На 13 май 1945 година двайсет и четирима военнослужещи и жени от Женския армейски корпус се качват на транспортен самолет, за да полетят над Шангри-Ла – красива и загадъчна долина, разположена сред покритите с джунгли планини на Холандска Нова Гвинея. За разлика от миролюбивите тибетски монаси от романа на Джеймс Хилтън „Изгубеният хоризонт”, Шангри-Ла е дом на въоръжени с копия туземци със слава на канибали.
Но развлекателният полет се превръща в сурова битка за оцеляване, когато самолетът се разбива. Като по чудо трима от пасажерите се спасяват. Маргарет Хейстингс – боса и с изгаряния, няма друг избор, освен да носи обувките на най-добрата си приятелка, загинала при катастрофата. Джон Маккалъм – оплакващ смъртта на своя брат близнак, стоически прикрива мъката си и се грижи всеотдайно за останалите. Кенет Декър – с жестоки изгаряния и дълбока рана на главата, мълчаливо понася физическата болка.
Емоционално опустошени, тежко ранени и напълно беззащитни пред скритите опасности на джунглата, тримата оцелели са изправени пред сигурна смърт, ако не напуснат мястото на катастрофата. Ранените пътници се спускат по планинския склон в едно мъчително пътешествие към неизвестното, което ще ги отведе право в селището на примитивно племе от суеверни туземци, които никога не са виждали бял човек.
За пръв път тази драматична история е разказана в „Изгубени в Шангри-Ла”. Книгата е написана на базата на интервюта, разсекретени военни документи, лични снимки и спомени, дневници и оригинална филмова лента. Мичел Зукоф разкрива как тримата оцелели – дехидратирани и изпитващи физически страдания, прекосяват гъстата джунгла, за да търсят помощ; как група храбри парашутисти рискуват живота си, за да ги спасят; и как полковник със склонност към драматизъм организира невиждана до този момент спасителна операция.
Мичел Зукоф е преподавател по журналистика в Бостънския университет. Писал е за сп. „Ню Йоркър”, сп. „Форчън” и други национални и регионални издания. Като репортер във в. „Бостън Глоуб” Зукоф е обявен за финалист за наградата „Пулицър” за разследваща журналистика. Награждаван е също от Американското дружество на редакторите на вестници. Живее в Нютън, Масачузетс.
„Мичел Зукоф е намерил една от най-удивителните и заплетени истории, случили се през Втората световна война. „Изгубени в Шангри-Ла” ни отвежда на спиращо дъха приключение през недостъпни джунгли, за да попаднем във времето на каменната ера.”
Хемптън Сайдс, автор на Ghost Soldiers и Blood and Thunder
„Развлекателен полет в последните дни на Втората световна война се превръща в драматична борба за оцеляване. И в случай че не вярвате, че това е истина, Мичел Зукоф има писма, дневници, снимки и дори отдавна забравени филми, запечатали цялата одисея. Това е вълнуваща история, разказана чрез думите и образите на тези, които са я преживели.”
Коуки Робъртс, журналист и писател, носител на награда „Еми”
„Изискано, динамично и невероятно увлекателно четиво!”
„Киркус Ревюс”

23 октомври, 2012 13:50 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Violin Minkov коментира на 5 ноември, 2012 г., 22:43 ч.
Siguren sam ,che e taka,i mnogo ochte interesni nechta se krijat v stranicite na tazi kniga!Kak moga da si ja poracham,i vaobchte,kak moga da imam postojanna vrazka s vas za porachki?!