Учени от БАН и преподаватели от университетите се хванаха за гушите за титлата „професор“. Директен или задочен – спорът продължава, а законът за развитие на академичния състав вече е приет на първо четене от парламента.
При обсъждането на проекта ние влязохме в конфликт с нашите колеги от университетите, каза пред „Монитор“ акад. Никола Съботинов. Те твърдят, че само в университетите трябва да има професори, а на научните работници в БАН да се присъжда званието „изследовател“. Така е записано и в проектозакона.
Според председателя на БАН у нас няма традиции в използването на звание „изследовател“. Той смята, че половината хора ще го бъркат със следовател, а останалите изобщо няма да го запомнят и използват.
Същата е ситуацията и в чужбина – там
не наричат нашите учени „старши научен сътрудник“
Обръщат се с „професоре“. Ако се прави закон, това трябва добре да се помисли.
В същото време от университетите казват, че „професор“ е звание за хора, които преподават знания на студентите. От БАН обаче контрират с довода, че именно те създават голяма част от българските знания, които се преподават. Изведнъж излиза, че хората, които създават знанията, са по-маловажни от тези, които ги препредават и никъде ги няма в научната йерархия, коментира акад. Съботинов.
Ако нашите висши преподаватели са съсредоточени само в преподаването като довод да си професор, то нека да направим професори и нашите изтъкнати учители, смята акад. Съботинов. Според него може да се даде и друг пример –
20 на сто от докторантите в България се обучават в БАН
а тези, които им преподават как ще се наричат – никак. Много студенти си правят дипломните работи при нас и се обучават, но според разбиранията на университетската общност тези, които ги обучават в нашите лаборатории, не трябва да имат звание, добави той.
.
Вучков професор само за благозвучие
Известният с голямата си уста телевизионен водещ Юлиян Вучков не е професор, нито дори доцент. Това сочи справка в масивите на Висшата атестационна комисия.
Архивите на ВАК съдържат справка за присъдените научни степени и научни звания от 1962 година до април 2009-а. Секретарят на Висшата атестационна комисия проф. Стефан Радев каза пред „Монитор“, че ако някой учен или преподавател го няма в списъка за присъдени звания, то той просто не е получил такова.
Ако не става дума за нелеп технически пропуск, което е малко вероятно, ще се окаже, че „Професор Вучков“ е само артистичен псевдоним на скандалния есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик.
Проверка в базата с данни на ВАК показва, че Юлиян Димитров Вучков е защитил докторска дисертация през януари 1987 година, или както се казва на научен жаргон е голям доктор – доктор на науките. Темата на дисертационния труд на „Професор Вучков“ е „Българската драматургия (1878-1944)“, а номерът на дипломата му е 16418.
Бегъл поглед в биографията на телевизионера показва отсъствие на академична биография, ако не се брои работата му като завеждащ кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959-1969 година. После 21 години е главен редактор на списание „Театър“.
Без професорска титла и без докторат е и министърът без портфейл Божидар Димитров, а често е цитиран като „проф. д.и.н.“, сиреч голям доктор, сочат отново архивите на ВАК. Запис за Божидар Димитров Стоянов има и той е от 24 декември 1985 година, когато научна комисия го утвърждава за старши научен сътрудник ІІ степен. Професор същия ден с един номер след Димитров е станал Андрей Лазаров Пантев.
„Аз никога не съм се титулувал като професор. Старши научен сътрудник IIІІ степен съм“. Това заяви пред „Монитор“ Божидар Димитров.
За присъдени научни степени кандидат или доктор (доктор по или доктор на науките) на историка Димитров обаче листата на ВАК мълчат.
Орязана откъм научна слава е официалната биография на министъра в сайта на правителството. Там се споменава единствено, че известният от телевизионните си изяви професор Димитров е завършил история и археология в СУ „Климент Охридски“.
Според архивите на комисията известният български археолог Николай Овчаров е старши научен сътрудник II степен. За „Монитор“ той заяви, че е доктор на историческите науки и че е получил професорската си титла от Московския славянски университет, а не от ВАК. „Не държа да мина през ВАК“, категоричен беше той.
Пак според регистрите на ВАК Евгений Дайнов е само доцент, а не професор, както често го титулуват.
.
Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов: Това е звание за преподавател
Професор е лице, което преподава. Изследователят не преподава, длъжността му не го изисква. Той изследва научен проблем. Това заяви пред „Монитор“ ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов. Освен подготовката на своя лекционен курс и написването на учебник за него професорът води занятия, изпитва студенти, води държавни изпити и защити и други, а на всичкото отгоре участва и в кандидатстудентската кампания и т.н. През това време ученият изследва своя научен проблем.
Професорът обаче, за да стане „професор“, също трябва да прави наука. Той трябва да има равностойни по брой и значимост научни трудове, както неговият колега – ученият изследовател. Нещо повече, пренебрежението към преподавателския труд при присъждането на научните степени и звания бе толкова силно, че ВАК не зачиташе за публикации учебниците.
.
Водещият: Защитил съм пред УНСС
Скандалният телевизионен критик Юлиян Вучков заяви, че е защитил професорската си титла пред Университета за национално и световно стопанство. Това станало през 1998 година с труда „Теория на художествената култура“. Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов потвърди, че Вучков е университетски професор от икономическия ВУЗ.
„Преди да стана професор, съм написал 8 труда. Написал съм и „История на световната драматургия“. Дори в САЩ не е излизала толкова пълна и задълбочена книга по тази тематика“, заяви още водещият.
.
Проф. Александър Федотов: Няма как да е титулуван без ВАК
Няма как някой да стане доцент или професор, без да е защитил пред Висшата атестационна комисия, бе категоричен шефът й проф. Александър Федотов.
Това изискване е залегнало още през 1972 година в Закона за научните степени и звания, който е валиден и до днес. Подготвя се отмяната му и приемането на нов закон, който предвижда всеки университет сам да може да произвежда професори и доценти и те вече да не са национални, а професори на дадения ВУЗ, например професор на Софийския университет, както е и в повечето страни на Запад.
Има университети, оторизирани от ВАК, които могат да произвеждат хабилитираните лица, както е и в УНСС, но след това те задължително трябва да защитят и пред ВАК.
Вестник „Монитор“, 21.12.2009 г., Тодор Господинов, Красимир Крумов

21 декември, 2009 17:29 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+