Кои са важните за държавата неща, които върши БАН

За добро или за зло, фокусът на общественото внимание беше насочен към БАН. В последно време все по-често се говори за ефективността от работата на българските учени. Голяма част от националнозначимите научни изследвания не са толкова популярни, макар резултатите от тях да виждаме всеки ден. Академика БГ публикува този текст с надеждата, че обществото има нужда от повече информация по въпроса кои са най-важните дейности, осъществяни от БАН.

Изследванията върху феномени като земетресения, пожари и наводнения са важни за вземането на превантивни мерки като създаване на огнеопорни материали, сгради, устойчиви на земетресения, системи за справяне с наводнения и т.н. Но най- важно е правителствата и в частност отговорните техни институции да получават своевременно, дори непрестанно, информация и прогнози са състоянието на околната среда. Тази информация е от изключителна важност за функционирането на държавата. Всеки знае, че някой извършва тази дейност, но даваме ли си сметка кой? Или колко струва тя? За събирането и обработката на тази важна информация са необходими големи инвестиции- за апаратура, квалифицирани специалисти, за текущи разходи по подръжката и функционирането на апаратурата и т. н.
В България с получаването и обработката на тази информация се занимават някои от институтите на БАН, които извършват т.нар. научно- оперативни дейности. Това са Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ); Геофизичният институт (ГФИ), който следи както сеизмичната активност, така и геомагнитното поле, и йоносферата около Земята; Централната лаборатория по висша геодезия(ЦЛВГ); Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (ЦЛСМСИ); Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ); Институтът по океанология във Варна (ИО). Те осъществяват непрестанно денонощен мониторинг и изготвят множество информационни материали, свързани с областта им на наблюдение. Някои от тези материали сме чували всички, дори знаем имената на някои от синоптиците, чиято прогноза слушаме всеки ден. За други пък голяма част от хората дори не предполагат, че съществуват. Колко от нас са чували, че се осъществява непрестанен мониторинг на йоносферата? Сигурно не предполагате, че от процесите в нея зависят всички телекомуникации, от които сме така зависими в днешни дни.

Естествено природата не е единствената заплаха за националната сигурност. Всички лични данни- от името до банковата сметка, всички комуникации минават през компютри и компютърни мрежи. Към БАН функционира и Националната лаборатория по компютърна вирусология, която изследва и разработва „антибиотици” за вирусите, които могат да източат тази ценна информация от компютрите ни или да сринат оперативната система.

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е институция със 115 годишна история. От толкова години съществува и базата данни, с която разполага България за метеорологичното време по елементи. Прогнозите за времето, които следим всеки ден се изготвят от деветнайсетте души, работещи в секцията за краткосрочни и средносрочни прогнози в департамента „Прогнози на времето в НИМХ”. Основните задачи на секцията са подготовката и разпространението на краткосрочни и средносрочни (до 7 дни) прогнози за времето, както и свръх краткосрочни (до 3 часа) прогнози. Неотделима част от дейността им е постоянен контрол за настъпили или очаквани опасни и особено опасни метеорологични явления, за които се издават своевременни предупреждения, предназначени за обществото и специализираните държавни органи. А прогнозите не са единствената национално- значима оперативна дейност на института.
В дейността на НИМХ са обединени научните изследвания и научно-приложните дейности по мониторинга на атмосферните процеси, агрометеорологията и хидрологията. НИМХ осигурява икономиката на страната и цялото общество чрез предоставяне на прогнози, анализи и оценки за хидрометеорологичните процеси и явления, на оперативна и експертна метеорологична, агрометеорологична, климатична и хидроложка информация. Институтът осигурява безопасността на гражданите на Р България чрез оповестявания и предупреждения за опасни хидрометеорологични явления. НИМХ съдейства на държавните органи като МО, МЗГ, МОСВ, МТС и др. съгласно действащата нормативна уредба. Предоставя на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и общински власти специализирани прогнози, данни и експертизи.
Допълнително НИМХ осигурява безаварийната денонощна работа на редица специализирани системи, като система за ранно предупреждение за възможен пренос на радиоактивно замърсяване в случай на ядрена авария, за измерване съдържанието на радиоактивни вещества във въздуха, водите и валежите, за развитието на ветрово вълнение, част от специализирана морска прогноза за корабоплаването в Западно Черно море, за транспорта и дифузията на нефтени разливи.
Институтът представя Р България в Световната метеорологична организация (СМО) и в други международни организации съгласно междуправителствените договорености, за членството в които БАН заплаща немалки годишни вноски. Генералният директор на НИМХ е национален представител на България в СМО. Институтът определя и предлага на СМО представителите, докладчиците и координаторите към комисиите и работните групи на организацията. Част от НИМХ е Регионалният телекомуникационен център – София, важно звено от Глобалната телекомуникационна система на СМО, осъществяващ непрекъснат международен обмен на метеорологична информация между Националните метеорологични служби на страните от югоизточна Европа и регионалните и световни метеорологични центрове на СМО.
Общонационалните дейности на Геофизичния Институт са свързани традиционно с непрекъсваемото качествено функциониране на четирите научно-оперативни, уникални за нашата страна, служби към Геофизичен Институт: Национална Сеизмологична Служба, Геомагнитна служба, Йоносферна служба и Мрежата за наземни измервания на биологично активната слънчева ултравиолетова радиация. А от 2003 г. с решение на Министерски съвет Геофизичният институт е определен и за координатор на Националния център за данни към МВнР във връзка с Договора за Всеобхватната забрана на ядрените опити.
В мрежата на Националната Сеизмологична Служба (НСС) са включени 14 станции и обсерватории и две локални мрежи: “Провадия” и “Козлодуй”. Това е единствената у нас система, определяща в реално време параметрите на земетресенията в България и околните земи. Оперативната информация се предоставя експресно на Министерство на извънредните ситуации и подчинената й Главна дирекция “НС Гражданска Защита”, на обществеността, медиите и всички други заинтересовани ведомства. През 2008 г. Националната Сеизмологична Служба е дала на държавните органи точна оперативна информация за сеизмологичната обстановка в страната във връзка със 71 събития, като 26 от тях са с различно въздействие върху населението в отделните части на страната. Както и в други страни с повишена сеизмична активност, министерства, държавни организации, органи на съдебната система и фирми редовно се насочват към Геофизичен Институт, за да получат експертизи и заключения на специалистите от секция “Сеизмология”.
Геомагнитна обсерватория (ГМО) “Панагюрище” при Геофизичния Институт. В нея се поддържа единственият у нас международен геомагнитен стандарт чрез абсолютни и сравнителни геомагнитни измервания. През 2007 г. ГМО “Панагюрище” бе официално призната за пълноправен член на световната мрежа от цифрови геомагнитни обсерватории INTERMAGNET. Това даде възможност през 2008 г. за първи път да се получат в геомагнитния информационен център в Единбург минутни стойности на всички геомагнитни елементи за цялата 2008 година. Основни потребители на събраната информация са Военно-географската служба на МО, Агенция по кадастъра при МРРБ и всички производствени организации, занимаващи се с проучване на полезни изкопаеми чрез магнитопроучвателни методи. Данни за състоянието на земното магнитно поле се използват и в навигацията, както и за информиране на обществеността за настъпващи магнитни бури.
Йоносферна служба. В Йоносферна обсерватория “Плана” ежедневно се извършва регистриране, обработка и анализ на състоянието на йоносферата над страната. Въз основа на тези наблюдения се изготвят краткосрочни и дългосрочни прогнози на условията за късовълнови радиовръзки на територията на България, включващи максимално приложима, оптимална работна и най-ниско приложима честоти. В рамките на договор с Министерство на Отбраната, прогнозите се изпращат до всички заинтересовани ведомства. Изготвят се данни за състоянието на йоносферата, които ежедневно се изпращат в Йонсферния център за съобщения IDCE (Полша). През 2008 г. бе закупен метеорен радар за изследване на термо-динамичния режим в мезосферата и ниската атмосфера – измерване профила на вектора на скоростта на вятъра във височинния интервал 70-110 км и температурата за областта 88-91км.
Мрежата за наземни измервания на биологично активната слънчева ултравиолетова радиация разполага с три стационарни апаратури, които са разположени съответно в: гр. София (Геофизичен Институт), с. Шкорпиловци в базата на Института по Океанология – БАН и в Геофизична обсерватория “Витоша”. От трите стационарни станции се получава информация за нивото на биологично активната ултравиолетова (УВ) радиация в тези три пункта. През 2008 г. бе допълнително закупена апаратура за още 3 станции, с помощта на които ще бъде покрита територията на цялата страна. Две преносими апаратури за измерване на биологично активната УВ радиация се използват както при кампанийни измервания на определени места, така и за сравнителни измервания заедно със стационарните.
Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инжинерство предоставя изключително важна и специфична информация относно сеизмичността на територията на България, оценка на вероятните щети, сеизмичното оси¬гуряване на новостроящи се сгради и съоръжения, сигурността и безопасна¬та експлоатация на големи стопан¬ски обекти и сеизмичната уязвимост на съществуващия сграден фонд, посредством Националната система за регистра¬ция, анализ и оценка на силни земни движения (НССЗ).
Тя работи с дигитално оборудване от автономни цифрови акселерографи „ETNA“ с триосов вътрешен сензор и 12-канална сеизмична станция „K2“ с 1 трикомпо¬нентен и 9 еднокомпонентни външни сензора. Акселерографите „ETNA“ са с независи¬мо захранване, регистриращи абсолютното ускорение на сеизмичното движение в инсталационната точка във вид на трикомпонентни акселерограми. Осигуре¬на е възможност за дистанционно предаване на дан¬ните от всеки уред към централен диспечерски пункт посредством GSM модеми и телекомуникация от CSD/GPRS M2M тип. Създаден е и Център за управ¬ление на данни, оборудван съгласно съвременните стандарти за обработка и анализ на регистрациите и архивиране на специфичната информация.
Данните от сеизмичния мониторинг имат ключово значение за ефективно решаване на проблемите на земетръсната защита на сгради, инженерни съоръже¬ния и инфраструктура и за осъществяването на адекватна държавна политика по превенция, както и за бързото реагиране и адекватно управление на обстановката след земетресение.

Институтът по океанология извършва постоянен мониторинг на Черноморските води с цел да проследи тяхното екологично състояние. Информацията се предоставя на Министерството по околната среда и водите по изискване на Европейския съюз във връзка с „Рамковата директива за водите”.
Въпреки, че тази информация е изключително важна за държавата, поради недостатъчния бюджет на БАН, Инстиутът по океанология финансира националнозначимата си оперативна дейност от собствени приходи или от печалби от спечелени проекти от Европейския съюз. Тя включва сезонни експедиции за хидрофизични, хидрохимични и хидробиологични изследвания в мониторингова мрежа от 46 станции, разположени в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. Изследва се тяхната температура, соленост, разтворен кислород, нитрати, и т.н. Прави се и мониторинг с цел определянето на екологичното състояние на крайбрежните води в мониторингова мрежа от 20 станции.

В мониторнговите изследвания вземат участие 35 служители от секции „Морска биология и екология”, „Морска химия”, „Морска геология и археология” и „Океански технологии”, както и 14 души екипаж на научно- изследователския ”Академик”.

Преди 25 години България се сдоби с научноизследователски кораб, с което се отвори нова страница в развитието на Българската морска наука – от крайбрежни изследвания към възможности да изучаване на цялото Черно море и дори световния океан.

През 1988г. корабът е генерално преустроен във вида, в който е сега и е оборудван с модерна навигационна и океанографска апаратура, което позволява да се извършват почти всички видове изследвания. Апаратурата е финландска с възможност за извършване на всички видове проучвания в областта на физика, химия и биология.

В сътрудничество с Министерство на земеделието и по-специално с Агенцията по рибарство и аквакултура е доставена по Програма Фар специфична апаратура за изследване на рибните запаси. Това е тричестотен ехолот със специален софтуер, който позволява да се анализират ехограмите и да се описват с достатъчна точност пасажите от риба. С помощта на проект, спечелен от Фонда за научни изследвания, е закупен и многолъчев ехолот. Този уред позволява да се измерва дълбочинно, едновременно множество точки за едно преминаване на кораба. По този начин с по-малко разходи може да се направи карта на морското дъно.

Корабът работи с всички европейски държави, които развиват морската наука. Най-тесни връзки в черноморския регион има с Русия, Украйна, Румъния, Грузия и Турция. Със САЩ корабът има няколко международни експедиции, две от които са за търсене на антични обекти по морското дъно. Открит бе античен кораб от о. Лесбос , датиращ от 4-5 век пр.н.ера с товар от амфори. Находката е открита срещу нос Калиакра на 84 метра дълбочина. В експедицията участва д-р Робърт Балард, откривателя на Титаник, който и финансира проекта. Също така с американски екипи има експедиции, свързани с геологията и геохимията на Черно море.

Корабът изпълнява и съвместен проект с НАТО, който финансира експедиция за изследване на физикохимичните параметри на морската среда на Черно и Мраморно море, проливите Босфора и Дарданелите. НАТО финансира и експедиция за изследване на биооптичните характеристики в западната част на Черно море. Целта е да се създадат алгоритми за обработка на сателитни изображения.

Към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика функционира Базовата екологична обсерватория (БЕО) “Мусала”. Тя е уникален обект за Европа не само поради това, че се намира на най-голяма надморска височина (2925 м), но и поради уникалната измервателна апаратура, с която е оборудвана. Ефектът от дейността се изразява във възможността за задълбочено изследване на връзката между метеорологичните параметри, климатичните промени и интензитета на космическия фон. Натрупаната база данни вследствие на този мониторинг дава възможност да се вземат адекватни решения по управление на различни параметри на околната среда.
Защо на връх Мусала? Високопланинските изследователски станции предлагат оптимални условия за научни изследвания. Районът на връх Мусала е уникален с концентрацията на екстремно действащи фактори като температура, влажност, вятър, надморска височина и др. Поради “граничения” си ефект (намира се в областта между централноевропейското и средиземноморското влияние с атмосферен слой между 2000 и 3000 м) той е най-представителен за мониторинг на трансграничния пренос на замърсители. Базата е част от съвместен българо-сръбски проект за световна система за глобално следене на Земните екосистеми.
Заради екстремните условия, в които работи, всички компютри и апаратури са свързани с безжична връзка. Част от измервателните уреди са разположени извън обсерваторията и ако при честите гръмотевични бури някой от тях е поразен, безжичната връзка предпазва компютрите, които са в самата обсерватория. Освен това в случай на интензивна буря захранването може да се изключва.
Локалната мрежа на обсерваторията, в която са свързани близо 20 компютъра, е създадена през 2002 г. На следващата година е осъществена безжична връзка с Интернет от върха към сървър на ИЯИЯЕ. Налице е високочестотна радиовръзка и високоскоростен пренос на данни. Поради честите гръмотевични бури обсерваторията е построена по принципа на т.нар. Фарадеев кафез.
От четири камери, насочени към четирите посоки на света, се изпраща видео информация за метеорологичната обстановка към дирекцията на парк “Рила”. Те могат да бъдат и ценен източник на информация и за възникнали пожари. А всички измерванията, направени от апаратурата на екологичната обсерватория на връх “Мусала” се предават по високоскоростната безжична връзка към сървър в ИЯИЯЕ, визуализират се в реално време на сайта на обсерваторията http://beo-db.inrne.bas.bg/moussala и са достъпни за всички заинтересовани институции. Автоматично на всеки час се изпращат “сурови” данни от измерванията на гама сондите към Европейската мрежа за следене на радиационния гама фон. Редовно се обменят данни с Германия, Словакия и др.
Освен наблюдения на физическия свят в БАН се извършва и мониторинг на виртуалния свят. По оценка на Националния информационен център за компютърни престъпления в Лос Анжелис американските предприятия губят поради несанкциониран достъп 550 милиона долара годишно, като в тях не влиза цената на загубеното за възстановяване на щетите време.
Компютърните вируси могат да изменят една или повече програми така, че те да престанат да работят по желания начин. Заразената програма може да започне внезапно да блокира или да записва информацията некоректно. Вирусът може също да променя информацията за директорийната структура в системната област на диска. Това пречи на откриването на дяловете или стартирането на едно или повече приложения, които не намират необходими за коректното им функциониране файлове. А практически никой, нито дори правителството, банките или полицията, не са застраховани срещу вируси.
В България единственото научно звено, специализирано в областта на компютърната вирусология и компютърната сигурност, е Национална лаборатория по компютърна вирусология при БАН.
Тя се занимава с 10 оперативни дейности, обслужващи държавата. Предлага периодично обновяван комплект антивирусни програми, който съдържа 4 проверяващи и почистващи програми , 1 програма за проверка на целостта , 2 резидентни защити. По данни на Лабораторията основният метод за разпространяване на вирусите в България е комуникационният. Това е валидно за 80% от случайте на доказано заразяване, останалите 20% са от дискети.
Освен, че непрестанно следи и изучава новите вируси, които еволюират, лабораторията извършва и обучение по компютърна защита на служителите на държавните институции. Специалистите компютърни вирусолози също така правят оценка на системи за достъп, възстановяват поразени системи, а в Националния портал за киберсигурност (http://ncs.nlcv.bas.bg/) публикуват текуща информация за всички вируси, атаки, антивирусни програми и актуална статистика на най- разпространените вируси.
Ева Цветкова
Стоян Велев