Наградиха победителите в националния конкурс "Апостола"

На 19.02.2010 год. на официална церемония в гр. Карлово, част от тържеството по случай 137-мата годишнина от гибелта на Васил Левски, бяха връчени наградите от Националния ученически конкурс „Апостола“. Във втора възрастова група участници от цялата страна писаха есе на тема „Днешният век е век на свободата“. По решение на журито първа награда не се присъжда, втората награда е на Боряна Клая – ученичка в 7. клас, ЧОУ „Д-р Петър Берон“, гр. София – а с третата награда е отличена творбата на Емили Машева, която също е ученичка в седми клас, ЧОУ „Д-р Петър Берон“, гр. София.

По решение на журито първа награда не беше присъдена.

Академика БГ публикува и самите есета, като поздравява техните авторки и им желае още по-големи успехи в полето на писаното слово.

Днешният век е век на свободата

Боряна Клая – 7 клас – Втора награда в Националния ученически конкурс „Апостола” – февруари, 2010 год.

По времето на османското робство за българите свободата е била висш идеал, към който повечето хора са се стремели. Заслугата за това обаче принадлежи на отделни личности, най-ярката от които е Васил Левски. Днес, колкото и да си повтаряме, че свободата е състояние на духа ни, ние или не я забелязваме, или не я оценяваме.
Така живеем, радвайки се на слънчевите дни, празниците, снежинките през зимата и още куп удобства, без да мислим какво би станало, ако не бяхме свободни. Когато мислим по този начин, не се притесняваме, че ще спрем да виждаме красотата и вълшебствата около нас, но все пак не можем да разберем това, какво е да не сме свободни. Не винаги осъзнаваме как са живели Левски, Ботев и всички хора, които не са могли да търпят потисничеството, защото са имали “сърце мъжко, юнашко”. По тази причина е трябвало да водят окаяното емигрантско съществуване и много пъти са бездействали принудително, за да изпълнят своята мисия по време на национално – освободителното движение Щом не оценяваме свободата си, често излагаме факта, че обществените норми са безкрайни и отвсякъде ни обграждат правила, но това не е свобода, а анархия. Трябва само да помислим защо правилата са ни нужни. Ще открием, че ако не ги спазваме, трудно ще запазим свободата си, виждаме, че не трябва да лишаваме други от свободата, независимо, че са ни нужни. Тогава можем да съвместим разбирането си за свобода с това на хората около нас и да се насочим към идеалите си, носени от свободата на ума. Възрожденците са знаели, че за да имат успех, трябва да работят заедно, като един, дори и да претърпят провал.
Наистина важните неща се постигат трудно, но ако още в началото имаме ясна цел, ще постигнем това, което искаме, за много по-кратко време. Много хора не знаят дори защо се обличат по определен начин. Това са идващи и отминаващи тенденции, в които, ако искаме да вярваме, трябва да познаваме из основи или да изучаваме дълго време. Така то става част от нас и ни припомня колко усилия сме положили. Доближаваме се до миналото, където Левски е променил хода на историята и макар промените в нашето време и живот да не са толкова мащабни, те са значими, защото сме се променили към добро и сме осмислили какво е свободата. Всеки век може да е век на свободата, ако успеем да го направим такъв.

Днешният век е век на свободата

Емили Машева – 7 клас -Трета награда в Националния ученически конкурс „Апостола” – февруари, 2010 год.

Времето, в което живеем, ни е погълнало изцяло и ние робуваме на него. Подвластни сме на материалното и не се опитваме да променим своето ”сега”, изпълнено не със светли идеали, а с желание да притежаваме. Свободни сме, но сме заключили тази свобода някъде вътре в себе си. Съпротивляваме се срещу факта, че ние можем да направим всичко, което искаме, и да продължим делото на онези хора, които са жертвали всичко свое в името на едно общо благо. Често се колебаем дали да продължим да вярваме в добрината и смелостта. За да постигнем една малка част от това, което са направили възрожденците, трябва да бъдем свободни духом и да бъдем верни на сърцето си.
За мене най-светлият пример за преданост и безкористна служба в името на свободата е Левски. Опитвам се да осмисля изреченото от Апостола: „Ние сме във времето и то е в нас. То нас обръща и ние него обръщаме.“ Прелиствам Паисиевата „История славяноболгарска”, съпреживявам нерадостната изгнаническа участ на Вазовите „Немили-недраги” хъшове, повтарям Ботевата молитва, отправена към оня бог, който е „мен в сърцето и в душата” и отново се връщам към делото на Левски. Животът му е изпълнен с опасности, но е изживян пълноценно, защото е посветен на един висш идеал – освобождението на Отечеството.
В днешния век сякаш всички са роби на материалното. Хората се стремят да се сдобият с повече удобства. Живеят в едно свободно общество, но дори и не съзнават какво е струвала свободата на предците им. Дори и да знаеха как Левски е успял да превъзмогне себе си и как е останал верен на народа до сетния си час, те едва ли биха приели облога: „Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си”. Знаем тези слова, приели сме ги някак естествено – като част от читанките, рециталите и речите, произнасяни на тържествата, с които честваме същия този Апостол на българската свобода. Макар и да е син на поробен народ, дякон Игнатий не поема по пътя на примирения духовник, защото е разбрал, че свободата е състояние на духа и ние сме тези, които можем да си я отвоюваме, а и трябва да знаем как да я използваме. Подобно на Вазовите герои, които се скитат „немили-недраги” по негостоприемната чужбина, Левски понася всички лишения на хъшовското ежедневие, но и той като тях не е проливал кръвта си нито за имоти, нито за пари. Приел е мъченичеството така, както и всички прокудени синове на майка България, убедени, че имат всичко, като имат свободата.
Затова и на знамето, пред което се заклевали във вярност на народното дело, били извезани две думи: „Свобода или смърт”. Това е бил изборът на хората, готови да обърнат времето и да жертват живота си за добруването на целия народ. Тяхната свобода се е изразява в това, че те са се борели за един по-добър живот и не се подчинявали на робския страх, а вярвали единствено в себе си. Били са свободни, за да предприемат необходимите действия, като подготвят поробените българи за въстание и влязат в битка за освобождението на България. Те не са се страхували от неуспеха и са знаели, че ще бъде опасно, но са поели този риск в името на своя идеал. Те са имали мечта, която са следвали неизменно. Вярвали са, че един ден всички ще бъдат свободни, а положените усилия и преживените опасности ще са си заслужавали. Борили са се за всички, които са им се доверили и са оставили живота си в техните ръце.
Сега изучаваме следите на тези, които са успели да променят своята епоха, като често не вникваме зад сухите исторически факти. А именно там остават скрити страстите на тези, чийто свободен дух може да обърне и днешният век във век на истинската свобода.