Трябваше да изпратим и т.нар. „elevator pitch“ видео, което е много кратко синтезирано представяне на нещата, които правим. Не бих казал, че е най-трудно, но то беше най-пипкавата работа от процеса по кандидатстване на Intel.

Откъм трудности, малко нескромно, но тъй като с екипа ми имаме опит в изготвянето на бизнес планове и попълване на подобни онлайн формуляри бих казал, че по-скоро не ни затрудни. Познаваме си бизнеса и просто трябваше да изкомуникираме по правилния начин това, което правим.

– Кое смятате, че е конкурентното ви предимство в сравнение с останалите 24 отбора, които се класираха на полуфиналите?

– Бих казал, че имам сравнително доста опит аз, а и въобще екипът ми, въпреки че в момента съм сам, в това как да изкомуникираме и презентираме нещата като бизнес концепция, която да стане ясна и убедителна.

Друго предимство за нас е това, че ние все пак имаме завършен продукт. Докато голяма част от нещата, които се представят тук са на ниво преди прототип или на прототип, ние имаме работещо решение. Разбира се, компоненти от него все още продължават да са прототипи, тъй като то постоянно се обогатява или се подобрява. Но имаме вече в голяма част работещо решение, което генерира и някакви приходи, което за повечето от компаниите не е така.

–  За журито в конкурса е много важно по какъв начин дадена идея ще генерира приходи. Как виждате монетизирането на вашата идея?

– В момента, от най-първият ни проект, може би не най-интересния, но исторически първия – StockPodium генерира пари просто от продажба на изображения.

Другата съставна част на нашата платформа е да предлагаме технологията като услуга, която да бъде вграждана от компании за организация на техните снимки. Това на практика означава, че компаниите плащат, за да може да използват нашата технология за анализ на снимки, като те не плащат лиценз, а плащат в зависимост на броя снимки, които те изпращат за обработка.

Обмисляме варианта за по-големи клиенти да предлагаме и еднократен лиценз или едногодишен  лиценз. За момента страним от този модел, защото е по-обвързващ и за двете страни.

Инструментите, които предлагаме, са на друго ниво на платформата ни. За тях обмисляме варианта те да останат безплатни за общо ползване. Но ако имате не десетки, а стотици снимки на ден, от които трябва да извадите различни видове информация – да има някакъв вид месечна такса.

– Стана ясно, че България е на едно от челните места по брой кандидати на Intel Business Challenge Europe. 8% от кандидатурите са дошли от страната ни. С какво си обяснявате този поток и желание за участие в състезанието?

– Една от причините мисля, че са мрежите на Junior Achievement, които са директен партньор на Intel за това състезание. Както и индиректно през връзките на Junior Achievement със Софийския университет и програмата по Технологично предприемачество, която е там. Имаше възможност за по-голяма публичност, повече компании да разберат за това състезание и да се пробват, да видят на какво ниво са спрямо другите компании в Европа.

– С какво си обяснявате възхода на софтуерната индустрия в България? Защо страната ни се оказа подходящо място за големите технологични компании, а в същото време България е място, от където стартират и малки компании от индустрията?

– Има доста хора, които имат техническите познания, особено в областта на софтуера, и математическото мислене – не знам дали това е присъщо за източния блок с тази по-руска система на образование, която е от едно време. Възможността да имаш по-абстрактно, по-математическо мислене се прехвърля и към програмирането и въобще софтуерните технологии .

Мисля, че в България нивото на хората занимаващи се със софтуер е доста високо. А тъй като стандарта на живот е сравнително нисък – това привлича външни технологични компании да отварят клонове тук.

По същата причина – технологичното познание, в комбинация с добри идеи и с малко позитивно мислене, така че хората да си повярват, че могат да направят някакъв бизнес – се появяват такива стартиращи компании.

Телерик и Келс Груп са два примера за световноизвестни и много успешни компании във своите индустрии, които тръгват от България.

– Вие вече имате продукти на пазара, които имат известен комерсиален успех. Не за първи път правите бизнес планове и ги представяте пред инвеститори. Какво ще посъветвате младите хора, които имат някаква идея, но не знаят как да започнат?

– Първо трябва да си изберат идея, която да им е достатъчно интересна, че да се самомотивират постоянно да работят по нея и да търсят някакви възможности за реализация, защото такива
Друго нещо, което според мен е доста важно, е идеята им да има някакъв вид по-глобален или международен потенциал.

Ако правиш нещо прекалено локално в един момент заряда, което това носи е доста малък и то се изчерпва. Аз забелязвам, че повечето хора в България мислят локално върху някакви малки проблеми. Това не е лошо, някой път от това може да излезе нещо по-голямо, но ако прескочат тази стъпка и направо мислят за по-голямото нещо – още по-добре.изскачат.

Мисля, че в момента за първи път в историята на България се появява

възможност те да получават някакво финансиране. И то не само чрез такива състезания. Появяват се и тези инвестиционни фондове по “Jeremy” като Launch Hub и Eleven, което дава възможност те да получат и финансиране. Дори не трябва да се притесняват толкова, ако напуснат работа, какво ще стане, защото има варианти да получат и средства, с които да дадат началния тласък на бизнеса си.

– На какъв етап от живота си бяхте, когато започнахте да работите по самостоятелния си проект?

– В момента в който завършвах бакалавърската си степен във Факултета по информатика и математика към Софийския университет. Съвсем скоро след това ми се роди идеята за автоматична работа със снимки. Това ми бе интересно още от ученическите години, но известно време го бях оставил настрана. Роди ми се идея да правя това нещо като бизнес.

Търсейки тогава да запиша някаква магистърска степен, се появи програмата по „Технологично предприемачество“ в СУ. Стори ми се, че едва ли не това ми е спуснато отгоре – възможност да придобия и някакъв тип бизнес познания, не само технологични.

Аз паралелно, на ниво разработка на базов прототип, работих по това нещо, докато посещавах и тази магистърска програма, но освен това работих и на друго място. Всъщност, доста време за да се издържам работех стандартната си работа, но в свободното време – през уикендите и по нощите всъщност работех по тази идея. Това продължи може би около година. Скоро след това намерих и съмишленици, които са и в момента мой съдружници, с които заедно да работим по нея.

След като намерихме начално финансиране от един гръцки фонд за микроинвестиране – тогава успяхме да напуснем работа, за да се занимаваме с това не само като уикенд проект. За щастие успяхме да започнем да генерираме приходи, така че не просто да изхарчим парите, които бяхме взели, а и да продължим да развиваме технологиите и продуктите.

 

Цветан Манев

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo