Сливането на институти няма да реши проблемите на БАН

Ст.н.с. дфн Светлана Янакиева

– Д-р Янакиева, какво представляват траките като част от нашата история?
– Траките са третата съставка на българската народност. Те са историческото минало на нашите земи до идването на славяните и прабългарите. Минало, привлекателно за окото със златните и сребърните си съкровища и прекрасните гробници, но привлекателно и за ума – като всяко познание за миналото, от което не трябва да преставаме да се учим, ако искаме да имаме бъдеще.
– От кога съществува тракологията като отделен дял от българската историческа наука?
– Изучаването на траките започва още през ХIХ век, когато австрийският езиковед Вилхелм Томашек написва книгата си „Древните траки“. Оттогава и българската наука започва усилено да се занимава с археологическото им проучване, като същевременно са написани и значителни трудове за историята, културата и езика им. Институционализирането на това вече обособило се научно направление като отделен дял от българската историческа наука става през 1972 година със създаването на Института по тракология (днес Център по тракология) при БАН.
– Какви са постиженията на българската тракология до днес?
– Не е възможно тук да бъдат изброени десетките монографии, публикациите в поредиците „Трациа“, „Студиа трацика“, списанието „Орфеус“ и др. на нашия институт, както и резултатите от разкопките на колегите от Археологическия институт и от музеите в страната, пътуващите по цял свят изложби на тракийските съкровища и т.н. Но най-важното постижение на българската тракология и основна „заслуга“ на нашия институт е прилагането на интердисциплинарния подход в изучаването на тракийската древност. Няма друга такава структура в тази област на историческата наука в световен мащаб.
Другото значително постижение на българската тракология са проведените за 35 години 10 международни конгреса по тракология. Единадесетият конгрес ще се проведе през тази година в Истанбул. Досега домакини са били всички страни, на територията на които са живели траките, но и такива, където траки не е имало, но разбират значението на тракологията за изучаването на старата история като цяло.
– Ако се ликвидира институтът като самостоятелно звено, какви са опасностите съседите да си присвоят тази част от античната ни история?
– Наистина ще загубим водещите си международни позиции и те могат да бъдат заети от други държави с по-далновидна научна политика. Никой не може да си присвои античната ни история, но не са изключени опити за изкривявания, на каквито сме свидетели за други периоди от историята.
– Само бюджетни разходи ли е тракологията, или тя може да носи и приходи по линия на културно-историческия туризъм?
– Погрешно е да се гледа на хуманитарните науки само като на източник на разходи за бюджета. Тракологията има отношение, макар и индиректно, и към икономиката, и по-точно – към културния туризъм. Центърът по тракология работи и по такива проекти. България е туристическа страна и трябва да умее да печели и от това.
– Какви са вашите идеи за спасяването на института?
– Сливането на институти не е никаква реформа и не решава никакви проблеми на БАН. Политиката на оцеляване на парче е пагубна за науката. Необходима е политика на развитие. Първото условие за това е рязкото увеличаване на средствата за наука поне до 1% от БВП, каквито са изискванията на Лисабонската спогодба. Тези средства няма да отидат на вятъра. Именно те могат да доведат до скок в развитието на икономиката и обществото.
Константин Събчев, в. „Стандарт“, 24.01.2010 г.