Daniel коментира на 30 януари, 2012 г., 15:28 ч.

Клей Шърки: Защо SOPA е лоша идея

SOPA и PIPA като закони са писани главно от медийни компании, които са основани през 20-ти век. 20-ти век било чудесно време за медийните компании, защото нещото, което наистина го е имало бил недостига. Ако правите телевизионно шоу, то не трябва да е по-добро от всички останали шоута правени някога а само да е по-добро от другите две предавания, които излъчвали по същото време – което е много нисък праг на конкурентоспособност. Което означавало, че ако сте излъчили средно интересно съдържание, вие получавате една трета от щатската публика безплатно – десетки милиони потребители, само защото правите нещо, което не е прекалено ужасно. Все едно да имате право да печатате пари и разполагате с безплатно мастило. Но технологиите се развили – както и се иска от тях. И малко по малко в края на 20-ти век, този недостиг почнал да се запълва, и не се има в предвид цифровите технологии а аналоговите технологии. Касетофоните, видео касетофоните, дори простата копирна машина създадоха нови възможности, да се държим по начин, който изненада медийния бизнес. Защото се оказа, че ние не само мързелуваме на дивана. Не ни харесва само да консумираме. Обичаме да консумираме, но всеки път, когато един от тези нови инструменти се появи, се оказва, че също обичаме да творим неща и обичаме да ги споделяме. И това ужасило медийния бизнес – и те всеки път се ужасяват. Джак Валенти, който бил главният лобист на Филмовата асоциация на Америка, веднъж оприличи видео касетофона на Джак Изкормвача а бедният, беззащитен Холивуд, на жена която е сама в къщи… Такова бе нивото на риториката.
И тогава медийната индустрия моли, настоява и изисква от Конгреса да направи нещо. И Конгреса го направи. В първите години на 90-те, Конгресът прокара закон, който промени всичко. И това е закона за домашните звукозаписи от 1992, който гласи, че ако хората записват неща от радиото и правят сборни касети за своите приятели, това не е престъпление. Записите и миксирането и споделянето с вашите приятели е допустимо. Ако правите много копия с високо качество и после ги продавате – това не е разрешено. И за тях въпроса бил приключен, защо смятали, че са направили ясно разграничение между законно и незаконно копиране.
Но медийните компании на искаха това. Те искаха Конгреса да забрани копирането! Точка! И когато закона бил приет, медийните компании се отказаха от идеята за законна борба срещу незаконното копиране, защото им стана ясно, че ако Конгреса работи по своя начин, те по-скоро ще увеличат правата на гражданите за участие в медийната среда. И затова преминаха към план Б.
Формулирането на план Б отне известно време – той се появи през 1998 като т.н. Хилядолетен закон за цифровата защита на авторските права (DMCA) – сложна система от закони с много подвижни части. Но основната част гласи, че е законно да ви продават цифрови материали, които не могат да бъдат копирани (само дето не съществува такова нещо, като цифрови материали, които да не могат да бъдат копирани). Известен цитат от Ед Фелтън гласи: „Като да раздаваш вода, която не е мокра”… Битовете се копират – компютрите правят точно това. Това е страничен ефект от нормалната им дейност. И за да стимулират способността да продават битове, които не могат да бъдат копирани, DMCA разреши да ви принудят да използвате системи в които копиращата функция е счупена. Всяко ДВД или игрова конзола, всеки телевизор или компютър, който сте купили за вкъщи (независимо какво сте смятали, когато сте го купували) е повреден от производителите на съдържание, защото те го поставят като условие, за да ви продадат продукта си. И за да са сигурни, че вие няма да го разберете или да оправите тези функционалности на устройствата – твърдят, че това е незаконно.
DMCA бележи момента, в който медийната индустрия се отказва от правовата система, като средство за разграничение между законно и незаконно копиране и направо се опитва да спре копирането чрез технически средства. Има и ще има много различни последици в тази конкретна област – ограничаване на споделянето.
Интернет се оказа много по-популярен и по-мощен отколкото някой е предполагал. Всичко аналогово е нищо в сравнение с това което виждаме сега. Живеем в свят в който всеки над 12 години споделя в Интернет онлайн. Споделяме мнения, неща, които сме написали, снимки, рецепти, аудио и видео записи. Някои от нещата сме направили сами, други са неща, които сме намерили или сме направили сами от нещата които сме намерили, но всички те плашат до смърт тези компании.
И така SOPA и PIPA са втори рунд. Но докато DMCA беше прецизен (искаме да се доберем до вашия компютър, телевизор, игрова конзола и да им попречим да правят това) SOPA и PIPA са като ядрено оръжие и казват: Ние искаме да отидем на произволно място по света и да цензурираме съдържанието. Начинът е премахнете всички препратки към този IP адрес. Да ги премахнете от търсачки, от онлайн указатели, от списъците на потребителите… И тъй като най-големите производители на съдържание в Интернет не са Google и Yahoo а това сме ние – ние ще бъдем тези, които ще бъдат санкционирани. Защото в края на краищата истинската заплаха от приемането на SOPA и PIPA е върху нашата способност да споделяме неща помежду си. Така съществува риска SOPA и PIPA да вземат съществуващата от векове в законовата система представа – Невинен до доказване на противното. И да я преобърнат – Виновен до доказване на противното. Вие нямате право да споделяте, докато не ни покажете, че не споделяте нещо, което на нас не ни харесва!
Изведнъж задължението да доказваме, че сме виновни или невинни пада изцяло върху нас и върху услугите които ни предоставят. И дори да струва само жълти стотинки за да контролираш потребител това ще срине услуги, които имат 100 000 000 потребители. Те искат да превърнат Интернет в това – да няма споделяне.
Истинските резултати от SOPA и PIPA ще бъдат различни от предложените резултати. Заплахата се крие в това, че е обърната отговорността за доказателството, където ние всички изведнъж ще бъдем третирани като крадци винаги когато ни бъде позволено да творим, произвеждаме и споделяме. И хората които ни дават тази възможност – сайтове като YouTube, Facebook, Twitter и други ще трябва да се занимават с това да ни контролират или да бъдат обвинени в съучастничество при престъпление…
Ако погледнете списъците с хората, които са подкрепили SOPA и PIPA, можете да видите, че те са получили милиони долари от старите медийни компании. Вие нямате милионни долари но можете да се обадите на вашите избиратели и да им напомните че вие гласувате и искате да не бъдете третирани като крадци. Обяснете им че предпочитате Интернет да не бъде унищожен.
Това прилича на национален проблем – но не е. тези компании няма да се спрат докато не убият Интернет. Когато го направят – те ще осакатят и нас. Тези компании не искат разграничение между законовото и незаконното споделяне. Те просто искат споделянето да престане. Те се произнесоха – те искат всички ние да седнем обратно на дивана и само да консумираме. Да не произвеждаме, да не споделяме…
Ние трябва да им кажем – НЕ!