Връщаме „Политическа икономия“, но не само с Маркс, а и с Кейнс
– УНСС прави радикална реформа в начина на провеждане на изпити. Само мярка „антикорупция“ ли е това?
– Въвеждането на електронен изпит е само една от многото сериозни антикорупционни мерки, които въвеждаме в УНСС. Преди месец проведохме семинар на академичното ръководство – ректорски съвет, всички главни секретари, всички декани, всички директори и всички ръководители на катедри. Темата бе „Корупционни практики и борбата с тях в университетите“. Обсъждането се базираше на специално направени за целта социологическо проучване и аналитичен доклад. Два проблема се очертаха изключително ясно. Първият е, че студентите от трети и четвърти курс, които са кандидатствали по старата система с писмени работи, отчитаха наличието на корупционни практики при приема. В анкетните карти на студентите от първи и втори курс, които са кандидатствали по новата тестова система и електронно оценяване, такъв проблем липсва. Изводът се налага от само себе си: независимо в кой университет се прилага, самата система на кандидатстване с писмени теми, подготвителните курсове и оценяването на писмените работи от преподаватели, формулирали тези теми и водили подготвителните курсове, е система, създаваща прекрасни условия за развитието на различни корупционни практики, които при това не са и толкова трудно осъществими. Второто е, че проблемът „корупция“ в анкетните карти беше свързан почти 100% с вземане на изпит. Електронният ще ликвидира изцяло корупцията и в този случай.
– Какъв ефект очаквате от променените изпитни формати?
– Вижте, всичко това, което отстрани изглежда лесно и е въпрос само на техника,
всъщност е кардиохирургия в образователния процес
и никак не е просто. Не трябва да се забравя, че лекцията и изпитът са светая светих на висшето образование, а комуникацията „преподавател – студент“ в тези два момента е висша форма на общуване между тях. Това са сърцето и душата на учебния процес и оставят спомени за цял живот. Затова проблемът да заменим на изпита преподавателя с компютър е твърде опростенческо разглеждане на нещата. Става дума за въвеждането на текущо оценяване на студента през целия семестър от преподавателя, включително и чрез електронно тестово изпитване, за основен изпит, проведен по електронен път. Ако всичко това е с положителен резултат, трудно, да не кажа невъзможно ще бъде поставянето от преподавателя на крайна слаба оценка. Тук обаче говорим вече за въвеждането на кредитната система, която сега не работи. Що се отнася до кандидатстудентския изпит, той ще се провежда през всяко време на учебната година и всеки кандидат ще може да се пробва колкото пъти иска, като за класирането му се зачита най-добрият постигнат резултат. С въвеждането на електронния изпит в УНСС голяма част от всичко това, което се нарича кандидатстудентска кампания в досегашния й вид, ще бъде забравено. Не знам дали някой се е замислял каква икономия на хора, труд, ресурси и организационни усилия означава това. Аз съм се замислял. Даже съм изчислявал.
– Ще бъдат ли стресирани студентите и преподавателите от промяната според вас? Имате ли обратна връзка за реакциите им?
– Има ли по-голям стрес от начина ни на живот в държавата? В УНСС работим внимателно. Всичко това ще бъде въведено постепенно и ще функционира за определен период едновременно със сегашната система. Ще видим дали няма да се появят някакви недостатъци в системата, ще ги отстраним и само когато сме абсолютно сигурни в надеждността на новата система, ще я въведем изцяло. Не стрес, а обратното – мисля, че тя ще се приеме много добре, особено от студентите. Само че ще трябва да четат доста сериозно.
– Не ви ли притеснява вероятността да се обжалват оценки заради това, че изпитът за всеки студент е различен?
– Не ме притеснява, защото и тук е мислено много. Невъзможно е по една дисциплина да се съставят тестови въпроси за достатъчно голяма база данни и всички да са равни по значимост и сложност. Затова те се групират по тези два критерия на четири нива и софтуерът е разработен така, че при микса, който прави сървърът, на всеки студент да се падат равностойни въпроси. Те са различни, но равностойни. Вече съм го казвал – на практика ние внедряваме американската система САТ.
– Какви други нововъведения можем за очакваме в УНСС?
– Две неща. Едното е, че тази година за първи път ще направим класиране за специалности на студентите, приети по професионални направления и завършили втори курс. Приключи първият етап от тази съвършено нова за страната ни форма на прием в университетите. Имаме възможност за задълбочен анализ на постигнатите резултати. Дотук оценката е изцяло положителна. Бих казал, че само с тази стъпка издигнахме образованието в УНСС на качествено ново равнище. Второто, за мен много важно, е, че връщаме към живот от тази есен специалност „Политическа икономия“. Изключителна специалност. Теоретичният
фундамент на икономическите науки
И нещо друго важно – кадрите, завършили тази специалност, по същество са основното ядро на бъдещия научно-преподавателски състав по икономическите дисциплини на всеки престижен университет. За съжаление и тя беше ликвидирана. Вероятно от някои, дето се пишеха по-големи католици от папата, а политикономията за тях стигаше само до „Капиталът“ на Карл Маркс, но не и до Давид Рикардо и Адам Смит или до Джон Кейнс.
– Вие сте начело на работната група, която изготвя проекта за нов закон за висше образование. Какво ще включва рамката му, постигнахте ли съгласие с колегите си?
– Ще си позволя една алегория. Ако сте чели Карл Май, на раздяла Поразяващата ръка казва на индианския вожд: „Сбогом, бяхме верни приятели, защото мислехме еднакво“, на което Винету отговаря: „Когато двама души мислят правилно, те винаги мислят еднакво!“ Обратното не е вярно, е моето допълнение. Така че започнахме работа и ако, дай Боже, мислим правилно, то разногласия или по-скоро противоречия в колегията не би трябвало да има.
– Министър Сергей Игнатов лансира идеята за съкращаване на бакалавърското обучение с една година. Приемате ли тази идея?
– Идеята е напълно приемлива и възможна за реализиране. Но трябва да се подходи диференцирано, а не по калъп. Ние и сега имаме тригодишно обучение за „професионален бакалавър“. Има обаче някои специалности, които просто не могат да се вместят в този срок – например медиците, юристите, много инженерни специалности и други.
– Как ще бъде гарантирана студентската мобилност – един много болен проблем на сегашното ни висше образование?
– Болен въпрос – да! Но „много“ болен – едва ли. Той може да се реши единствено, подчертавам – единствено, чрез въвеждането в новия закон за висшето образование на действаща кредитна система.
Интервю на проф. Борислав Борисов пред в. Стандарт

18 януари, 2010 12:05 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+