Спаси Образованието Сега!

Защо правим тази кампания?

В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМАТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Основната причина е недоволството на много от младите хора в България от висшето образование. То не е каквото трябва да бъде. Обединяваме се около идеята, че икономическият растеж на всяка страна е заложник на образованието.

Работим съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката

Мото на кампанията:

Sпаси Образованието Sега!

Посланията на кампанията:

1. ИСКАМЕ ДА УЧИМ В БЪЛГАРИЯ!
2. ИСКАМЕ ДА НЯМА КОРУПЦИЯ!
3. ИСКАМЕ РЕАЛНИ ЗНАНИЯ, А НЕ ПРОСТО ДИПЛОМА!

Как би трябвало да изглежда образователната система според нас, младите?

Бързите стъпки към промени ще станат на принципа на конкурентоспособността, което означава повече автономия и отчетност. Реформата трябва да бъде подкрепена, защото тя е стъпка към свободата на всеки университет, готов да поеме отговорността за собственото си организиране, съществуване и развитие.

Университетите трябва да се вглеждат не толкова в министерството, за да получат някакви пари, колкото в студентите.

1. Фокусиране на учебния процес към потребностите и интересите на студентите и тяхната реализация на пазара на труда. Висшите училища трябва да произвеждат адекватни за нуждите на бизнеса и пазара на труда кадри. Институциите на висшето образование вече не се разглеждат като отдалечени места, в които студентите придобиват академични знания и професионални умения, а по-скоро като основен фактор за постоянно икономическо развитие и напредък на познанието. Висшето образование е определящо за доходите на населението и перспективите за заетост, поради което играе важна роля за определяне на нивата и разпределение на доходите в обществото.

2. Застъпване на практиката „гост-преподавател” в учебния процес с цел директно и организирано включване в системата на висшето образование на утвърдени в бизнеса специалисти.

Поради стремежа към усвояване на практически знания и умения, реални практици от сферите на реализация за съответните специалности могат да обучават (мениджъри от успяващи компании, например).

3. Действаща система за натрупване и трансфер на кредити, повишаване дела на свободноизбираемите дисциплини в учебните планове, което ще повиши студентската мобилност както вътре в университетите, така и между висшите училища в страната и в чужбина. Трябва да се отворят широко вратите за мобилност на студентите – те да се движат свободно между специалности, факултети и университети както у нас, така и в чужбина.

4. Адекватна система за оценяване на студентите – отсъствия, участие в семинарни упражнения, презентации, доклади, реферати, колоквиуми, изпити и др. Студентът се оценява на базата на резултати, проекти, инициативност, както и на постижения.

5. Поддържане на мониторинг на кариерното развитие. Тази практика цели сверяване на часовника – дали системата обучава адекватно и достатъчно качествено чрез следене на кариерното развитие на завършилите. Това е лесен и бърз коректив.

6. Децентрализация на управлението и разделяне на финансовата от академичната власт. Делегиране на повече правомощия на настоятелствата (да приемат бюджета, да приемат отчета за изпълнението му, да избират ректорското ръководство). Така ректорските ръководства ще работят за студентите, защото от това зависи дали ще останат след мандата си. Освен това, студентските съвети няма да бъдат поставени във финансова зависимост, защото директно ще получават процента от субсидиите. Същевременно изборът на членовете ще зависи в доста по-голяма степен от настоятелствата и студентите. Става дума за добър мениджмънт на парите, който създава условия за по-богата среда. Бизнесът и неправителствените организации следва също да поемат своя финансов дял. Важна цел е университетите да се научат да печелят проекти и чрез тях да започнат откъсване от държавната ясла.

7. Ваучерна система на финансиране, която ще стимулира конкуренцията между висшите училища за привличане на студенти. Субсидията, която се полага на студент, се движи с него. За да се насърчава конкуренцията между университетите като им се предоставят стимули за подобряване на качеството и ефективността, като първа стъпка е необходимо да се коригира формулата за финансиране по такъв начин, че държавната субсидия да се основава не на целеви, а на реални бройки студенти. Тази промяна във формулата е от изключителна важност за създаване на конкурентна среда и стимули.

По този начин, когато аз реша да отида в по-добър университет, парите отиват с мен. Добрите университети ще привличат студенти, лошите или ще се опитват да ги настигат, или ще се провалят. Това е система за подобряване на качеството като цяло – конкурентната среда те задължава да оцеляваш.

Постепенно трябва да се стремим към въвеждане на смесено финансиране на висшето образование, което включва елементи на финансирането на входа и елементи на финансирането на изхода. Финансирането на изхода зависи от резултата. Компонентът за резултати следва да бъде прозрачен, основан на ясни показатели и да бъде обвързан с постиженията от предходна година или със средна стойност за последните две години. Резултатите може да се оценяват чрез използване на основни показатели за изпълнение (ОПИ), които ще измерват успехите на институцията при постигане на съгласувани резултати, в това число и ефективност на разходите за обучение.

Примерни ОПИ: (1) показател за удовлетвореността на студента (въз основа на проучване сред студентите), който измерва качеството на процеса на усвояване на знания, учебните ресурси, средата и услугите за студенти; (2) показател за удовлетвореност на завършилите от институцията и предлаганите от нея програми, включително от адекватността и полезността на полученото образование; (3) показател за удовлетвореността на работодателите (въз основа на проучване сред работодателите за завършилите институцията), който измерва професионалното съответствие на полученото образование; (4) ниво на заетост на завършилите шест месеца след завършването, чрез което се измерва съответствието на съдържанието на програмите с изискванията на пазара на труда (като се отчита броят на завършилите, които се стремят към продължаване на образованието си, а не към намиране на работа) и (5) показател за броя завършили студенти, който измерва ефективността и пропускателната способност на академичните програми.

8. Усъвършенстване на акредитацията, което означава:

* Въвеждане на класации от външни наблюдатели и независими организации от гледна точка на работодателите, на равнището на научните изследвания, на удовлетвореността на студентите и др.
* Предоставяне на възможност за международни оценителски експертизи наред с националната.
* Даване на възможност университетите в България да получават акредитация от избрана от тях акредитационна институция от Европейския съюз и развитите страни.

9. Вътрешни системи за контрол на качеството, на база на които да се определя и заплащането на преподавателите. Реални, работещи, които няма да се манипулират от преподавателските колективи и ръководството, защото ще се сравняват с независимите външни наблюдения, класациите на висшето учебно заведение и др.

10. Единен стандартизиран общообразователен тест за кандидатстване във Висшите учебни заведения.

11. Утвърждаване на гъвкавостта като основен организиращ принцип на университетското образование. Това ще стане чрез кредитната система, чрез значително увеличаване на дела на свободноизбираемите предмети (СИП). Повече СИП, повече избор за студентите да учат онова, което искат в рамките на специалността си. Заедно с това ще се засили и конкуренцията между университетите – печели този, който привлече повече студенти чрез голямо разнообразие от СИП.

Съвременните икономики, основани на знанието, се нуждаят от далече по-адекватно предлагане на компетентни кадри с висше образование. Провеждането на адекватна политика по отношение степента на участие във висшето образование ще превърне латентния интерес към висшето образование в реален, а именно:

* Разширяване и разнообразяване на достъпа до университетите чрез създаване на възможности за усъвършенстване на квалификацията, без да е необходимо да се завърши пълна програма, както и за даване на кредити за наличен професионален опит;
* Предлагане на различни начини на обучение, които позволяват ученето да бъде успешно съчетавано с работата или със семейните ангажименти;
* Зачитане във висшите училища на знания и умения, придобити преди постъпването в него – акредитация на предишно учене (accreditation of prior learning – APL) и акредитация на предишно учене чрез професионален (практически) опит (accreditation of prior experimental learning – APEL).

12. Разработване на система от антикорупционни мерки (например публичност на вземаните решения в академичната общност на всички нива; участие на външни наблюдатели в оценката на качеството на образователния процес и атестацията на академичния състав; осигуряване право на студентите на избор измежду алтернативни форми на оценяване и др.) въз основа на анализ на корупционния риск във висшето образование и механизми за тяхното ефективно прилагане. Създаване на морално-етичен кодекс на българския преподавател и учен.

Чрез образованието едно общество формулира целите си, организира средствата и ресурсите си, за да получи формата и да се движи в посоката, в която желае.

Резултати от предстоящата реформа:

– Учиш online.

– Изпитът е един и важи навсякъде.

– Учиш навън и ти го признават у нас.

– Посещаваш лекции, защото ти е интересно.

– Студенти и преподаватели работят заедно.

– Избираш предметите, които сам искаш.

– Получаваш умения, а не само диплома.