Школската реформа като швейцарско сирене

28 декември, 2009 14:12 | Средно образование | Няма коментари

Ден преди ваканцията просветното министерство успя да изненада седмокласниците с новите изпити за гимназия. Които, както отдавна се знае, тази година ще бъдат „три в едно“. Бележките от различните им модули ще важат и като текущи оценки, и като резултати от външно оценяване, и като вход за гимназии. Дали обаче подходът 3 в 1, който дава добри резултати при кафето, е приложим и в нещо толкова сериозно като изпита, от който зависи бъдещето на седмокласниците. Школската реформа обаче пак прилича на швейцарско сирене – с много дупки.
На пръв поглед логиката на просветното министерство е в негова полза – вместо да се тормозят с цели два изпита, хлапетата ще държат само един в две части и лятото им ще остане свободно. Това обаче ще стане за сметка на преговора в края на годината, защото тестовете ще се проведат през май. Часовете за преповтаряне на изучения материал се падат след миниматурата, което на практика ги обезсмисля – кой тийнейджър ще седне да се занимава с годишен преговор, когато вече е издържал най-важния изпит. Все едно с какъв резултат. Не е сигурно дори дали всички учители ще са успели да предадат до края предвиденото в програмата. Ако го направят, твърде вероятно е това да бъде за сметка на качеството – с лудо препускане в последните часове, за да успеят да покрият целия учебник. Може би беше редно, след като този изпит придобива такова съществено значение, поне да бъде изтеглен по-късно, така че децата да са максимално подготвени. Още повече, че тази година приемът по математика на практика вече не е с тест. И след всички хвалби от предните години колко добри са тестовите изпитвания със зададен отговор, през тази бе върнато добре забравеното старо – решаването на задачи.
Само че то е добре забравено от родителите на седмокласниците, а за самите деца е непознато. Защото досега те винаги са държали тест в края на годината и са неподготвени за друг вид изпит. Най-малкото, това ще ги стресира и ще им отнеме много повече време, отколкото бе нужно в предишните години.
Не става ясно и защо за пореден път изпитът по български език е преразказ, след като той се учи в пети и шести клас. В седми на децата се преподава есе и съчинение-разсъждение, но те от години трайно отсъстват от изпитните програми. Това кара учителите да минават през новия материал само проформа и да наблягат на преразказа, защото именно той мери знанията на възпитаниците им. Нищо, че вероятно няма друга държава, където в края на годината чрез изпит да се проверяват знания от предходните класове.
Но ние сме уникални, дори само и с това, че гимназиите ни вече са повече от кандидатите, така че на практика изпитът за много от тях е абсолютно формален вход. Те са на път да пуснат промоции, за да съберат повече ученици, а не да слагат бариери пред тях. Нещо, което в следващите години нищо чудно и да се случи, тъй като випуските все повече намаляват. Но това явно е проблем, който ще се решава на парче.

Стела Стоянова, вестник „Стандарт“, 28.12.2009 г.