Ламята зад монитора

Колко опасно може да бъде общуването в интернет? Много! Твърде много! И ако в първите години на масовото му навлизане в дома родителите бяха спокойни, че детето е вкъщи, ерго – на сигурно място и нещо си трака по клавиатурата, днес повече отвсякога те трябва да усещат нервно напрежение, когато наследникът им се усамоти с компютъра.

Да, днес децата не просто влизат в мрежата, те са преместили значима част от същинския си живот, емоции и бит именно в компютъра.

Но няма начин родителите да възпитават децата си на нещо, което сами не познават. Още по-страшно става, когато подрастващите са оставени на грижите на баби и дядовци. Лекотата, с която едно дете може да хързулне възрастните около себе си за невинноста на заниманията си в мрежата, е развита във всеобщ талант на всички млади поколения. Иначе казано, стане ли едно дете на 10 годинки, само с малко съвети от съучениците, то може да излъже всеки възрастен за същината на своето присъствие във виртуалното пространство.

За параван уж добрите ни, послушни деца си правят различни профили и поддържат множествените си идентичности – веднъж за пред даскалите и дома, друг път – в отговор на търсенето да бъдат модерни, предизвикателни и печени. Един път се казват със своите имена, другия – Sexy Babe, Sweet Pussy или Super Dick. Първия път са на групова снимка със съучениците в класната стая, втория – по черно бельо и мрежести чорапи, които иначе крият в дупка на плюшена играчка.

Да допуснем, че с тези деца никога не се случва нищо лошо, в резултат от онова, което са пускали в мрежата. Но години след записа, на който се вижда как девойката Мария или младежът Георги повръщат препили на купон или си играят на сценка, напомняща групов секс, те кандидатстват за елитен университет. Или за работа на отговорно място. Или искат на свой ред да станат педагози, експерти в публичния сектор. Тогава някой пише съответното име в „Гугъл“ и сценката лъсва. Моментът може да е бил единствен, но на тези кадри могат да попаднат родители, гаджета, бъдещите деца. Следите всъщност са вечни. И стават непредвидимо разрушителни.

Както никога досега поведението в ежедневието може да остане видимо за цял живот. И твърде, твърде малко деца са наясно с това.

Предотвратяването на тези беди не е трудно, но за пореден път първо родителите трябва да се ограмотят. Не става дума за пребъркване компютъра на детето, нито за постоянно надничане над рамото му. Необходимо е човешко обяснение какво ще рече да присъстваш в мрежата, къде отиват следите ти, колко опасно е да предоставяш данни пред целия свят, без да знаеш кой и за какво ще ги използва. В крайна сметка Big Brother е вече неизменна част от живота ни. Този ексхибиционизъм е най-невинен от наша гледна точка, но е храна за много болни умове. Все пак всяка секунда в денонощието 750 хил. педофили по целия свят са онлайн.

Отколешното усилие да си пишеш с непознато другарче, за което трябваше химикалка, хартия, плик, марка, разходка до пощата, вече е достъпно за секунди. Емоцията да очакваш писмо в продължение на седмица се утолява до няколко десетки пъти в рамките на един ден. Като оставим настрана динамиката на тези разнопосочни, често безцелни връзки заради самото им случване, родители твърде рядко възпират този порив, защото предпочитат милото самозаблуждение, че клавиатурата не хапе.

Истината е, че компютърният монитор е стоглава ламя, която може да погълне живота на всяко дете. И повече отвсякога родителите трябва да заемат мястото си на възпитатели и на приятели, за да бъдат щастливи и защитени децата ни във физическия свят, който неизменно минава през мрежата.
Лияна Панделиева, в. „Монитор“, 10.02.2010 г.