Спонсори ще хукнат да стават професори

Софийският университет ще приема студенти четири пъти в годината.
През 2011 г. ще сменим изпита с тестово задание, казва проф. Иван Илчев пред вестник „Стандарт“

– Професор Илчев, как ще изглежда тестът, който трябва да замени традиционните приемни изпити в СУ „Св. Климент Охридски“?
– Първо искам да подчертая, че тук не става дума за тест в традиционния смисъл на тази дума – като въпросник с отговори а, б, в и възможност да отбелязваш верния. Журналистите обичат да злоупотребяват с думата „тест“, но всъщност говорим за вид тестово задание. То ще бъде по-комплексно и ще оценява общата култура, грамотността, възможността да мислиш и да се изразяваш правилно. За да бъде изготвено, в началото на следващата година ще назначим комисия от специалисти, която ще направи така наречената матрица на теста. В нея ще участват не само наши преподаватели, но и външни хора. Ние бихме се радвали на външно участие, още повече че много от външните специалисти всъщност са наши възпитаници. Тази комисия ще подготви матрицата и през пролетта ще я представи на академичното ръководство на университета. Ако Академическият съвет я одобри, в началото на октомври идната година ще я направим обществено достояние, за да могат бъдещите кандидат-студенти спокойно да се готвят за изпита си през 2011 година. Така че не можем да говорим за някакво въвеждане на тест на момента, без да е направен анализ какво и как ще оценява той.
– Единен тест за всички специалности ли ще бъде това? В УНСС например е общ.
– Софийският университет се отличава и от УНСС, и от останалите висши училища по много по-големия брой факултети и специалности, които предлага. Ние имаме 16 факултета, които са коренно различни и всеки от тях има специфични задачи. Аз обаче съм историк, не съм специалист в областта на методиката на изпитите, затова не мога да предреша какво ще ни покаже в крайна сметка комисията. Засега е ясно само, че първоначално ще приемаме по този начин в хуманитарните специалности, затова и въпросите ще бъдат от областта на хуманитаристиката – български език, история, вероятно възможност да се пише есе, за да се провери общата грамотност. Но не ме карайте да предсказвам как точно ще изглежда тестовото задание.
– Този изпит ще важи ли за филологиите?
– В чуждите филологии – английска, немска, френска, където още от първи курс започват лекции на съответния език, естествено ще трябва да остане досегашният изпит..
– А в българската филология?
– За българската филология ще видим – в крайна сметка и бъдещите филолози трябва да имат широка обща култура. По принцип за момента радикално новото е, че академичното ръководство въобще прие идеята за промяна на кандидатстудентския изпит, който според мен не е бил променян поне от 50 години.
– Какво наложи промяната му именно в този момент?
– Всъщност от времето, когато бях декан на Историческия факултет, аз се боря за промяната на този изпит – тоест шест години водя тази битка. Може да се каже, че най-сетне успях да убедя колегите. Не може да не видим, че висшето образование в последните години поставя пред нас нови изисквания, на които трябва да се опитаме да отговорим. Плодовете на демографския срив ще се отразят в университетите тепърва. Випуските стават все по-малки – аз си направих труда да прочета пред Академичния съвет данните за родените деца от 1988-1989 година, които сега са на около 20 години, до периода 1996 година. За това време випуските стават все по-малки и по-малки и едва през 1996-та се забелязва нарастване на раждаемостта. Това означава, че ние трябва да бъдем подготвени за следващите седем-осем години, когато ще бъдем изправени пред все по-малък брой кандидати и студенти, постъпващи в университетите.
Естествено нашата цел не е да се приемат всички. С ректора на УНСС проф. Борислав Борисов неколкократно сме си говорили, че намаляването на випуска не означава безконтролен прием дори на кандидатите с нисък успех във висшите училища. Ние отново ще се стремим да приемаме онези, които стават за студенти и са способни да завършат следването си и да бъдат полезни за обществото. Онези, които нямат тези способности, без да ги обиждам, е по-добре да си намерят друго поприще за изява, където ще бъдат по-полезни за себе си и обществото.
– Ще започнете ли да приемате оценките от матурата, без да ги умножавате по определен коефициент, който всъщност ги намалява?
– Не, коефициентът ще се запази, но ще видим дали ще стане един и същ за всички специалности. Сега в различните факултети той е различен, но ние ще направим един математически модел, чрез който да проверим дали различните коефициенти оказват някакво влияние върху класирането на кандидатите. Според мен няма да има драстична разлика, ако коефициентът е еднакъв.
– За първи път СУ започва и прием по време на учебната година.
– Да, ние ще обявим още няколко възможности за полагане на приемни изпити – през януари-февруари, март-април и след това май-юни. Важното е обаче кандидатите да знаят, че не всички изпити ще бъдат предлагани и на трите приема. Може някой факултет да реши да се включи само в един от тях. Целта ни е по-скоро отделните факултети да преценят къде се намират по отношение на интереса от кандидат-студентите.
– Просветният министър Сергей Игнатов лансира идеята оценяването на студентите вече да става не само по време на сесията, а да се поставят и текущи оценки през годината.
– У нас в последно време много вече съществуващи модели се предлагат като нововъведения. Всъщност в специалността, която аз преподавам например – балканска история, текущото оценяване е практика не от днес. От много години студентите могат дори да се освободят от изпит, ако в течение на учебната година са изпълнили всички изисквания – набрали са определен брой точки, писали са курсови работи, включвали са се активно в учебния процес. Така че Софийския университет няма никакви проблеми в прилагането на този вид изпитване.
– Вие се обявихте против новия законопроект за развитие на академичния състав, предложен от министър Игнатов. Какви са опасенията ви?
– Аз не мога да подкрепя законопроекта в този му вид, в който на всички висши училища се дава правото сами да си произвеждат професори и доценти. Когато първоначално обсъждахме проекта с госпожа Фандъкова и господин Игнатов, аз ясно изразих моето становище – че мога да дам подкрепата си само ако това право се даде на висши училища, които имат капацитет да формират научни съвети. Това означава, че в тях трябва да има минимум 20-25 хабилитирани преподаватели в едно научно направление. В момента у нас такива университети са 4-5. Те са доказали, че могат да правят наука и щяха да гарантират нивото на професорите и доцентите у нас.
Опасенията ми са, че сега то ще падне драстично. Вече имаме индикации в тази посока – достатъчно е да видим с каква охота някои по-малки висши училища присъждат почетни звания на хора, които, меко казано, имат някакви временни интереси от това.
– Опасявате се, че спонсори и дарители ще хукнат да стават професори ли?
– Защо не, вече имаше такива случаи.
Стела Стоянова, вестник „Стандарт“