Държавата абдикира от оценката на учените

Вече 20 години от началото на прехода не се стига до създаване на нов Закон за научните степени и звания (ЗНСЗ). Той трябва да смени остарялата, бюрократична и политизирана система за оценяване на учените от 1972 г.Защо няма нов закон? Причините са комплексни. Дискусиите в парламента при разглеждане на различни проекти бяха ожесточени, политизирани и често свързани с лобистки интереси, не в полза на науката. А новият закон трябва да защитава интересите на науката, не на тези, които я правят.В изготвения сега от министерството закон за развитието на академичния състав в Република България се предлага силно либерализирана, децентрализирана едностепенна система за присъждане на научни степени и длъжности. При нея научните конкурси се провеждат от жури, съгласно вътрешните правилници на отделните висши училища (ВУ) и научни организации (НО), без последващ външен контрол.Но вътрешните правилници са твърде различни, включително и по заложените в тях критерии. Това налага последваща външна оценка при атестирането. Липсата й в проекта понижава нивото на научния конкурс и противоречи на досегашната политиката на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). До неотдавна то убедително изтъкваше голямото значение на външната оценка за повишаване на успеваемостта на учениците при провеждане на матурите в средните училища.Принизени изисквания към качеството на научната продукция виждаме и в текста за присъждане на доцентска и професорска длъжност. Това ще доведе до подценяване на научните длъжности (звания) и степени и до тяхната инфлация.За това ще допринесе и предложеният малък състав на вътрешните журита (от 5 членове), при липсата на последващ външен контрол в атестирането. Така системата за атестиране става много уязвима за извращения и корупция при присъждане на научни длъжности и степени. Бързо ще се напълнят щатовете на много новосъздадени ВУ и НО с квазипрофесори и квазидоценти, но от това науката няма да спечели.Съществуването на едностепенната система за атестиране на учени в някои страни от ЕС не е аргумент за нейното успешно приложение у нас. Има големи разлики в социално-икономическите условия за реализиране на научния продукт в тях и у нас. Лошо е заплащането на научния труд и липсва свободен пазар на същия у нас. Нямаме многото форми за квалификация и специализация на учените като във водещите страни от ЕС. Това упражнява силен натиск върху нашата атестационна система и тя винаги може да се пропука. Нужен е външен контрол – двустепенна система за атестиране на учени.Някои смятат, че с едностепенната система ще се реши въпросът с подмладяване на научния състав. Но в етиологията на застаряването на научния потенциал, според наши изследвания, причините не се коренят в атестационната система. Те са резултат на социално-икономическите условия на прехода и съпътстващите ги външни и вътрешни миграционни процеси включително на учените.Да не забравяме и „болестните състояния“ във висшето образование и науката след 1989 г. При внедряване на предложения модел за атестиране те още повече ще се влошат. Ще ни трябват още 20-30 г. да се приближим към условията на водещи в науката страни от ЕС. От друга страна, предложената в проектозакона пълна абдикация на държавата оставя атестационния процес на автопилот в твърде неподходящо време. Това може да провокира срив на цялата атестационна система. Нещо, което вече наблюдавахме в първите години на прехода в Румъния. Приетата в проекта контролна комисия няма да помогне с нищо в този случай, тъй като тя няма отношение към въпросите на атестирането по същество. Тя контролира само някои административни изисквания за срокове и процедури по конкурсите. Впрочем тя се назначава от министъра на науката и образованието, което я прави част от изпълнителната власт. Следователно има политизиран характер с всички негативи от това.По същество сегашният законопроект на МОМН повтаря грешките и слабостите на трите последни проектозакона, внесени в 39-ото НС през 2005 г. Впоследствие те бяха снети от парламентарния дневен ред.Сега изглежда нещата ще зациклят по подобен начин. Напомням, че тогава нашето дружество, БАН, СУ „Св. Кл. Охридски“, Съюзът на учените в България и независимите университетски синдикати излязоха с обща декларация. В нея бе отхвърлена предложената едностепенна система и занижените критерии при атестирането. Посочена бе опасността от подценяване на научните звания и степени и рискът от инфлация за научните кадри.Предлаганата днес система ?
?а атестиране е аналогична. В заключение в декларацията са дадени и условията, на които трябва да отговаря бъдещият нов закон. А именно: да се използва натрупаният наш положителен опит в атестирането; законът да се съобрази с големите промени, настъпили след 1989 г., както и с високите критерии на световната наука. Там се казва още, че новият атестационен орган трябва да се деполитизира и да се утвърждава държавно-общественото начало и демократичните принципи при формирането и дейността на неговите структури. За съжаление нищо от това не виждаме в сега предложения проектозакон. За жалост проектът има и други слабости и в този си вид е неприемлив. А ако бъде приет, в близките години ще се налага да се „кърпи“ многократно. В същото време в министерството са депозирани и други проекти за новите научни степени и звания.

Вестник „Труд“, Проф. д-р Виден Георгиев, 21.01.2010