Излиза втората част на "Милениум"

Предстои да излезе от печат на втората част от трилогията „Милениум“ от шведския писател Стиг Ларшон, която се продава из целия свят в милионен тираж. Това съобщиха за Академика БГ от издателство „Колибри“ – http://www.colibri.bg/
„Сънди таймс“ обяви втория роман за „дори по-завладяващ и удивителен от първия“.

Филмът по „Милениум“ II също вече завладя публиката в Дания, Финландия, Норвегия, Швеция, Италия, Исландия, Испания, Гърция, Холандия, Германия, Австрия и др.

Очаквайте „Милениум“, втора книга, „Момичето, което си играеше с огъня“, превод Неда Димова-Бренстрьом, цена – 18 лв., 640 страници, дата 22 февруари.

Трилогията, озаглавена „Милениум” се е продала в цял свят в тираж 26 милиона!

Десетте най-продавани автори на художествена литература в Европа за 2009 година

1.    Стиг Ларшон
2.    Стефени Майер
3.    Дан Браун
4.    Паоло Джордано
5.    Карлос Руис Сафон
6.    Камила Лекберг
7.    Херман Кох
8.    Татяна де Росни
9.    Хенинг Манкел
10.    Джон Гришам

Германия
Според сведения на германския издател и трите романа са в списъка на бестселърите. „Мъжeтe, които мразеха жените“ е включен още през май 2007 година, вторият роман – от август 2008 и последният, третият роман е в списъка от септември 2009 година.
Продадени са повече от 4 милиона на трите заглавия!

Италия
Последните цифри за продажбите в Италия са вече получени и от тях става ясно, че трилогията „Милениум” се е продала в над 2.3 милиона бройки. Марсилио е пуснал в продажба 23 издания на Първа книга, 13 издания на Втора книга и 9 издания на Трета книга.

Латвия
В Латвия първата книга е излязла на 30 ноември. Ето какво пише Звайгзне:

„В пресата също излязоха отлични отзиви и фактът, че романът, издаден в самия край на годината, е стигнал до такова висока позиция в класацията на бестселърите за цялата 2009 е наистина забележителен.”

САЩ
„Момичето, което си играеше с огъня” претърпява 11-то издание с тираж 363,000. Търговското издание с меки корици на „Мъжeтe, които мразеха жените“ продължава да е сред първите пет заглавия в класацията на бестселърите в Ню Йорк Таймс. Отпечатани са повече от 1 милион бройки на книгата с меки корици (пейпърбек).

Английското издание в Индия
Рецензия, публикувана във в-к „Телеграф” на 20 ноември:

„Романът на Ларшон е силен заради ангажимента му към един прозрачен, свободен и справедлив свят. Като оставим настрана качествата му на интелигентно разследване, романът ни показва нещата в дълбочина, до най-малките и неприятни подробности, останали извън общественото внимание. Той изпъква дори сред изобилието от криминални трилъри и бестселъри и бележи несъмнен успех в жанра.”

Querus съобщава, че е крайно необичайно за един „трилър” да стане „Избор на редактора” в този вестник, тъй като редакторите там са големи интелектуалци. Досега не сме били свидетели на подобно нещо – на претенциозните му страници да се появи рецензия за бестселър.

Австралия
Riverbend Books в Брисбейн разпространи голямата новина, че трилогията „Милениум” е била определена на ежегодишното гласуване сред читателите за тяхна ЛЮБИМА КНИГА. Те ще промотират в книжарниците този факт и ще го използват, за да увеличат продажбите на романа още повече. Това е още едно удивително подсигуряване на продажбите от серията от страна на една от австралийските водещи независими книжарници.

Романите на Стиг Ларшон вече се продават в 44 страни
Последните страни, включени в списъка, са Босна и Украйна.

„Момичето, което си играеше с огъня” е вторият роман от трилогията „Милениум” на шведския писател Стиг Ларшон, която се продава из целия свят в милионен тираж. Тя беше публикувана посмъртно на шведски през 2006, а на английски през януари 2009.
В книгата фигурират много от героите, познати от „Мъжете, които мразеха жените”, сред които Лисбет Саландер, момичето хакер и социопат, както и Микаел Блумквист, разследващ журналист и издател на списанието „Милениум”.
Широко приветствана като голям успех в средите на литературната критика, „Момичето, което си играеше с огъня” беше (според списание „Букселър”) и първият преводен роман, които се изкачи до върха на класациите във Великобритания.

За сюжета
Микаел Блумквист, издател на списание „Милениум”, се занимава с изобличаването на всякакви престъпни и корупционни схеми, в които участват видни шведски личности. Така че когато един млад журналист се свързва с него, за да го запознае със своя щателна разработка за трафика на плът в Швеция и с онези високопоставени служители, които насилват малолетни момичета, Блумквист веданага се впуска в едно собствено разследване.
Той не се е виждал с тауираното диво дете и комтютърен хакер, изключителната Лисбет Саландер, откакто двамата са рискували живота си в едно ужасяващо преследване на сериен убиец през изминалата година (виж „Мъжете, които мразеха жените”). Но без самият Блумквист да знае, Саландер е била във връзка с него – или поне с твърдия диск на неговия компютър, който тя е клонирала, за да го следи от големия си нов апартамент, който е закупила с нечестно придобитото си богатство.

Нееднократно насилвана като малка, Саландер е от онези оцелели, макар и силно травмирани деца, плод на шведската мрежа от детски домове, но за разлика от много други, тя в никакъв случай не е безпомощна жертва. Един дребен, недорасъл ангел на отмъщението с невероятни боксьорски умения, с фотографска памет и вманиачена на тема издирване и наказване на агресивни женомразци, Саландер е привлечена от разследването в компютъра на Блумквист. Така че докато самият Блумквист и неговите приятели идеалисти от „Милениум” се втурват да правят разследвния в секс индустрията, но според правилата на коректната журналистика, Саландер, амбицирана от ужасяващите данни за проституцията на малолетни, които открива в компютъра на Блумквист, се заема лично със случая. Сама измисля наказания за трафикантите, но още преди да успее да осъществи на практика своите собствени схващания за правосъдие, тя междувременно е обвинена в три убийства, свързани помежду си, и изложени в едно разобличаващо експозе за секс-трафик, което предстои да бъде публикувано в „Милениум”.
За да избегне полицията и евентуалното й арестуване, Саландер просто изчезва. Докато таблоидите неистово тръбят за изчезналата „психарка, лесбийка и изчадие на сатаната”, Блумквист отчаяно се мъчи да изчисти името й, въпреки че не може никъде да я открие. Когато в крайна сметка успява да се свърже с нея, научава, че Саландер е повече въвлечена в неговото разследване отколкото е смятал за възможно. Излиза, че за Саландер следата на престъплението минава ужасяващо близо до дома й.

Големите теми
Въпреки че всички книги на Ларшон са трилъри по отношение на сюжета, в същността си те представляват остра критика на шведското общество. В „Мъжете, които мразеха жените” Ларшон се фокусира върху моралното падение на големия бизнес, върху самодоволството и чувството за превъзходство на мъжете женомразци. Освен това той повдига и въпроса за това докъде се простира отговорността на един престъпник и доколко приемливо е това да започнеш сам да раздаваш правосъдие.
В „Момичето, което си играеше с огъня” мъже женомразци и жените, които те използват, са отново описани като под микроскоп. Този път обаче, мъжете не действат по своя воля, а представляват част от мрежа съмишленици, която обхваща цялата секс индустрията. Тези мъже са агресивни, извратени, корумпирани и закриляни от високопоставени членове на шведското общество – по този начин Ларсон повдига и въпроса за злоупотребата с власт. Показва ни колко е лесно за онези по високите етажи да прикрият злодеянията си и с какво презрение се отнася правитеството към жертвите на сексуален трафик: най-често малолетни емигранти без право на глас, които са толкова ниско в социалната стълбица, че изобщо не представляват никакъв интерес за съдебната система.
Аворът продължава и дебата започнат в „Мъжете, които мразеха жените” за това доколко един престъпник е отговорен за своите деяния и каква е вината на възпитанието и обществото. Той разкрива в ужасяващи картини миналото на Саландер, прекарано в престъпни и корумпирани институции, където е била оставена на производла на всевъзможни насилници. Самата тя обаче е неподкупна и непокварена. Неотклонно следва единствено собствените си строги представи за морал, справедливост и отмъщение, които, разбира се, се отличават от тези на съда.
Според Саландер „няма невинност … само различни степени на отговорност”.