10 октомври, 2012 14:11 | 
Националната астрономическа обсерватория в Рожен може да затвори врати през ноември. Астрономите се нуждаят спешно от 250 хил. лв. за закърпване на бюджета. В противен случай няма да има пари за заплати и ток през следващия месец. Това съобщи Таню Бонев, директор на Института по астрономия, на пресконференция в централата на БАН.
„Необходими за функциониране на обсерваторията годишно са около 960 хил. лв.“, информира Бонев. „Бюджета, който получихме тази година е 692 хил. лв. Той не достига за основни неща, които са необходими за обсерваторията и хората, живеещи в нея. Той не достига дори за изплащане на сравнително ниските заплати, които получават специалистите там.“ Според последните статистики, цитирани от Таню Бонев, средната заплата на един български астроном е 200 лв. по-ниска от средната заплата за страната, която е 750 лв. В Рожен има поне двама астрономи назначени на заплата от 365 лв.
Директорът на астрономическия институт направи сравнение с магистралите. „Средната цена за 1 километър магистрала е 5 млн. лв. Говорейки за 250 хил. лв., ние говорим за 100 метра магистрала.“ Директор Бонев дори предложи да се направи референдум, като попита „Да затворим единствената обсерватория в България или да направим още 100 м. магистрали?“.
Ако извънредната помощ не се получи, ще се наложи да се направи консервация на обекта – източване на вода, спиране на електричеството, запечатване на обекта. Там обаче има уникална апаратура, за която трябва да се поддържа постоянна температура. Голяма част от оборудването едва ли ще издържи зимните температури.
Според директора на НАО Рожен строителството на обсерваторията през 70-те години е най-голямата инвестиция на българската държава в наука. В нея има 3 основни телескопа – с оптика на Карл Цайс и Йена. Това е най-големият наблюдателен център в Югоизточна Европа. Националната астрономическа обсерватория е регионален учебен център на СУ и Шуменския университет. Според нашите астрономи НАО Рожен е напълно конкурентноспособна на големите обсерватории в света. Специалистите предупреждават, че затварянето на обекта ще е голяма загуба за науката в България въобще.
Репортер на Академика БГ/akademika.bg попита какви са вариантите за стабилно финансиране на НАО в бъдеще така че да не се налага закърпване на бюджета в края на годината. „Нашите надежди в бъдеще са изцяло свързани с Пътната карта на България за развитие на научни инфраструктури“ допълни Бонев. В нея са заложени няколко милиона за допълнителна нова техника и по 800 хил. лв. годишно допълнително за НАО и университетите в страната, в които се преподава астрономия. За съжаление пътната карта все още не функционира.
Цветан Манев
Снимка: П. Маркишки, НАО Рожен
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
врати коментира на 29 октомври, 2013 г., 10:36 ч.
И аз съм съгласна с това, което пишат и казват, че и според директора на НАО Рожен строителството на обсерваторията през 70-те години е най-голямата инвестиция на българската държава в наука.Уви май и до там се е стигнало с развитието ни в тази насока.Макар, че вече към картата на страната ни да
са заложени няколко милиона за допълнителна нова техника и по 800 хил. лв. годишно допълнително за НАО и университетите в страната, в които се преподава астрономия, като че ли тези пари просто някъде изчезват в пространството.Благодаря за тази статия. Силно се надявам,че ще намерят достатъчно пари, иначе би било жалко….