Деян Енев: На 50г. дебютирам в поезията

Деян Енев е съвременен български писател. Издал е 12 сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“, „Конско евангелие“, „Ловец на хора“, „Клането на петела“, „Ези-тура“, „Всички на носа на гемията“, това са само някои от имената. Предстои премиера на най – новата му книга. Ето какво сподели специално за Академика БГ.

– Ако трябва да опишете себе си с една дума, коя би била тя?

– Наблюдаващ. Но – с едно уточнение. Този въпрос на пръв поглед е ефектен, но е без особена познавателна стойност. Защото човек е като реката – във всяка следваща секунда е различен.

– Работили сте като бояджия, нощен санитар, пресовчик, учител, текстописец, журналист. Какво Ви носи писателската професия?

– Казвал съм го вече – възможността да изживееш много животи в рамките на твоя собствен живот.

– Разкажете повече за новата си книга – с поета Бойко Ламбовски си разменяте ролите, той пише разкази, а Вие – поезия.

– В крайна сметка двамата се опитваме да докажем, че различните жанрове са подробност, по-важна е сърцевината – дали си срещнал чудото. Ако срещнеш чудото, ти ще съумееш да го пренесеш на белия лист, за да може там да го срещне и читателят. А дали чрез разказа или чрез стиховете, това в случая е второстепенно. Предизвикателството на тази книга е в това, че Бойко досега се е изявявал само като поет (и като есеист), ако искам да бъда точен, а аз – само като разказвач. Тоест – на 50 г. ние правим своя дебют: аз в поезията, Бойко – в изкуството на разказа. Смело решение, откъдето и да го гледаш. Общата ни книга всъщност ускори процеса – вероятно аз още години наред нямаше да издам отделно стихосбирка, нито пък Бойко – сборник с разкази.

– Кога е премиерата на книгата?

– Премиерата е на 25 октомври, от 19.00 часа, в Софийската градска художествена галерия. Водещ е Митко Новков, човекът с най-бърз нерв в полето на оперативната критика у нас днес. Ще участват и актрисите Мая Новоселска и Ангелина Славова.

– Връчени са Ви много награди. Какво означават те за Вас? Наградите променят ли човека?

– По дефиниция наградата трябва да откроява най-доброто в дадена област, да увенчава дадено постижение или произведение със заслужен ореол. При определянето на една награда обаче, особено в полето на литературата, субективният момент е много силен – а и няма как да е иначе. Но това винаги отключва и недоволство от страна на ненаградените. Което също няма как да е иначе. В крайна сметка авторът винаги има съзнание за стойността на творбата си. Кога и другите ще разберат тази стойност, е въпрос на време – понякога, разбира се, това може да отнеме векове. За автора все пак е по-добре това да се случи приживе. За себе си установих следната закономерност – наградите започнаха да идват, когато спряха да ме интересуват толкова. Знаех, че съм написал добра книга и за мен това беше най-важното.

– Какво от реалния живот най-често Ви провокира да пишете?

– Начатъкът на почти всеки мой разказ идва от реалния живот. В живота около нас, в който сме потопени, който живеем и който наблюдаваме, като в зърна кехлибар са заключени стотици разкази и стихотворения. Само трябва да пазим будни сетивата си, за да можем да ги разпознаваме и улавяме.

– Заглавията, които поставяте на произведенията си, са странни, различни. За някои писатели заглавието е първото, което намислят, а при други се ражда от текста. Как се получават заглавията при Вас?

– Няма закономерност. Понякога първо е идвало заглавието, друг път дълго съм чакал накрая само него.

– Не мога да не Ви попитам и за баща Ви, който беше отличен като учен-изобретател. Разкажете ни повече за него.

– Баща ми Енчо Попов тази година на церемония във Военния клуб в присъствието на двама министри бе отличен в категорията „Електропромишленост” като изобретател на годината. Той получава наградата за своя безчетков алтернатор с ротор с клюнообразни полюси, предназначен за зареждане на акумулатори. Алтернаторът произвежда електричество с постоянно напрежение за автомобили или обекти. Използва се при автобуси, пожарни и военни автомобили, специализирани коли за минната и строителната индустрия.

Според експертите този алтернатор превъзхожда аналозите, произвеждани от световните компании, защото е на първо място по трите най-важни показатели за съвременните електрически машини: има по-висок КПД, по-висока надеждност и по-ниска себестойност.

Алтернаторът е патентован и в САЩ, където тестове с автобуси са установили икономия на гориво от 15%, според Патентното ведомство.

Зад тези сухи изречения стои 50-годишен труд, плод на който са над 80 оригинални изобретения и безброй рационализации, донесли милиони левове на българската индустрия. Горд съм, че в средите на електроинженерите баща ми е нещо като легенда. И тази награда е едно малко признание за голямото му дело.

– Ваши творби се падат на матури и ще ползвам този повод за последния въпрос – оптимист ли сте за езиковото и писмовното бъдеще на България?

– Нямаме друг избор, освен да сме оптимисти. Оптимистите и песимистите, както знаете, живеят един и същ живот. Едните обаче гледат в небето, а другите – в земята.

Катерина Иванова