е и друг път да взимаш подобни решения?
– Случвало ми се е доста пъти.
– И винаги поставяш професионализма над всичко останало?
– Да. Майка ми ако я уволнят – ще си намери друга работа.
– Каква е най-голямата сума, която са ти предлагали като подкуп?
– 20 хиляди лева на ръка.
– Има ли нещо въобще, което може да те откаже от някое разследване?
– Пари – никога. Щом са ми сложили тази бомба значи не взимам. Иначе така се действа. Първо ти предлагат пари и като не ги вземеш – заплахи, бомби. Но и в публичното пространство се знае, че при мен рушвети не минават, затова и бомбата я взривиха без предупреждение.
– Знам, че не обичаш да говориш за лични неща, но…
– И аз така знам (смее се).
..тази година ти се роди син, да ти е жив и здрав и много да те радва! Това ти е второ дете имаш и дъщеря. Това ли е най-голямото богатство?
– Ами това е. Ако се сещаш за нещо по-важно… А и като станеш на 70-80г., ако станеш, какво друго ти остава…
– Остава ли ти свободно време? Как го оползотворяваш? Успяваш ли да си починеш?
– Виж сега, ако питаш шефката ми си почивам непрекъснато (смее се). Иначе играя футбол, пия бира с приятели.
– Журналистическата професия може да бъде много натоварваща, особено за човек, който се занимава с разследвания. Как разпускаш и се разтоварваш от напрежението?
– В момента, в който приключа едно разследване и абсолютно ми изчезва от акъла. Просто от следващия ден имаш вече друг случай. Това се изгражда с времето.
– Любимата ти книга е „Параграф 22”. Защо?
– Това е Библията. Там всичко е описано. В началото е малко странна, но след това става доста интересна. Вътре има много неща за човешкия характер. Тази книга трябва да стане Конституция на България. Всичко вътре е пародия, точно като нашите закони.
– И накрая какво би посъветвал и пожелал на младите бъдещи журналисти?
– Да си намерят друга работа (шегува се). Да са живи и здрави! Виж колко стандартно.
– А някакви съвети в професионален аспект?
– В професионален аспект… Абе, да идват по-бързо, че има много работа. Да не я работим само ние, да помагат! (смее се)
Христо Лазаров
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
Хм... коментира на 15 юли, 2011 г., 23:55 ч.
Хубаво интервю. Много е готин тоя и яки разследвания прави!
Албена Гергинва коментира на 12 март, 2013 г., 11:16 ч.
как да се свържа с вас имам нужда от помощта ви става въпрос за едно дело моля свържете се с мен за да ви дам информация
Илия Илиев коментира на 11 май, 2013 г., 15:18 ч.
Г – н Иванов,
Ако е възможно и жеваете да получите информация и проявите интерес към нея ще ви бъда благодарен.
С уважение: Илия Илиев
Милчо Добрев коментира на 15 април, 2014 г., 08:44 ч.
И аз имам огромен проблем. От 2008г, като в „Ничия земя“ съм преследван една побесняла жена която използва бивши и настоящи полицаи,в играта са вкарани корумпирани прокурори съдии. Подмамиха ме и ме накараха да подписвам предварително напечатани „декларации“. Писал жалби и до Главния прокурор и до Министъра на МВР, но в писмените си обяснения по жалбите тя собственоръчно пише че ме преследва защото помага на полицията и че полицията и докладва какво е свършила срещу мен. Разполагам с нейните писмени показания, но през това време аз се разболях от рак. Вече втора операция претърпя заради рецидиви но тази жена няма спиране.Тя води дела срещу мен и иска 50 000лв…Помогнете ми моля Ви
Виден Пунов коментира на 10 ноември, 2014 г., 10:35 ч.
Г-н Иванов, подбирате ли темите на разследване? Ако не Ви предлагам следната тема: „Ловната дружинка в с.Буковец обл. Монтана не и дават разрешителни за отстрел на едър дивеч. Сдружението в гр.Лом самоволно възпрепятства лова на 37 члена на дружинката. Причината е: лични отношения на сдружението с председателя на дружинката Васил Василев, който извади нарушенията им на показ. Трябва ли тези 37 ловци, заплатили по 100лв. за да ловуват да бъдат наказани. Кой си превишава правата? Има ли хора в Агенциятя по горите и в М-во на земеделието, които да разрещат този въпрос? Самозабравилите се ръководители на сдружението в Лом не носят ли отговорност???
Димитрина Цанова коментира на 29 май, 2015 г., 08:58 ч.
Господин Иванов,
Моля, за Вашето разследване и съдействие по отношение отпускането ни на ипотечен кредит от БДСК АД.
В продължение на 9 месеца от м. септември м.г. до сега ние чакаме да ни бъде разрешен и въпреки,
Димитрина Цанова коментира на 29 май, 2015 г., 09:17 ч.
Господин Иванов,
Моля, за Вашето съдействие и разследване по отношение отпускането ни на ипотечен кредит от БДСК АД офис Ботевград с мениджър Марина Йотовска. От м. септември м.г. до момента сме подложени на непрофесионалните, мудни, провокативни действия на госпожата, която въпреки нашата изрядност при представянето на всички необходими документи в срок бавеше представянето им в централата, както и ни информираше с големи закъснения за резултатите по разглеждането им. Всичко това е поради факта, че й зададохме неудобният въпрос защо тя снима жилището ни за оценката, а не комисия по оценяването, както и защо бави информацията с нарочна цел. Тъй, като този кредит ни е необходим за да рефинансираме другите си кредити с цел обединяването им в един се наложи да плащаме всеки път просрочията по тях, а това довеждаше до нови и нови такива за да получим Удостоверенията за липса на задължения и просрочия. С една дума М. Йотовска ни доведе до “ просешка тояга “ нас хората, които цял живот сме били бюджетни служители на отговорни постове и не сме се възползвали от това, а сме служили честно на тази държава. И сега се налага да заложим единственото си жилище за да бъдем изрядни платци и да възстановим и стабилизираме здравето на член от семейството ни.
Господин Иванов, вярваме, че Вие сте човека, който ще направи необходимото справедливостта да възтържествува имайки предвид Вашият професионализъм и опит за да загубваме единственото си жилище, като го обявим за продажба, принудени от банката и нейните действия в лицето на М. Йотовска.
Благодаря Ви предварително.
0878747134
Евелина Гечева коментира на 29 май, 2015 г., 11:32 ч.
Госпожо, публикуваме Вашия коментар, но Ви съветвам да се свържете по някакъв друг начин с г-н Иванов. Това интервю е направено за нашия сайт през 2011 г. и той едва ли ще попадне отново на него, освен ако не реши специално да си търси в интернет стари интервюта. Можете да опитате с търсене в Гугъл или направо в телевизията.
Стоимен Стоименов-Бургас-0896 56 30 29 коментира на 27 юли, 2016 г., 16:01 ч.
Не ми хвалете т.н. български „разследващи“ журналисти!Човек, дори и да има документи, доказващи безспорно уникални случаи на абсурдни безобразия в най-значими за обществото сфери не може да се свърже с разследващ журналист, който да работи по случая-крият се като мишоци!Жалко!