Вузовете замразяват държавната поръчка

Прословутата демографска криза не е само български проблем. Тъкмо заради нея задграничните ВУЗ планират приема си година-две предварително. Правят интересни PR-кампании, осигуряват перспективни стажове, предлагат системи за стипендии и студентски заеми. По неофициални изчисления всяка година 10-15 процента от завършващите средно образование у нас избират да учат в чужбина. Заминават, както може да се предположи, голяма част от най-мотивираните тийнейджъри. За повечето от тях обратният път е само химера. Българските студенти в Холандия например могат да учат в англоезична бакалавърска програма срещу годишна такса от 1670 евро. Могат да учат и по социална програма, която им гарантира 8 часа работа седмично, безплатна карта за градския транспорт и месечна помощ – но само при условие, че успеят да се дипломират в рамките на 10 години.

Следването в Швеция е без такса, а пълната месечна издръжка излиза около 700 евро. Студентите чужденци могат също като връстниците си шведи да работят и с пълно натоварване по време на семестъра. Дори съседна Турция е по-чевръста в кандидатстудентската криза, като обещава годишни стипендии от порядъка на 1300 долара за български граждани. Обучението в бакалавърски програми на държавните университети и там е без такси. От учещи, в перспектива тези млади хора се превръщат и в работещи зад граница – част от тях след учебни стажове и практики получават предложения за работа. Нещо, което в България все още се случва рядко.

Заради едва-едва изпълнения прием през миналото лято академичните структури сега обсъждат задържане на бройките. Ако има ръст, той ще е само за сметка на най-търсените специалности, коментира доцент д-р Запрян Козлуджов, зам.-ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Прогнозите на ПУ, където все пак бе направен успешен набор, са едва за около три процента увеличение. Срещу миналогодишните 3800 планови бройки няма да бъдат заявени повече от 3900. Достигаме капацитетните си възможности, призна и деканът на Филологическия факултет, доцент д-р Живко Иванов, преди няколко дни. Наличната база плюс преподавателски състав биха могли да поемат и повече първокурсници, но акцентът вече ще пада върху приема на по-мотивирани и качествени студенти. Всъщност, дали въпросната целева група вече не е наясно къде ще следва? И защо не – след като академичните патрони и администратори отново прекрояват законите за ВУЗ. И се задава поредното стопяване на „следването за висше“. Както каза един уважаван доцент – работили сме по петгодишни програми, сега ги направихме четиригодишни. Ако е нужно – ще ги сведем до три, макар в Англия вече да се работи върху двегодишни. Защо да не се поучим и от опита на Канада – казват, че там е достатъчно да си платиш таксата и да поговориш „тематично“ с преподавател в някое от университетските кафенета. Церемонията с тоги при дипломирането е също така бляскава, както ако си търкал банките пет години.

Вестник „Марица“