3 декември, 2009 11:10 | 
Не се страхувам, че скоро професорите ще са повече от студентите, заяви образователният министър Сергей Игнатов по време на дискусия по проекта на Закон за развитие на академичния състав в България.
Не приемам презумцията, че ректорите и ректорските ръководства са престъпници, заяви Игнатов и обясни, че производството на един професор отнема определено време и покриването на определени изисквания. Според него в момента в България има един единствен университет, който е разпръснат в различни градове, но е построен по един и същи начин, като брой и членове на катедри и на факултетни съвети и рехабилитационни лица. С приемането на новия закон, ще се прекрати пътуването на представителите на академичната общност между отделните университети, каза Игнатов. Пред участващите в дискусията социолози, политолози и анализатори, той обясни, че с приемането на закона, университетите и институтите на БАН и на Стопанската академия, ще бъдат поставени в една конкурентна среда. Според образователния министър запазването на тристепенната структура- асистент, доцент професор и на двете научни степени – доктор и хабилитиран доктор е проява на слабост. Самият той е готов на крайния вариант, в който има една научна степен и пет длъжности. Ние предлагаме една цивилизационна промяна, обясни той и заяви категорично, че прекаленото обсъждане на проекта би било грешно разбиране на демокрацията. Доц. Бойчо Кокинов директор на Централно и източно европейски център по когнитивни науки в НБУ отбеляза, че няма нужда в закона да се разписва изискване за владеене на компютърна грамотност и чужд език за придобиване на научната степен „доктор“, както и че степента „хабилитиран доктор“ е абсолютно излишна. Той предложи образователното министерство да направи външна международна оценка на ВУЗ-овете в България. Според социолога доц. Андрей Райчев не трябва да има отделни звания- „професор-изследовател“ в научните структури. Георги Лозанов- медиен експерт и социологът Мирослава Радева се обединиха около тезата, че законът трябва да е максимално радикален при внасянето му в НС. По време на дискусията се появиха и съмнения, дали званието доцент е необходимо – твърдение подкрепено и от самия доцент Лозанов. Той определи новия закон и неговото бъдещо приемане, като идването на 10-ти ноември в научната сфера. Според политолога Евгений Дайнов, Висшата атестационна комисия трябва да отпадне, тъй като е средновековна организация, тип инквизиция, която притежава произволна и независима власт, но министерството трябва да убеди обществото, че след закриването на тази дискусия, „баджанаците“ няма да станат професори. Той, както и политологът Огнян Минчев, също подкрепя максималното опростяване на структурата. Според Дайнов обаче, трябва да се добави след професорското звание и университета, където то е получено. Мнозинството от изследователите и специалистите подкрепят така предложения закон, като според икономическия анализатор от „Отворено общество“ Георги Ангелов, чрез опростяването на системата, ще се даде път на младите хора, които не искат да чакат да навършат 50 години за да станат професори./Източник:БГНЕС
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
interesno коментира на 4 декември, 2009 г., 03:06 ч.
ОК, но по-правилно е не по-ниското да се приравнява на по-сиокото – и без това не сме най-учените в света. Така че би трябва;о сегашните доктори на науките и професори да останат такива, а доцентите и докторите да имат срок от 3 г. за да се хабилитират или да защитят истински докторат. Да не забравяме, че сегашната „докторска“ е все пак образователна степен. Така ще се избегнат и съмненията, че авторите на реформата нямат личен интерес от нея.