Българската академия на науките (БАН) се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, проектозаконът публикуван на сайта на МОМН съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност. Този законопроект е пряко свързан с националния интерес, който е за запазване равнището на научните степени и звания. Това се посочва в становище на Общото събрание на БАН, съобщиха от академията. В становището се посочва още: „Основният недостатък на законопроекта се изразява в принизяване на изискванията за качество. Не е посочена необходимостта от национални критерии за качество на докторантурата и докторантските дисертации. В същата степен това се отнася за длъжностите ”доцент” и „професор”, съвсем неясни сa критериитe за израстването на доцента в професор. В европейскитe страни, макар да съществува многообразие, изискванията за качеството са изтъкнати на първо място. В частност, един важен елемент на качество досега бе наличието на степента „Доктор на науките”, която се отменя и се замества с титлата „хабилитиран доктор”, която обаче се присъжда автоматично със заемане на длъжността доцент. Такава процедура с която се получават 2 титли едновременно, няма в световната практика.
Законът радикално променя и ситуацията с научните степени. Степента „Доктор на науките” се отменя и се замества с понятието „хабилитиран доктор”, присъждано автоматично. За научната степен „Доктор” липсват каквито и да е изисквания за резултати, публикации и т.н, т.е. тя става просто една образователна степен. Съчетано със задължителния характер на степента, това ще доведе до много формални дисертации, които малко ще допринесат за развитието на науката.
Този закон би довел до уравняване на университетите с различно научно ниво. Досега един важен критерий в акредитацията на университетите беше наличието в тях на достатъчно хабилитирани учени. Сега този критерий става безсмислен, понеже всеки ВУЗ ще има точно толкова професори и доценти, колкото пожелае. Като следствие, научните институции с високо научно ниво фактически ще станат равнопоставени с тези, в които истинска наука няма.
Премахването на ВАК очевидно заема централно място в закона. Така, издигането на научните кадри остава единствено в ръцете на административното ръководство на съответното научно учреждение. Нека не се заблуждаваме, че изборът на външни рецензенти може нещо да промени – всеки ловък администратор може с лекота да подбере външни, а дори и чуждестранни, рецензенти, които да напишат точно необходимата за него рецензия. Очевидно броят на хората с научни титли ще скочи драстично. Можем да си представим също така и реакцията на обществото – когато се появят хиляди нови професори, титлите „професор” и „доцент” ще станат по-скоро обект на присмех, отколкото на уважение. Новият закон ще доведе до рязко засилване на зависимостта на учените от административното ръководство”.

10 декември, 2009 14:26 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+