Ресурсът на професионалните училища се пилее

Скъпо обучение, несигурна реализация на кадрите

Областната Комисия по заетостта в Русе открива дискусия по проблемите на средното образование

Професионалното образование залинява – колкото поради демографския срив, толкова и заради неадекватния мениджмънт на училищните директори. Това е един от изводите от заседанието на областната Комисия по заетостта в Русе. Ръководи го областният управител Стефко Бурджиев.

Още истини се казаха по време на срещата: нулев прием грози бивши елитни училища. Сродни направления се изучават в по няколко школа, а за редица професии няма кадри. От френската компания „Монтюпе” искат паралелка „мехатроника”, която да осигурява с кадри Завода за авточасти. Никой обаче не се хваща да я направи. Същевременно машиностроене се изучава на доста места. Защо „транспортите” не се предлагат на едно място, а са разхвърляни – воден, авто, жп, ремонт на машини… Животът налага оптимизиране на училищната мрежа – окрупняване, сливане на две-три училища в едно юридическо лице с централен корпус и филиали със специализирани лаборатории, работилници, халета…

Професионалното образование е скъпо. Затова трябва да бъде функция на потребностите на бизнеса. Да гарантира работа по специалността, а не да произвежда безработни, убедени са членовете на Комисията по заетостта.

Според тях училището, нужно на бизнеса, може да бъде дори на територията на фирмата. Необходими са още: изграждане на регионална информационна система за търсенето и предлагането на работна сила, сътрудничество с висшето образование по актуални направления, както и с различните камари – Стопанска, Индустриална, Съюза на работодателите… Центърът за продължаващо обучение към Русенския университет „Ангел Кънчев” трябва да проучва нуждите на пазара и да проектира бъдещи специалности, обвързани с бизнеса за години напред. Всичко това да е записано в разпоредбите на Закона за професионалното образование.

Комисията по заетостта предвижда в най-скоро време широка дискусия по преструктурирането на средното професионално образование. Промяната чука на прага и всяко закъснение е фатално, убеден е областният управител Стефко Бурджиев.

Димитър РАЙНОВ, началник на РИО-Русе:

Професионалното ни образование има над 100-годишна история. В началото на ХХ в. в Русе са открити първите занаятчийски училища. През 60-те и 70-те години на м.в. регионът е със стабилна мрежа от техникуми – 15 на брой с около 9000 ученици. Отношението „професионално към общообразователно” е 4:1 – далеч над средното за страната. Докато в общата просвета станаха редица промени – вкл. и закриване на училища, професионалното образование съхрани профили, професии и специалности, т.е. „оцеля”. Но на фона на съвременното развитие на икономиката, индустрията и пазара на труда, днешното състояние наистина е само оцеляване.

Инж. Анета ХРИСТОВА, директор на Професионална гимназия по Промишлени технологии „Атанас Буров”:

Русенското, както и българското, професионално образование има достойнства, които трябва да съхраним. Но то не отговаря на съвременния динамичен, високотехнологичен свят. За него има специален закон и списък от професии, но и двете се нуждаят от актуализиране. Някои рамкови програми вече са без адекватно съдържание. Срокът на националната стратегия изтече. Държавните изпитни програми са пълни с несъответствия, но пък проектите за модернизиране на материалната база с участието на бизнеса са много добри. Методическата работа на учителите се осъвременява. Насърчава се предприемаческият дух.

Пламен Иванов, директор на СОУ по немски език „Дойче шуле”:

Формулата „Професионална гимназия” е абсурдна. Същинското е „Професионално средно” или съвсем просто – „Професионално училище по…”. Сегашното положение не различава професионално училище и езикова гимназия. Във всички професионални училища се прави прием след седми клас, което легитимира и осми клас с усилено изучаване на чужд език, както в профилираните езикови гимназии и СОУ… Но къде тогава е годишният изпит на национално равнище, съизмерим с утвърдени национални чуждоезикови стандарти? Държавните зрелостни изпити се полагат върху силно намален хорариум. Гимназията да е врата към университета. А професионалните училища да осигуряват обучение по професии, определени от държавата. Ако ученик от професионално училище иска да учи в университет, нека се обучава допълнително, да покрие нужния хорариум и държи матура при условията и реда на съответното общообразователно училище (така е например в Германия).

ГЕОРГИ КИРОВ