Училище напук на реформата

8 февруари, 2010 12:01 | Средно образование | Няма коментари

Преди дни холандски университет направи признание за нивото на учениците от Софийската математическа гимназия, като обяви прием направо от втори курс за най-изявените от тях. По същото време стана ясно, че още две българчета са кандидатствали успешно в Оксфорд и вече са получили условни оферти за прием.
На фона на непрестанните вопли и мърморене за дереджето на образователната ни система си струва да се запитаме за какво е признание това. За качествата на децата ни, които успяват напук на непрестанната просветна реформа? Или за нивото на образованието ни като цяло, което с всичките си кусури и перманентни кризи все пак успява да изведе не просто качествени кадри, а младежи, изпъкващи на фона на връстниците си дори при съпоставка в международен мащаб.
Очевидно е, че от каквито и дефицити да страда училището ни, явно притежава силно развита имунна система и тя успява да запази здравото зърно в него, дори и при непрестанно разклатеното положение, в което го поддържа системата „тука има-тука нема“, нов закон за образованието. Или може би просто се е приспособило така, че да успява да функционира в обстановка на непрестанен стрес, отхвърляйки от себе си вируса на реформите като чуждо тяло.
Едно от момчетата, приети в Оксфорд, призна, че е влязло в университета без прословутите частни уроци (които едва ли биха му и помогнали при твърде различните стандарти, които има най-елитният британски университет). Значи все пак поне в отделни училища има образователен модел, който действа и успява да не потисне най-доброто у кадърните, а да ги мотивира така, че да продължат да се развиват. Не е трагично, че няма да го направят у нас, а в чужбина. Трагичното е друго – че подобни училища напомнят по-скоро оазиси в пустинята от просветна немарливост, която тласка по-голямата част от образованието ни към сивота и посредственост. Че имунната система на училището може да е здрава, но именно затова трудно би допуснала промяна, дори и в позитивна посока. Може би защото я третира именно като вирус.
В непрестанните дебати за хода на образователната реформа все повече се изгубва образът на оня, заради когото тя се прави – тоест ученика. А и самият той, ако иска да се развива, все по-често се обръща към чужди училища, които поне са пощадени от непрестанно променящи се изисквания и вечно пренаписване на законите. И където човек може да започне от първата година и да завърши по една и съща програма – нещо, което у нас не се е случвало на нито един випуск в последните двайсет години. И вероятно няма да се случи скоро, доколкото на всеки четири години образователните стандарти се пренаписват от всеки следващ управленски екип. При това положение, ако иска да оцелее, образованието наистина трябва да го прави напук на реформата. За съжаление – и напук на ученика.
Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 08.02.2010 г.