Всяко пето дете не може да пише и чете

Всеки пети сред петнадесетгодишните, както и почти 75 милиона възрастни не разполагат с основни умения за четене и писане. Това създава трудности при намирането на работа и ги излага на по-голяма опасност от бедност и социално изключване, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

На 5. и 6. септември в Никозия се провежда международен форум „Грамотност за всички“, чийто домакин е министерството на образованието на Кипър. Кипър председателства ЕС на ротационен принцип.

Необходимо е Европейският съюз да преразгледа своя подход за повишаване на нивото на грамотност, изтъква експертната група на високо равнище, създадена от европейския комисар Андрула Василиу. Председателят на експертната група, нейно кралско височество принцеса Лаурентин от Холандия, която от дълги години работи активно в тази област, окачествява доклада като „тревожен сигнал във връзка с кризата, засегнала всяка страна в Европа“.

В 80-страничния доклад се съдържа серия от препоръки. Има съвети към родителите как да изградят у децата си навици да четат. Има и препоръки за откриване на библиотеки на необичайни места, като например в търговските центрове. Изтъква се и необходимостта от привличането на повече мъже учители, които да бъдат пример за подражание за момчетата, които четат много по-малко от момичетата.

Освен това в доклада се съдържат специални препоръки за различните възрастови групи, като се набляга на необходимостта от безплатно висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца, от наличие в началните училища на повече учители, специализирани в усвояването на четенето, както и от промяна на представите по отношение на дислексията. При това се изтъква, че почти всяко дете може да се научи да чете, ако му се оказва подходяща подкрепа. Набляга се и на необходимостта от по-разнообразни възможности за учене за възрастните, по-специално на работното място.
Европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу заяви: „Свидетели сме на парадокс: докато в контекста на цифровия свят, в който живеем, четенето и писането са по-важни и значими от всякога, грамотността ни не е необходимото ниво. Необходим е спешен обрат в тази крайно обезпокоителна ситуация. Инвестициите за повишаването на грамотността сред гражданите от всички възрастови групи са икономически обосновани, тъй като водят до осезаеми ползи за отделните лица и обществото, които в дългосрочен план възлизат на милиарди евро.“
Принцеса Лаурентин допълни: „Четенето и писането са много повече от усвоена техника или умение. Грамотността е предпоставка за самочувствието на хората и способността им да живеят и да се развиват пълноценно в обществото в качеството си на личности, активни граждани, трудещи се или родители. Нуждаем се от ясни и координирани национални стратегии и много по-голяма осведоменост в Европа, не само в политическите кръгове и образователните среди, но и в болниците, на работните места и най-вече в семействата. Време е Европа да повиши амбициите си и да осигури грамотност на всички.“
Докладът, който беше оповестен на конференция в Никозия с домакин е кипърското председателство на ЕС, съдържа примери за успешни проекти в областта на ограмотяването в европейски държави, както и конкретни примери на лица, превъзмогнали табуто на неграмотността и преобразили живота си. Докладът представлява и опит да се опровергаят някои широко разпространени митове за грамотността.
Министрите на образованието в ЕС са си поставили за обща цел до 2020 г. делът на петнадесетгодишните със слаби умения по четене да бъде намален от настоящите 20 % на 15 %. В доклада на групата на високо равнище се изтъкват значителните различия в резултатите между половете, като 13,3 % от момичетата са със слаби резултати, спрямо 26,6 % от момчетата. Различията между половете са най-малки в Нидерландия, Дания и Белгия и най-големи в Малта, България и Литва (статистика от 2009 г.).
В доклада се изтъква, че добрите умения в областта на грамотността са от решаващо значение за подобряване качеството на живот на хората и за насърчаването на знанието, иновациите и растежа. Промените в естеството на работата, както и в икономиката и в обществото като цяло, означават, че грамотността е по-важна от всякога в съвременния свят. Поради това Европа следва да си постави за цел постигането на 100 % функционална грамотност сред нейните граждани.

В доклада се изтъква, че грамотността е особено важна, тъй като:

На трудовия пазар са необходими все по-добри умения в областта на грамотността (оценките показват, че до 2020 г. за 35 % от всички работни места ще е необходима висока квалификации, спрямо 29 % понастоящем);

Участието в социалния живот и в гражданското общество в съвременния цифров свят зависят във все по-голяма степен от грамотността;

Населението застарява и уменията му в областта на грамотността, в това число в областта на цифровата грамотност, се нуждаят от актуализиране;

Бедността и ниската грамотност са взаимно зависимите параметри на един порочен кръг;

Нарастващата мобилност и миграцията водят до все по-многоезично измерение на грамотността при съчетаването на широк спектър от културни и езикови контексти.

В доклада са отправени препоръки за всяка възрастова група.

По отношение на малките деца е от решаващо значение държавите членки да въведат насочени към семействата програми за грамотност, за да се подобрят уменията по четене и писане както на родителите, така и на децата. Тези програми са с висока ефективност на разходите. Инвестирането във висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст е сред най-добрите инвестиции, които държавите могат да направят в човешкия капитал на Европа в бъдеще. Децата, които са се възползвали от висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст, са по-начетени и имат по-добра успеваемост в училище. Изследванията сочат, че ако Европа успее да постигне определените за 2020 г. целеви показатели за основни умения в областта на грамотността, математиката и естествените науки (целта е 85 % от петнадесетгодишните да изпълняват тези показатели), това би довело до увеличаване на БВП с 21 трилиона евро през продължителността на живота на децата, родени през 2010 г.

Необходимо е началните училища да наемат повече учители, специализирани в усвояването на четенето, а учениците със слаби резултати следва да получават индивидуална помощ, по възможност веднага след като възникне необходимост от нея. Училищните библиотеки следва за разполагат с четива, които са привлекателни и представляват предизвикателство за всички възрастови групи, а използването на ИКТ приложения и цифрови четци следва да бъде насърчавано както в клас, така и у дома.

Подрастващите се нуждаят от по-разнообразни четива, които се простират от комикси до литературни сборници и книги в електронен формат, така че да бъдат мотивирани всички категории читатели, по-специално момчетата. Следва да бъде насърчавано сътрудничеството между училищата и предприятията, така че усвояването на грамотността да придобие по-голямо значение в реалния живот. Необходимо е да се премахне табуто по отношение на проблемите с грамотността при възрастните. НПО, медиите, работодателите, обществените организации и известните личности следва да играят важна роля в широкото обсъждане на грамотността при възрастните и начините за нейното постигане.

Изучаване на езици: В доклада се отбелязва, че измеренията на грамотността, свързани с многоезичието и миграцията, придобиват все по-голямо значение поради повишената мобилност в Европа. През 2009 г. 10 % от петнадесетгодишните в ЕС са били родени в друга държава или и двамата им родители са били родени в чужбина, спрямо 7 % през 2000 г. В някои държави, като например в Италия или Испания, процентът на децата мигранти е нараснал пет пъти в периода 2000—2010 г. Поради това изучаването на езици е става все по-важно, не само като средство за общуване, но и като начин за постигането на взаимно разбирателство. Независимо че ниската грамотност сама по себе си не е проблем, свързан главно с миграцията (огромната част от децата и възрастните с ниска грамотност са родени и израснали в държавата, в която живеят), в доклада се изтъква, че е необходима по-индивидуализирана подкрепа, основана на потребностите на отделния човек, свързани с изучаването на езика и с грамотността.