Децата харесват видеоуроците

Интервю с Нина Георгиева, административен директор на 199 ОУ „ Св. Ап. Йоан Богослов”

– Как стигнахте до идеята за интерактивно обучение?
– През учебната 2007-2008 г. учениците от 199 ОУ „Св. Ап. Йоан Богослов” показаха много ниски резултати от външното оценяване по математика и български език. За да може училището да получи финансиране за допълнителна подготовка на учениците по програмата „С грижа за всеки ученик”, директорката Лили Мачканска потърси експертна помощ от екипа на фондация ИНТЕРМЕДИЯ за разработването на проект. С колегите преценихме, че щом учителите в класните стаи не са ги мотивирали да учат, то е безумно да ги накараме да учат допълнително три учебни часа след редовните шест в същите класни стаи със същите учители и със същите методи и пособия (дъска и тебешир).

Решихме да предложим нова образователна среда – електронна платформа с интегриран тестов софтуер, с уроци-презентации и анимации, индивидуална статистика на използваните ресурси, чат с преподаватели, архив на „домашните” и др. Наскоро бяхме направили сайта на училището и лесно интегрирахме платформата. След като написахме проекта и той беше финансиран от МОМН, стартирахме проекта с обучение на учителите и…срещнахме тяхната съпротива. Те не желаеха да бъдат обучавани да провеждат занимания по математика и БЕЛ в компютърния кабинет с електронната платформа, а поискаха да си водят часовете както си знаят-в класните стаи с тебешира. Тогава директорката реши да покани външни учители, които сме обучавали по други проекти. Те се отзоваха на поканата и така изоставащите ученици допълнително изучаваха математика и БЕЛ. Ученето на компютрите приемаха като забавление след часовете, а ние с учителите им организирахме състезания с тестови задачи. За четири месеца учениците успяха да подобрят знанията си, а на външното оценяване, проведено от МОНМ, изкараха четворки и петици. Но най-куриозното беше, че учителите, които им преподават в училище, бяха им поставили срочни и годишни оценки тройки. Анализирайки резултатите от проекта, препоръчахме на директорката да предложи за следващата учебна година всички ученици да ползват електронната платформа за самоподготовка и допълнително обучение.
В началото на септември приех поканата на директорката да внедрим училищен административен мениджмънт чрез ИКТ-въвеждане на вътрешна училищна система за обмен на електронни документи, уеб базиран „електронен дневник” за информиране на родители чрез SMS и е-поща, софтуер за ранно професионално ориентиране на учениците и др. В процеса на подготовка за стартирането на новата учебна година директорката сподели, че не може да намери учител по биология за 7 и 8 клас. Никой не желаел да се разкарва до кв. Левски Г два пъти седмично за по два учебни часа (8 часа на месец). С колегите от ИНТЕРМЕДИЯ обсъдихме идеята да използваме Wi-Fi мрежата и да направим мултимедиен кабинет по биология – в училището имаше лаптоп и проектор, но учителите не работят с тях. Най-новия член на екипа, Дамян Дамянов, сподели, че много би искал да бъде учител по биология и да има такъв кабинет, за да „вкарва” учениците в света на 3D анимации на клетки и бактерии, но е с медицинско образование. И след като започна учебната година, а нямаше кой да преподава биология, директорката предложи да му възложи тези часове. И така Дамян сбъдна мечтата си, а аз поех ангажимента да го преведа от медицината в сферата на образованието. Първите часове ги провеждахме заедно – показахме им как да ползват електронната платформа с презентациите за самоподготовка, как да теглят клиповете и обяснителните текстове към тях и т.н. Направихме анкета и установихме, че няма ученик без домашен компютър с интернет.

Като администратор на платформата наблюдавах работата им с файловете – предпочитаха да гледат клиповете и по-рядко теглеха текстови файлове. Един ден предложих на Дамян да остане след часовете и да му покажа как да прави монтаж на клипове с текстове и музика и да предложим на учениците нов формат на урока – видео файл. И така до вечерта Дамян подготви първия си видео урок. Докато го гледах се замислих: колко часа труд са вложени в този урок и колко години труд е положил Дамян, за да има знанието да направи урока, а урокът да е за…двадесет ученика от 199-то училище. Зададох си въпроса: къде в интернет пространството има най-много ученици, обменящи видеофайлове и …отговорът си дойде с въпроса- VBOX7. На следващият ден предложих на Дамян да си направи профил във VBOX7 и да качи видео урока и с линк да го „върже” за е-платформата, така, че влизайки в платформата учениците да го отварят и гледат. Така ще можем да отчитаме кои ученици кога и колко пъти си „гледат урока във VBOX7” и колко други (външни за училището) ученици са проявили интерес. Пошегувах се с колегите, че с Дамян планираме да превърнем VBOX7 в национален образователен портал без обществена поръчка за един милион лева. И така, за около два дни видяхме, че урокът е „видео прочетен” от над 100 човека и коментарите са добри.

– Как преминава един урок, за който учебният материал е базиран в компютърната система или в интернет?
– Часът по биология започва с включване на лаптопа и проектора и на екрана се отваря презентацията на урока с 6-8 слайда с препратки към архив от клипове, подбрани за онагледяване на текста от презентацията или към сайтове. С интерактивна показалка се подчертават ключовите места на снимки, диаграми и др. Учениците задават въпроси, учителят стопира клипа, отговаря, връща кадри назад, показва. Кабинетът е голям и е озвучен с тонколони, а Дамян използва микрофон.

В края на часа отваря сайта на училището и в електронния дневник въвежда информация до родителите – похвали за активно участие в часа или забележки за дисциплината, поставя оценки. Това много мобилизира и активизира учениците, защото знаят, че по всяко време родителите могат да им „прочетат бележника”. След приключване на часовете Дамян „сглобява” видео урока, преценявайки върху кои части от клиповете какви въпроси са били задавани и какви подпомагащи текстове да вмъква. Следва избор на музикален фон (решихме да използваме музиката на Оливер Шанти) и след това качва урока във VBOX7.
– Какви са реакциите на децата?
– Децата харесаха това, което прави Дамян и го определят като „много яко”. Интересната среда ги задържа в класната стая. С изненада установих, че боледуващите ученици не изостават с учебния материал, защото в чата на платформата коментират със съучениците си и знаят какво е „пускал господинът”, „какво иска да знаем” и т.н. Неограниченият достъп до видео уроците и подкрепящите текстове (файлове с описание на процесите и изображенията от клиповете) са в помощ на отсъстващите ученици.
– Какви са плюсовете на нововъведенията?
– Получи се много добра образователна среда, която ги мотивира да бъдат активни участници с въпроси от ежедневието си. Наблюдавам как с охота споделят къде и кога са били с родители или приятели и какво са наблюдавали и задават въпросите си „Защо, господине, …?” Чрез визуализацията на информацията от урока учениците много лесно правят връзка с преживяното, наблюдаваното, усетеното и т.н. Текстът и картинката от учебника не постигат този ефект.
– Имате ли информация дали и в други училища се правят подобни стъпки?
– Нямам информация за други училища. А и това, което правим в 199 ОУ, е …незаконно.
В нормативната уредба на средното образование не съществува „видео урок”, „електронна платформа за обучение”, „визуализация”, „електронен дневник” и електронен бележник”, „онлайн обучение” и т.н. Две столични училища решиха да използват разработената от нас информационна система „Електронен дневник” и в момента е в процес на въвеждане на данни. Трябва да отчетем и факта, че болшинството от учителите не могат работят с компютър и интернет и това е сериозна пречка за децата да бъдат обучавани чрез технологиите на 21 век.
Евелина Гечева