Скъсват от проверки слабите университети

20 януари, 2010 09:51 | Висше образование | Няма коментари

Университетите, които получават ниски оценки от Националната агенция по оценяване и акредитация, ще бъдат подлагани на тройно повече проверки, отколкото вузовете отличници. Това става ясно от предложение на агенцията за реформа в оценяването на университетите. Доскоро тя бе остро критикувана, включително и от просветния министър Сергей Игнатов, за това, че дава еднакви оценки на повечето вузове и така пречи да се разграничи качеството. Съгласно последния одит, който е направила тя, над 30 от общо 51 висши училища са получили най-високата бележка – много добър. Заради това в момента министерството готви нов начин за определяне на рейтинга на университетите, който ще позволи да се откроят реално най-добрите и те да получават повече пари.
Предложението на агенцията е да се смени цялата скала на оценяване и вместо до 5 тя да бъде до 10 точки. Висшите училища, които получат най-високи резултати, ще вземат и акредитация за най-дълъг период – за 5 или 6 години. Освен това ще им бъде гарантиран относителен комфорт, тъй като няма да ги подлагат на непрекъснат одит. За разлика от тях университетите, които получават бележки под 5, ще бъдат периодично проверявани дали правят нещо за повишаване на качеството на преподаване.
Друга новост, която агенцията иска да въведе, е обединяването на програмната и институционалната акредитация на университетите. В момента те се дават поотделно, което означава, че повечето университети са в ситуация на перманентно оценяване – ако не по едната, то по другата скала. Освен това програмното акредитиране гълта изключително много пари на университетите, които всъщност са от държавния бюджет. В момента те на практика ги връщат на държавата, като заплащат лицензирането си. Акредитация по едно направление в Медицинския университет например струва 1 млн. лева, а трябва да бъдат направени около 50 такива, поясниха от МОМН.
В същото време председателят на комисията по образование Огнян Стоичков съобщи, че ще внесе радикални промени и в закона за академичния състав, който в момента е приет на първо четене. Той и комисията настояват да бъде възстановена степента доктор на науките, която с предложения закон се закрива. Едно от притесненията на Стоичков е, че ако титлата се премахне, това ще ощети доста учени, които са посветили години от живота си, за да я получат. Още повече, че юристи от СУ вече оповестиха, че ще съдят МОМН, ако отнеме със задна дата привилегиите им.
Друга радикална промяна, предлагана от комисията, ще бъде само висшите училища с отлична оценка да дават докторска степен. В момента проектозаконът разрешава това на всеки вуз. Стоичков предлага също професор да се става, без задължително да се преминава през доцентура, като по този начин се даде път на младите учени. Ако това се приеме, ще имаме професори дори и на 30-годишна възраст, заяви той.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 20.01.2010 г.