Вицепрезидентът на Intel: Обучаваме майстори-треньори

Джон Дейвис е вицепрезидент на Intel. Това е най-голямата компания в световен мащаб за производство на процесори. Освен работата си в сферата на хардуера, обаче, Intel годишно инвестира милиони в образованието. Във връзка с подписания Меморандум за разбирателство между компанията господин Дейвис за екслузивно интервю относно електронното образование. Ето какво разказа той специално за Академика БГ/akademika.bg.

– Г-н Дейвис, разкажете ни какво представлява програмата World Ahead? От какво се състои тя?

– Онова, което се опитваме да постигнем е да достигнем хората, които не разполагат с компютри. Помагаме със създаването на детски компютри за училище или в сферата на здравеопазването. Трябва да сте свързани в интернет, затова ние работим с телекомите. Осъществяваме големи програми с тях, за да създадем евтини компютри, както и предплатен широколентов достъп. Ние осъществяваме и много обучения. По света до сега сме обучили 10 милиона учители. Договорихме се да обучим 1 милион служители в здравеопазването, за да могат да използват компютри и електронно съдържание в нововъникващи сфери. Съдържанието е необходимо и в образованието, и в здравеопазването. За тези сфери е нужен различен софтуер. Затова работим по всички тези въпроси и достигаме сфери, в които хората традиционно не са използвали компютри или пък те са недостатъчно.

-Нека поговорим и за програмите Intel Teach и Intel Educatior Academy? Какво целят те?

-По света има около милиард ученици. В училищата използването на компютри е около 5 – 10%. Много училища имат компютърни кабинети, но не всички използват компютри в часовете и не всяко дете разполага с компютър в класната стая. Затова ние се целим в това. Едно от първите неща е, че учителите може и да не са израснали с компютри. Децата, от друга страна, израстват с технологии навсякъде около себе си и затова програмата Intel Teach цели да направи учителите уверени. Не е необходимо да обучаваш учителите как да боравят с компютър. Необходимо е да ги научиш как да го използват в класната стая. Тук се има предвид как го използваш, за да се самообучаваш, да работиш съвместно с други хора и да мислиш. Ние обучаваме учители да го правят. По света сме обучили 10 милиона учители в много и различни страни през последните години. Отделяме много средства, за да правим това. Ако вкараме компютрите в класните стаи това може да започне да променя образованието.

-Какво Ви мотивира да правите това?

-Има две причини. Едната естествено е добрият бизнес. Ако помогнеш на хората да използват компютри това прави по-лесно за тях да купуват повече. Но освен това ние в Intel го правим и като филантропска дейност. Отделяме около 1000 милиона долара годишно за филантропия и всичко това е в сферата на образованието. Не разпределяме парите в много сфери. Всичко е за образованието. Научни панаири, обучения на учители, математика и наука. Да се опиташ да трансформираш образованието по модерен модел означава да накараш децата да се заинтересуват от математика и наука.

-Кога смятате да започнете тези програми в България?

– В момента водим дискусии. Бихме искали да започнем възможно най-скоро. Ние ще донесем детския компютър тук. Ние работим със софтуерни компании, за да се уверим, че софтуерът е добър за образование и че ще работи добре на компютъра на учителя. След това искаме да започнем и другите си програми тук.

-В кои страни работят тези програми сега?

-Обучението се осъществява в 80 различни страни – половината от страните в света и в повечето от най-големите. В някои от тях сме обучили много учители, в някои по-малко. Преди месец обявихме, че 10 милиона учители са минали през тази програма. Цифрата изглежда голяма, но има още много работа, която предстои. В света в момента има около 70 милиона учители, а ние сме покрили едва 10 милиона. Сега си казваме: „Ами останалите 60 милиона?”. Затова се опитваме да увеличим мащабите на програмата. Ние обучаваме майстори-треньори. Така те могат да посещават много различни региони на страната, да идват в нашите обучителни класове и после се връщат в различните региони на страната, не само в големите градове, но и в селските райони. Това става тяхната работа.

-Когато решите да започнете образователните си програми в дадена страна инициативата на Intel ли е, или на правителството на съответната държава?

-Ние се нуждаем и от двете. Това е частно-обществено партньорство. Имаме имного добри програми; знаем как да обучаваме учители и как да правим детски компютри; да работим с хората, занимаващи се с електронно съдържание; как да работим с телекомите. Това е като рецепта. И ние можем да донесем тези съставки във всяка една страна. Необходимо е правителството обаче да иска да направи това. И освен това трябва да се изясни къде пада фокусът т.е къде интересът е най-голям– дали върху учителите, или върху университетите. Когато това стане ясно започваме работа. Всички програми са различни, но те са по поръчка на съответната страна. Затова ако България каже: „Трябва ми това”, ние можем да го предоставим. Но ние трябва да работим с подкрепата на правителството. Необходими са тези договори и едва тогава можем да започнем работа.

-Кои са основните елементи на електронното образование, според Вас?

-Сред ключовите е мотивацията да го направиш. Може да откриете, че в определени страни оборудват всяко дете с компютър много бързо. Това е много добре, но учителите също трябва да бъдат обучени и също така се нуждаете от електронно съдържание. Не става просто да вземете книгата и да е превърнете в електронна, в pdf. Необходими са интерактивни видиоклипове, глас, забавление. Така децата могат да разберат това, което им се преподава и да им бъде интересно. За да го направите са ви необходими хора, които създават електронно съдържание. Ако ние си свършим добре работата може и да създадем местна индустрия, която да стане силна. Така създаваме и нови работни места.

-Когато говорим за електронно образование, добър пример е Южна Корея, която напълно премахна хартиените си учебници. Смятате ли, че това е пътят, по който образованието трябва да се развива?

– С времето нещата ще се развиват в тази посока. Имам предвид, че книгите все още ще съществуват, но погледнете как хората днес четат вестници, как теглят музика. Погледнете фотографията. Преди 15 години трябваше да проявяваш ленти а сега всичко е в компютъра. Изпращаш снимки на приятелите си. Смятам , че с музиката е същото, с киното. Нещата ще се случват по този начин, защото така толкова по-лесно.

– Какви са политическите реформи, които дадена страна трябва да предприеме, за да даде на децата умения, адекватни за XXI век?

– Две са много важни. Лесно е да набавиш компютрите. Но аз смятам, че първото е да се вземе решението учителите да бъдат обучени и оборудвани. Ако не си трениран и обучен е много трудно да започнеш. Второто е да се вземе решението учебният план да стане електронен. Това са двете неща, които правителствата трябва да направят и които не струват огромно количество пари. Ако постигнете тези две неща, имате основата.

– Кои конкретно са уменията, адекватни за XXI век, които децата трябва да притежават?

-Екипната работа е съществена. Искам да работя в екип с някого и искам да споделям; искам да постигна критично мислене и да решавам проблеми. Как го постигам? Компютрите са страхотен начин да направиш това. Можете да правите изследвания и проучвания, да създавате. Творчество и гранивост са друг пример. Индустрии като например google, yahoo, facebook, преди няколко години не съществуваха. Работният пазар се променя от производство към творчество и услуги. Хората се нуждаят от уменията, за да работят творчески. Затова ние трябва да го обучим да правят това. Според мен това е главното.

Диана Трифонова