55 хиляди българи излизат на протест срещу АСТА

Над 55 хиляди българи са обявили във Facebook, че ще подкрепят протеста срещу споразумението АСТА, който започва на 11 февруари (събота), от 11 часа, в близо 200 европейски града. Повече от 15 български града подкрепят протеста, сред тях са София, Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали, Хасково, Русе, Разград, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Видин, Перник, Сандански, Пазарджик и Ямбол. Освен това 15 хиляди българи са заявили, че „може би” също ще излязат да протестират.

На снимката вдясно можете да видите мястото и часа на започване на протестите в повечето градове. Освен тях протести ще има също във Видин (11 часа, пл. Бдинци № 1), Перник (пред Мемориала на миньорския труд, 11 часа), Сандански (11 часа, при „Езерото в парка, пейките при параклисчето”) и от 12:30 часа в Пазарджик (Тортата). Групите на протеста в Ямбол и Хасково не излиза при търсене във Facebook, но заявилите присъствие от всички останали групи на отделните градове са над 16 хиляди души. В тях не влизат протестиращите от София, тъй като те спадат към общата група на протеста в България (“Протест срещу приемането на ACTA в България”). Един от протестите срещу АСТА в полската столица Варшава събра над 30 хиляди недоволни граждани.

Протестът в София започва в 11 часа от Пилоните до НДК и ще продължи по следния маршрут: бул. Витоша – бул. Тодор Александров – пл. Независимост – бул. Цар Освободител и крайна точка пл. Народно събрание.

ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement) или “Търговско споразумение за борба с фалшифицирането” е най-общо казано споразумение, което приравнява фалшифицираните стоки с нарушенията срещу интелектуалната собственост. Освен авторските права в Интернет обаче, документът регулира и други важни патенти, като храни, напитки, дрехи, лекарства и прочие.

Основният проблем на споразумението, което бе подписано тайно на 26 януари от българския посланик в Япония – Любомир Тодоров, е, че не казва нещата категорично, което предполага различно тълкуване на разпоредбите. Притеснението на противниците на АСТА е, че под повърхността на привидната защита на авторските права може да се създаде система за следене на потребителите в Интернет, без да има основателни подозрения за извършено престъпление. Сред мотивите на противниците на АСТА е фактът, че споразумението се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации, както и че се възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет, която предвижда затвор за нарушения като слушане или споделяне на музика, филми и т.н. Според АСТА престъпление ще извършват и хостинг компаниите, както и интернет доставчиците, чиито потребители са заподозрени в нарушаване на някой член от споразумението. Това може да доведе до блокиране на тракери, сайтове, блогове и прочие, дори да задължи доставчиците да филтрират достъпа, спират интернета или предоставят информация на трети лица за идентифициране на абонатите им, за които се предполага, че са извършили някакво престъпление.

Дефиницията на интелектуална собственост е доста обща, не става ясно и дали България се задължава да промени законодателството си, след подписване на споразумението. В последно време редица политици и експерти заявиха, че това не се налага, но ето какво казва един от членовете на АСТА:

„Член 6: Общи задължения във връзка с правоприлагането

1. Всяка от страните осигурява въвеждането на процедури по правоприлагане във вътрешното си законодателство, които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на правата върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящото споразумение, включително и на бързи корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.”

Това е само един от спорните членове на международното споразумение, което беше подписано от 22 европейски страни в Япония. То е подписано още от САЩ, Япония, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Южна Корея, Мароко, Мексико и Швейцария.

Предстои АСТА да се одобри или отхвърли след обсъждане в Европейския парламент. Редица държави спряха ратификацията на споразумението, заради опасения, че то може да наруши свободата в глобалната мрежа. Те са: Германия, Холандия, Естония, Кипър, Чехия, Словакия, Полша и Латвия.

На снимката отдолу са отбелязани част от градовете в Европа, които също протестират днес.

За да се обвърже България окончателно с АСТА, споразумението трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание. Очаква се и решението на Европейския парламент. Желаещите могат да намерят линк към европейската онлай петиция против АСТА в групата във Facebook. Освен това на главната страница на един от най-известните български торент сайтове има списък с имената на българските представители в Европарламента и техните e-mail-и. Всеки желаещ може да им пише да гласуват против споразумението. До момента против АСТА са се обявили: Слави Бинев, Илияна Малинова Йотова, Ивайло Калфин, Евгени Кирилов, Светослав Христов Малинов, Надежда Нейнски и Кристиан Вигенин. Единственият „за“ АСТА е Метин Казак, евродепутат от ДПС.

Христо Лазаров
Снимки: Фейсбук

Вижте още:

България тайно подписа за забрана на торентите
Подписването на АСТА скандализира България
Как би се отразил ACTA върху образованието?
„Анонимните“ блокираха сайта на ЦРУ