Филм за Анжел Вагенщайн ще се върти по световните телевизии

Животът на българския сценарист, писател и режисьор Анжел Вагенщайн ще се превърне в документално кино. Идеята е филмът за Джеки, както го наричат приятели и колеги, да се завърти по големите световни телевизионни канали в края на 2012 година.

Автор на бъдещата лента е любознателната американска документалистка Андреа Саймън. В съдбата на интелектуалеца, живял при три различни обществени строя, но винаги бил в опозиция, тя открива вечната история на човека, търсещ истина и справедливост.

„Анжел Вагенщайн: Изкуството е оръжие” ще бъде филм за истинските ценности в епохи, в които животът е обезценен. Сюжетът на филма води авторката в приказните кътчета на българската природа и история – Банско, Батак, Пловдив, София, в търсене на отломки от живота на нейния герой.

Край Симитли младият Вагенщайн работи в трудова бригада при строежа на мост на жп линията София – Кулата. Годината е 1943, време, в което жители на Беломорска Тракия от еврейски произход са депортирани към концентрационни лагери в Германия. Анжел решава да избяга от трудовата бригада и се присъединява към партизаните.

В Банско през 1959 г. се снима филмът „Звезди”, посветен на същите исторически епизоди. Анжел Вагенщайн е негов сценарист. Тъй като малкият тогава планински градец е естествен декор на филмовите сцени, сега „Звезди” е един от малкото документи, запечатали автентичния вид на Банско преди превръщането му в курорт.

За българската аудитория, особено по-младата, творчеството на Джеки от близкото минало е непознато. Това амбицира авторката на документалната лента за Вагенщайн да се разрови в архивите и да направи изумителни открия. Фантастичната комедия от 60-те години „Еоломея” е заредена както с ексцентричен хумор, така и с критичен подтекст към съществуващата по онова време политика. Филмът е съвместна продукция с ГДР и вероятно не е показван у нас.

Във филмовия архив на Студио „Време”, който пази кинопрегледите от времето на социализма, Андреа Саймън попада и на запис от конгреса на Съюза на филмовите дейци от 1989 г., малко преди рухването на Берлинската стена. Речта, която Анжел Вагенщайн произнася на този конгрес, разтърсва не само форума. Конгресът е предаван и по Радио София, а речта му след това се разпространява на касети.

Днес, навлязъл в третия период от живота си, големият български писател се е отдал на писане и търсене на корените си. Романът му „Далече от Толедо” печели популярност, преведен е на няколко езика. На срещата на сефарадските евреи през септември в София и Пловдив младият кмет на Толедо -……., разкри пред участниците любопитна метафора. Той е открил общото между легенда от Толедо и една от историите за етническа и верска толерантност, разказана в романа. В турската баня в Пловдив, разказва Вагенщайн, в четвъртък се къпели мюсюлманките, за да се приготвят за петъка. В петък се къпели еврейките, за да са подготвят за съботата – шабат. В събота пък се къпели християнките, за да посрещнат празничния неделен ден. Същата история, но като легенда за един храм, се разказва в Толедо, увери кметът на града. В този храм се събирали за молитва хора от същите три религии. В петък – мюсюлманите, в събота – евреите, а в неделя – християните. Посланието е красноречиво.

Опитвайки се да обобщи многообразието на една неизтощима личност, Андреа Саймън иска да представи и едно драматично време за европейците. Време, което според нея е далечно и непонятно за повечето съвременни американци. Изглежда е дошъл моментът за излизане от шаблоните и за по-комплексно разглеждане на събитията и света. Дошло е време Америка да открие Европа. Или поне източната й част, убедена е Андреа.

Филма за Анжел Вагенщайн Андреа решава да снима през 2010 г., когато случайно чува името му от двама свои приятели. Единият от тях – кинокритик, й разказва есе, което прочел за филма „Звезди”. Същия ден приятелка й споделила, че превежда много интересна книга със заглавие „Исаково Петокнижие”. Оказва се, че сценаристът на „Звезди”, както и авторът на книгата е един и същ – Анжел Вагенщайн.

Освен филмовите архиви, които намира у нас, свързани с политическото битие на Вагенщайн, Андреа се възхищава от филмите му. В биографичния „Гоя” тя открива закодирания бунт на твореца срещу тиранията. Може би това я насочва към заглавието на целия проект: „Анжел Вагенщайн: изкуството е оръжие!”

Тодор Литовски
в. „АзБуки“