Учени от Института по литература са против обединяване с друг институт

Учените от Института за литература са против обединяването с Института по изкуствознание и Центъра по архитектурознание. Това е изразеното становище на Общото събрание на учените от Института за литература, писмо за което е изпратено незабавно до Ръководството на БАН, съобщиха от Института по литература.
Учените от Института за литература настояват да се отчете реалното място и значение на техния принос в областта на културно-историческото наследство и националната идентичност. Учените са на мнение, че Ръководството на БАН не е взело пред вид фундаменталните постижения на института в последните години: изследване и публикуване на произведенията на българската литература от ІХ век до нашата съвременност, обявяването на редица нови открития, прилагането на иновативни подходи, изработването на единствени по рода си енциклопедии и справочници, каквато е например Кирило-Методиевската енциклопедия в четири тома.
В областта на старобългарската литература следва да се подчертае, че кирилометодиевистиката е част от цялостната проблематика на старобългаристиката (ІХ–ХVІІ в.) и оттам – на палеославистиката и славистиката, така, както се експонира в европейското научно пространство, във всички международни проекти, компендиуми и издания на текстове, във всички международни конгреси и конференции. Учените от ИЛ са убедени, че проблемът с Кирило-Методиевото писмено наследство е тясно свързан с проблема за мястото на българската книжнина във византийско-славянския свят – проблем, който се проучва в ИЛ през последните 25 години с несъмнен успех. Ползата на цялостното проучване на българската средновековна литература (а не на част от нея) е видима в проекта за създаване на дигитална библиотека от книжовния репертоар, единствена по рода си, с авторитет на стандарт за славянските писмени извори. Голямата награда “Питагор”, присъдена на научния колектив (2009), е признание за това.
Учените от института заявяват, че при обединяването на институтите не са взети пред вид постиженията на Института по литература в проблемното поле на възрожденската и новата българска литература, които са изключително важни по отношение изграждането на националната идентичност през вековете и нейната същност, отразена в творчеството на писателите. Те настояват да се обърне внимание, че именно върху основите на възрожденската книжнина се гради идеята на единение на българския народ и основите на новата българска култура. Принадлежността към българската традиция на редица автори от този период, остро оспорвана понякога от учените в съседни страни, заслужава специална концентрация на изследователските усилия. Същият проблем във връзка с националната идентичност възниква по отношение на новата и съвременната българска литература. В контекста на позицията на УС на БАН: “да засили тежестта на стратегически поддържаните от нея изследвания, свързани с националната идентичност и културно-историческото наследство”, смятаме, че предвиденото сливане на Института за литература с Института за изкуствознание и с Центъра по архитектурознание ще обезличи тази проблематика, че позициите, завоювани в продължение на последните петдесет години, ще бъдат размити и изгубени.
Учените от Института по литература напомнят, че не е спазен принципът за диалог с научната общност при взимане на решения за съдбата на институтите. В международната оценка институтът е получил високата оценка “А” за перспективност и развитие, подчертано е, че ИЛ има ключово място в системата на хуманитарните науки, и не се отправя препоръка за неговото сливане или трасформация, напротив, подчертава се, че ИЛ се нуждае от повече допълнителни средства, за да завърши започнатите проекти. В този смисъл учените от ИЛ настояват за нова експертиза на независима комисия по отношение на научния потенциал и значението на ИЛ като национален и международен субект в хуманитаристиката и за широко обществено обсъждане, преди да се вземе окончателно решение. Не случайно международната оценка се препоръчва създаването на Международни консултативни съвети (International Advisory Councils), които да подготвят и съдействат на процеса на сливане на институти и изследователски полета, както и да подпомогнат въвеждането на нови изследователски проблеми (с.17 от оценката).
Учените държат да се спазят трите основни принципа, изтъкнати от членовете на международното жури, представили своето мнение по отношение на хуманитарните институти в БАН: а). избягване на дублиране на проблематиката; б). избягване на фрагментиране на проблематиката; в). достатъчен брой на учените в начуните звена (както за изследователска работа, така и за съставяне на научни съвети). В духа и на трите изброени препоръки, ИЛ притежава достатъчно основания да остане автономен институт, нещо повече, с оглед на тези три изисквания би трябвало Кирило-Методиевският научен център да бъде обединен с Института за литература – проблематиката, която разработва е близка и даже идентична с тази на Секцията за стара българска литература в ИЛ, така ще се постигне по голяма плътност и представителност на проучването на средновековното писмено наследство и Кирило-Методиевската традиция и осъществяването на по мащабни проекти, ще се стимулират добрите практики и сътрудничеството между учените, което засега липсва.