Георги Дянков: Вярвам, че мога да допринеса за промяната в системата

Млад физик се отказва от магистратура в Сингапур, за да води часове в столично училище

Георги Дянков е възпитаник на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. Завършва бакалавърска степен в College of Liberal Arts and Sciences в University College Utrecht в Холандия със специалност „Физика и математика“. В момента следва магистърска степен в Софийския университет, специалност „Икономика и управление на образование, наука и иновации“.

Георги преподава физика на гимназистите от 138. СОУ в столицата. Освен това е редактор на научно-методическите списания „Математика и информатика“ и „Природни науки“, издавани он Националното издателство „Аз Буки“, които му дават достъп до съвременните научни и методически тенденции в България и света.

Никога не съм си мислил, че ще стана учител. Още по-малко – учител в България. Но преди година и половина ме грабна идеята на „Заедно в час“ и вярвам, че мога да допринеса за промяна в образователната система. И не съжалявам за избора си.

Това разказва с усмивка Георги Дянков – преподавател по физика в столичото 138. СОУ. За да се включи в програмата за амбициозни млади преподаватели „Заедно в час“, той се отказва от магистратура по „Мениджмънт на технологиите“ в Националния университет на Сингапур.

Георги вече има една година преподавателски стаж зад гърба си. Празнава, че за това време в училище се е научил на много повече неща, отколкото би усвоил в който и да е университет. Най-хубавото е, че голяма част от уменията са универсални и могат да намерят приложение във всички сфери на живота.

Младият учител завършва бакалавърска степен в Холандия. Учи в University College Utrecht по ситема Liberal Arts and Sciences, където студентите не се ограничават с една сфера на науката, а получават познания в различни области. По този начин колежът дава на възпитаниците си широк поглед върху света и процесите в него, и по-добри перспективи за развитие. Георги избира да комбинира основните си предмети – физика и математика – с история и икономика.

Когато се връща в България, силно впечатление му прави, че хората непрекъснато се оплакват и обвиняват някого другиго за всичко, което не е наред. Георги мисли точно обратното – че ако нещо у нас не работи нормално, трябва да си го оправим самите ние. Решава да даде своя принос в сферата на образованието, като преподава любимата си наука – физика.

Георги я нарича „езика на природата“. Най-много му харесва, че е практически насочена – тя е всичко, което се случва в света около нас. Затова в часовете си винаги се старае да показва на децата как всички изпитваме под една или друга форма всяко явление, описано в учебника. Разнообразява часовете с физични експерименти и демонстрации, които през тази година ще бъдат повече, защото училището вече разполага със специализиран кабинет.

Един от често срещаните проблеми е отказът на децата да се опитат да разберат науката, защото я смятат за прекалено сложна. Това се променя стъпка по стъпка – те трябва да се убедят, че могат да направят нещо в часа. Интересът към науката и откритието , че материалът не е чак толкова сложен, обикновено се осъзнава изведнъж и учудва и самите ученици.

Георги вярва, че всяко дете има потенциал да постигне високи резултати, затова изисква много от децата. За някои „много“ означава да влязат навреме в час, за други – да имат тетрадка, споделя шеговито той. Според неговите критерии „много“ е децата да бъдат подготвени за всеки час и да постигнат 80% усвояемост на материала.

Младият учител се занимава допълнително с децата, които проявяват интерес към физиката. През тази учебна година ще работи с дванадесетокласник по извънучебен проект за уред, задвижван с безжично електричество. След часовете ще се занимава и с единадесетокласник, който иска да научи повече за двигателите с вътрешно горене.

Малката възрастова разлика определено е плюс в работата. Нещата, които вълнуват учениците, вълнуваха и мен, когато бях на техните години, и това помага да се разбираме, разказва Георги. Обикновено децата се учудват, че имат толкова млад преподавател и често го разпитват защо е решил да се занимава с тази професия. Според него могат да се привлекат повече млади кадри, ако се промени отношението на обществото към професията. Освен това смята, че ако повече млади специалисти се осмелят да надникнат в учителските и класните стаи, със сигурност ще се запалят и ще открият колко е удовлетворяваща професията на учителя.

Георги все още не е решил дали ще продължи да с занимава с образование след края на тази учебна година. Иска да остане обвързан с образователната сиситема и да работи за нейното подобряване. Смята, че с опита от класната стая и знанията от магистратурата по „Икономика и управление на образование, наука и иновации“ има с какво да допринесе за подобряването на качеството на образованието.

В същото време се е убедил, че дългосрочните планове невинаги се реализират. Затова единствената сигурна прогноза за бъдещето му е, че следващата седмица ще проверява контролни.

Малките емоционални барометри

25 емоционални барометъра, насядали по учебните чинове, измерват настроението на учителя във всеки час. Те веднага улавят всяко отклонение и това неминуемо се отразява на работата. Именно чувствителността и настроението на децата са най-голямото предизвикателство в преподаването според Георги. Да бъдеш зареден с енергия и добро настроение през всички учебни часове е най- трудно. Но въпреки че е изтощителна, това е и най-сладката част от професията, категоричен е той.

В първите часове пред бялата дъска най-силно впечатление му прави уникалната динамика в класната стая – всяко дете има различно мнение за това, какво трябва да се случи в часа, а задачата на учителя е да ги мотивира да се занимават с физика.

Най- важните уроци в училище не са свързани с конкретните знания по учебните предмети, смята Георги. Те трябва да знаят, че ученето има смисъл, и да имат сериозно отношение към работата. Несериозната нагласа най-често не е фатална, но става проблем, когато се превърне в отношение към следването в университета или работното място.

През първата си година младият учител се научава да бъде търпелив, защото добрите резултати се постигат бавно. Той трябва да планира внимателно всичко, да адаптира уроците към индивидуалните особености на всяко дете и да има достатъчно търпение, за да види положителната промяна у учениците.

Програма „Заедно в час“ подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в образователната система и обществото. Тяхната работа има за цел да осигури равен достъп до качествено образоване за всички деца в България.

„Заедно в час“ стартира през юли 2010 г. с 21 млади учители. През следващата година в нея се включват 43 участници. Педагогическото образование не е задължително, кандидатите се подготвят за класната стая в курсове за съвремении образователни техники, мотивиране и мениджърски умения. Натрупват опит в едномесечна лятна школа, след което сключват двугодишен договор за преподаване в училище, партньор на проекта.

Програмата е част от международната мрежа за разширяване на образователните възможности Teach For All, която обединява независими организации от повече от 40 държави.

Галя Младенова

„Аз Буки“