Хемус и Малко театро – две български творчески работилници в Европа - Академика

Хемус, списание за култура и обществен живот и Малко Театро, български професионален театър – Унгария празнуват тази година своите юбилеи. Списание Хемус и Малко театро от години допринасят сериозно за осъществяването на културния диалог между двете страни.

ХЕМУС

Списание „Хемус” е основано през 1991 г. от Дружеството на българите в Унгария. Негов пръв главен редактор е Тошо Дончев. Днес, след 20 години, можем да кажем, че списание „Хемус” е събрало в своите 60 броя хрониката на културния живот на българите в Унгария, изследвания за историята на българите в Средна Европа, най-доброто от съвременната българска литература на унгарски език, фрагменти от българо-унгарските културни връзки през вековете. На базата на натрупания материал се съставят тематични сборници, които са важен компонент в междулитературните отношения на двете страни. Списанието обединява широк кръг от творци – писатели, преводачи, литературоведи, художници, библиотечни и музейни работници, социолози, артисти, изследователи, музиканти от двете страни. Неговите автори, сътрудници, читатели творят и четат, както на български, така и на унгарски език. Страниците на списанието са изпълнени с илюстрациите на български художници. Много преводачи са поели своя път от работилницата на списание „Хемус”.

От 2007 насам под егидата на списание „Хемус” се организира представянето на български писатели на фестивала на дебютните романисти – една от най-важните прояви по време на ежегодния Панаир на книгата в Будапеща. Гости на фестивала са били Теодора Димова, Иванка Могилска, Евгения Иванова, Захари Карабашлиев и Иван Димитров.

Близо 15 години (отначало като отговорен, а от 2001 г. като главен редактор) списанието се ръководи от Светла Кьосева, преводач и редактор, чиито усилия са да привлече културни дейци от двете страни, да обедини в общи проекти енергията на автори, преводачи, художници, дизайнери и пр.

МАЛКО ТЕАТРО

Малко театро е е единственият професионален български театър зад граница, основан през 1996 г. от Габриела Хаджикостова и известния и в България унгарски режисьор Ищван Наги, като независим алтернативен театър, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.

Малко театро е пространство за диалог между изкуствата, който далеч надхвърля пределите на Будапеща. Спектаклите му съчетават традиция и иновативност, автентична музика, джаз и модерен танцов театър, изобразително изкуство и нови медии – така театърът създава нови форми и жанрове. Малко театро неотстъпно и последователно отстоява независимостта си както в художествено, така и в структурно отношение. Без да робува на конвенции, прекосява жанрови, езикови и формални граници, създава спектакли на унгарски, български и немски език. Непосредственият диалог със зрителите в театралната зала е изключително важен за трупата.
Малко театро поддържа тесни партньорски връзки с театри и фестивали в цяла Европа. Вече петнадесет години българската общественост в Будапеща, любителите на театъра, приятелите наБългария, всички ценители на културата са свидетели на една изключителна творческа активност, задвижвана от шепа хора под ръководството на Габриела Хаджикостова. Едва ли в българската диаспора съществува подобно явление: исконно българското се преплита с модерните постижения на театралното изкуство, печелейки привърженици и авторитет далеч извън тесните рамки на общността. За изминалите 15 години театърът е създал 47 постановки с участието на 85 творци от двете държави.

През 2010 година Габриела Хаджикостова е наградена от президента на Унгария със Златен почетен кръст на Република Унгария.

Without frontiers
Мултимедиен спектакъл „Без граници“

Николай Иванов ОМ – композиции, тамбура, прогроминг, вокал, Габриела Хаджикостова – (Унгария) – вокал и Виктор Тот (Унгария) – алт саксофон. Проектът „Без граници“ е създаден през пролетта на 2007 в Будапеща като мултимедиен спектакъл с елементи от Българската традиция и фолклор, както в музиката така и в пеенето. Актрисата Габриела Хаджикостова миксира текстове от Български писатели, притчи, легенди и поговорки. Музикалната тъкан се провира между етно и джаз, минимализъм и спонтанна импровизация. На фона на видео изображения се създава „магия“ на живо, в модерен контекст се връща онази шаманистична вибрация, която носи уникалната ни традиция. Проектът е представен многократно в Будапеща и Берлин с голям успех.

Габриела Хаджикостова е родена в София в семейство на театрали. Академичното си образование започва във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“, след което завършва актьорско майсторство за мюзикъл в Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща. Играе в Роктеатър Будапеща и в продължение на 16 години е водеща актриса в Дойче Бюне Унгарн – немскоезичен театър в Унгария.
Успоредно с това през 1996 г. Габриела Хаджикостова създава собствена театрална формация под името Малко театро. В постановките си използва разнообразни театрални средства – от богатите извори на традицията до съвременната изразност.
Работи върху текстове на български, унгарски и немски автори, ползвайки ги в оригинал и допринася за тяхното мултиплициране на другия език. Ръководеният от Габриела Хаджикостова театър изгражда собствен художествен почерк, все повече ценен от специалисти и любители.

Ролята си на медиатор между двете култури осъществява и като координатор и селекционер на Международния фестивал за съвременна драма в Будапеща. В същото време използва задълбочените си театрални познания и изтънченото владеене на езика в превод на драми както от български на унгарски(Яна Добрева: Пясъчен пъзел, Румен Шомов: Гълъбът, Пламен Дойнов: Една добра жена в една лоша зима), така и от унгарски на български (Дьорд Шпиро: Без контрол, играна в Театъра на народната армия в София; Акош Немет: Юлия и нейния лейтенант и Золтан Егреши: Спанак с картофи, сп. Панорама, бр. 1, 2003, и на пиесата на Ищван Ташнади: Висш институт за зрителско изкуство, която е поставена на сцената на Родопски драматичен театър Николай Хайтов.)
Актрисата се реализира и като солист на утвърдени етно и джаз състави в Унгария.

Виктор Тот е един от най-талантливите саксофонисти от младата джаз генерация на Унгария. Свирил е с големите имена в унгарския джаз Имре Кьосеги, Дюла Бабош, Калман Олах, Атила Ласло, както и със световно известни музиканти като Хари Сокал, Арни Шомоди, Винстон Клиффорд, Петер Финох. През 2002 година основава две собствени формации – квартета саксофонисти Роуд Сикс Сакс и Тот Виктор терцет. През 2007-ма неговият албум Climbing with mountains печели наградата за диск на годината, а през 2011 в листата на Фиделио бе обявен за джазмен на годината. Свирил е с такива имена на световния джаз като Хамид Дрейк (барабани), Хенри Франклин (бас), Уилям Паркер (бас), Михай Дреш (саксофон). Участвал е на много джазфестивали в Европа и Съединените щати. От 1998 година е член на трупата на Малко театро. Николай Иванов-OM свири музика, събрала в себе си елементи на джаз, етно, амбиент, нюейдж, минимализъм и фолклор. Иначе казано Cross Culture.

Николай Иванов е писал музика за 14 филма, посветени на светии, манастири и светилища, древни легенди и селища, вдъхновена от емоцията на Балканите. Филмът „Писма до долната земя“ печели първа награда на фестивала в Санк Питърсбърг и наградата на филмовите критици на фестивал във Варна.

„Търпението на камъка“ печели наградата Били Бранд на фестивала в Берлин и награди от филмови конкурси в Краков и Пловдив.
Николай Иванов има 15 албума. Музикантът свири на акустични и електронни китари, тамбура, ситар, пиано, синтезатори и перкусии в тези албуми. Като художник, Николай е представил 23 изложби, 14 скулптури и множество пърформанси и инсталации. От 2008 година е член на трупата на Малко театро.

Елада Пиньо и времето
Фузионален театрален перформънс по едноименния роман на Керана Ангелова
Самобитният текст на Керана Ангелова, един магически роман, е хроника на една необикновена съдба. Книга, която разтърсва човека. Магически текст, който издига човека над ежедневието. Животът е чудо… Спектакълът се гради на изненади: необикновени асоциации от картини и мисли, дръзко използване на символите препращат зрителя в една мономитология, която се развива по своя собствена логика и поелият риска на пътешествието получава естетическа наслада чрез неизчерпаемите, ярки и вдъхновяващи внушения на текста. Текстът е философски и лиричен, философско-лиричен.
Двама различни по душевност артисти са обединили по необичаен начин духовния си потенциал. Музика, слово, творческо съзвучие, нови образи се раждат от безграничната свобода в изящните импровизации на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов.
Фузионален перформънс, в който текст, музика, изобразително изкуство, движение се превръщат в театър.

В ролите:
Елада Пиньо – Габриела Хаджикостова
Художникът – Николай Иванов

Режисьор: Габриела Хаджикостова
Консултант: Ищван Наги
Композитор: Николай Иванов
Визия: Ищван Наги
Времетраене: 70 минути, без антракт

Списание ХЕМУС
Светла Кьосева, главен редактор. Завършва история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1984 г. живее и работи в Унгария. Член е на редакцията на списание „Хемус“ от самото му създаване през 1991 г., през 1996 става негов отговорен редактор, а от 2001 – главен редактор. Работи в българските редакции на унгарските електронни медии: отговорен редактор на седмично радиопредаване на български език по Унгарското национално радио (от 1998), където през 2004 получава наградата „Ниво”, една от най-престижните в радиожурналистиката, редактор в телевизионното предаване „Рондо” на Унгарската телевизия (от 2002). Сътрудник, а по-късно главен редактор на месечния информационен вестник „Български вести“.
Светла Кьосева е един от изтъкнатите преводачи на унгарска литература в България. В неин превод са издадени на български език произведения на видни унгарски писатели като нобеловия лауреат Имре Кертес, познатите и издавани в цяла Европа Петер Естерхази, Петер Надаш, Адам Бодор, Ендре Кукорели, Ласло Краснахоркаи, на класика на унгарската литература Милан Фющ, както и много други емблематични писатели на ХХ век, дали име на унгарската литература, издигнали я до европейско ниво. Превеждала е и драми (Лайош Парти Над, Ласло Гараци, Корнел Хамваи, Дьорд Шпиро, Ищван Ц. Наги), повечето публикувани в сборника за унгарска драма в сп. „Панорама“. Пиесата „Квартет” на Дьорд Шпиро бе играна в Сатиричния театър под името „Юроспорт“ в продължение на няколко сезона. Не по-малко значими са преводите й на унгарска поезия на поети като Атила Йожеф и Ласло Наги, излезлите в отделно томче преводи на поезията на Анна Киш. Нейно дело са подбора, както и превода на голяма част от стихотворенията в унгарския раздел от антологията „22“ на български и унгарски поетеси. Има десетки публикации в периодичния литературен печат, интервюта, критики, статии.

ПРЕВОДАЧИТЕ НА СПИСАНИЕ „ХЕМУС“:
Като двуезично списание Хемус разчита изключително много на своите преводачи. Това са хората, които от години наред работят за него и допринасят за утвърждаването на българската култура в Унгария:

Андреа Иван (1970) е завършила българска филология в Будапещенския университет Лоранд Йотвьош и норвежки език в университета в Осло. От 2006 година превежда за списание „Напкут” и за списание „Хемус“. В нейна интерпретация са публикувани текстове на Константин Павлов, Мария Станкова, Алек Попов, Деян Енев, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Радичков, Борис Априлов, Станислав Стратиев, Емил Андреев, Иван Димитров, Йордан Йовков, Ран Босилек и Валери Петров. По нейни преводи е направено изданието „Череша с алени сърца“ – разкази за деца от български класици, издание на Българското републиканско самоуправление.
Анна Юхас (1974) е родена в Будапеща в семейство на преводачи. През 2001 г. се дипломира като учител по български език и литература в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. От 1998 до 2010 преподава в Българо-унгарското средно езиково училище „Христо Ботев“ в Будапеща. Преводите й са издавани в различни списания (Хемус, Мадяр напло, Елетюнк).
Дьорд Сонди (1946) унгарски българист, преводач и издател. Превел е над 11 000 страници проза, 17 000 стиха от българската литература (над 400 автора), сред тях: „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Емилиян Станев и други повести, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова.
Кристина Менхарт (1973). Завършва ЕСПУ „Хр. Ботев“ в Будапеща през 1991 г. През 1996 година се дипломира в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош” със специалност българска филология и етнология. През 2002 г. защитава докторат (PhD) по славянко езикознание. От 1997 до 2008 г. работи като научен сътрудник в Института по езикознание към Унгарската академия на науките, между 2009 и 2011 г. е старши асистент в Катедрата по фонетика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. От 2010 година работи в рамките на постдокторската стипендия „Янош Бояи“. Публикувала е близо 50 научни статии по езикознание и фолклор на унгарски, български, английски и немски език. Като преводач сътрудничи на „Хемус“ от 1997 година. В антологията с разкази на съвремените български автори „Ябълки“ (ред. Дьорд Сонди, 2009 г.) излизат 4 новели, преведени от нея.

Ленке Чикхейи (1946). Българист, преводач, дългогодишен преподавател в специалността българска филология в Будапещенския университет Лоранд Йотвьош. Превела и на унгарски език множество страници от съвременни и класически български автори, сред които: „Преди да се родя“ на Ивайло Петров, „Опит за летене“ и „Лазарица“ на Йордан Радичков, „Дива патица между дърветата“ на Станислав Стратиев, исторически и научни текстове, както и много други публикации в списания и антологии.

Моника Фаркаш Барати завършва през 1999 български език и литература и сръбски език и литература в Сегедския университет „Атила Йожеф“. През 2009 се хабилитира като доктор по литературознание в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. От 2000 г. преподава в Славянския институт на Сегедския университет. Организира многобройни литературни и културни вечери, свързани с българската литература и култура, в Сегед. По-важни преводи: Алек Попов, „Руска електронна поща“ и др. разкази във „Фосилия“ 2004/1; Иванка Могилска, „Места за загубване“ (откъс) в Хемус, 2008/3-4; Поп Йеремия „Повест за кръстното дърво“, „Повест за св. двадесет и шест Зографски мъченици“ и „Нане Стоичковата върба“ на Елин Пелин в Антология на българската литература І и ІІ (2009, 2010).

Петър Кръстев (1965). Завършва българско и руско сравнително литературознание през 1989 г., кандидат по литературознание, културен антрополог, доцент във Висшето училище „Карой Естерхази“ в Егер. Превежда от различни езици, главно съвременна българска литература. Преводач и редактор на сборника „Екзотиката на мутанта“, 1993, на романа на Алек Попов „Мисия Лондон“, 2004.