Студентите стават номади

Родните студенти вече ще могат да изкарат следването си, учейки всяка година в различен университет. Първо тази практика ще се въведе в частните вузове, но с новия закон за висше образование ще стане възможна и в държавните.
Документът, който се изработва в момента, трябва да създаде механизъм за взаимно признаване на получените кредити по различните предмети. По този начин, ако младежът е слушал лекция по дадена дисциплина в друг университет и е положил изпит там, той може да бъде признат в собственото му висше учебно заведение
За целта, дори и ако името на лекционния курс е различно, е достатъчно да се припокрива материалът и темите, които се преподават.
В момента много от преподавателите у нас спъват този вид студентска мобилност, дори и ако българите слушат лекции в чужбина по международната студентска програма „Еразъм“. В различните световни изследвания България е посочвана най-често като страната, която не признава лекционни курсове и кредити от чужди университети и по този начин се отдалечава от европейските изисквания. У нас най-често след завръщането от чуждия университет младежите биват принуждавани да държат повторно един и същи изпит, тъй като професорите не искат да признаят бележката им. В рамките на страната пък студентска мобилност на практика не съществува, тъй като са единици младежите, които отиват макар и за семестър в друг университет. Една от основните причини да не бъдат допускани навън е фактът, че по този начин парите, които държавата отпуска за обучението на студента, би трябвало да отидат в конкурентното висше училище.
Частните висши школа вече са решили този проблем, като изработиха специална харта, съгласно която могат да обменят студенти помежду си при пълно признаване на кредитите, натрупани в конкурентния вуз. Идеята е по този начин младежите да могат да избират къде и при кой преподавател да слушат даден лекционен курс. Освен студенти обаче, университетите ще могат да обменят преподаватели на същия принцип, като ги преотстъпват като гости лектори на друг университет. По този начин ще бъде създадена и специална база данни от учени, които работят в една и съща област, за да могат те да бъдат използвани и като журита в случаите, когато университетът избира нови професори и доценти. Съгласно новия закон за академичния състав всеки университет ще прави това сам, но в журито трябва да има поне двама представители на друго висше училище.
Друга радикална идея на МОМН лансира въвеждането на външно оценяване в университетите. То ще се прави от преподаватели, които не работят в съответния вуз, най-често на базата на писмени работи на студентите. В момента тази практика се прилага при учениците в средните училища, като тази година така наречените миниматури стигат до седми клас. Идеята на просветния министър Сергей Игнатов обаче е външната оценка в университета да се превърне в част от рейтинга на вуза. Студентите, които са изкарали най-висок успех в независимото пресяване от външни експерти, ще донесат точки на своето висше училище, както и на преподавателя си. На тяхната база ще се вдига и рейтингът на вуза, и заплатата на професора който им е преподавал. Един от вариантите е студентите да бъдат оценявани на базата на тестове, а друг – на проекти, които са разработили сами или групово. Съществува и идея, при която вече оценени от професора проекти ще бъдат давани на външни оценители, за да се види дали поставените бележки съвпадат.
Този метод на оценяване е част от стратегията „антикорупция“, която ще залегне в новия проектозакон за висшето образование. Тъй като рушветите най-често се дават при вземане на изпити, вместо тях ще се въведат външно и текущо оценяване, така че да няма вариант за получаване на еднократна оценка срещу подкуп. Освен това повсеместно ще се въведе електронно изпитване.
Друг вариант, който университетите прилагат и сега, е да не се оповестяват предварително имената на участниците в изпитните комисии, когато става дума за поправителни изпити. По този начин студентът научава кой ще го изпитва едва в деня, когато трябва да поправи оценката си, и няма възможност да плати предварително за по-висока бележка.
Стела Стоянова, вестник „Стандарт“, 06.01.2010 г.