Павел Васев: Любовта е по-силна от политиката

Младите артисти са се посветили на изкуството, водени само от своите страсти и убеждени, каза г-н Васев, специално за Академика Бг/Akademika.bg

Павел Васев е роден през 1951 г. в София. Средното си образование завършва в Югославия, а през 1973 г. – театрална режисура в класа на проф. Христо Христов. През годините заема различни ръководни постове, между които директор на студия за телевизионни филми „Екран“, заместник-министър на културата (1991 г.), председател на Съюза на българските филмови дейци, директор на културния ни институт в Москва и др. От началото на 2009-а г-н Павел Васев е директор на Народния театър „Иван Вазов”. Ето какво каза той в интервю за Академика БГ/Akademika.bg

-Г-н Васев, какво да очакват зрителите от Народния театър през 2013 година?

Зрителите на Народния театър „Иван Вазов” са част от неговия темел и участват заедно с артистите във всичко, което тук се случва. Когато има радост – тя е и тяхна радост, когато има мъка, мъката е споделена. Но и най-перфидните недоброжелатели и открити противници на Народния театър не могат да отрекат, че публиката защитава неговите творци. И тази тяхна подкрепа се състои в ежедневното им присъствие на неговите представления. Мнозина гледат спектаклите в репертоара по няколко пъти. Те така отговарят на полуинтелигентната театрална критика, която у нас има едно безспорно качество – безполезна е. Но като проекти бих могъл да говоря само за онези които са вече в напреднал етап – „Ричард трети и Образ и подобие” на Теди Москов, „Примадоната” от Джефри Хътчър на Сашо Морфов, „Царство земно” от Т.Уилямс – реж. Елена Пaнайотова, „Морски пейзаж” от Едуард Олби, „Очите на другите” от Ив. Димитров, „Търси се клоун” от Матей Вишняк посветена на 70-годишнината на големия актьор Марин Янев, реж. Ивайло Христов, „Духът на поета” от Стефан Цанев – реж. Маргарита Младенова, с който спектакъл на сцена се завръща Христо Мутафчиев, новата пиеса на Петър Маринков „Досието на една Ж”, „Злият принц” от Георги Тенев, „Балът на пожарникарите” от Милош Форман .

-Простихме се с големи имена на театралното изкуство. Смятате ли, че в днешно време има млади актьори, които горят така силно в професията си като тях, за да станат достойните нови емблеми на българския театър?

Театърът е болест неизлечима. Артисти е имало, има и винаги ще има. И младите български артисти – това са хора, които са се посветили на изкуството без съображения, а водени само от своите страсти и убеждения. Съдбата ми подари възможността още от дете да гледам театър по целия свят. Нашите млади артисти са част от световното театрално братство. Те живеят живота, който живеят младите артисти в Англия, Сърбия, Турция, Полша, Русия, Румъния, Германия, Испания….

С ясното съзнание – избрали са да бъдат цял живот бедняци, но щастливи хора. Щастливи заедно с публиката. Да излъчват надежда, да подкрепят добрината в отношенията, които градим помежду си.

-Какво мотивира артистите днес?

Това е вечен въпрос – артистите винаги са искали да участват в един много сложен процес, в който една малка група хора казват на своите събратя – не живейте със злоба в душите, търсете как да подкрепите надеждата. Надеждата е най-важното нещо, което артистите излъчват. И това остава. А от техните критици не остава нищо, даже пепел.

-Променят ли се очакванията на публиката в последните години?

Публиката в последните години се върна в театъра. Защото театърът изостави булевардните заглавия, върна се към сложността на драматургичното и режисьорското мислене, върна се към аналитичния начин на представяне на пиеси от цял свят и към най-важния въпрос на всеки един човек – как да живеем.

-Коя възраст преобладава сред посетителите на Народния театър?

Младежите.Младите хора между 15 и 40 години.

-Как един театрален директор може да се бори с кризата?

Директорите не са главният фактор в живота на театрите. Той се крепи на режисьорския корпус, на авторите, на драматурзите, на артистите, на публиката. В кризата , а ние сме в перманентна криза, откакто се помня, всеки директор на театър може да прави само едно-единствено нещо – да осигурява възможност да се случват възможно най-добри спектакли, защото това е единствената защита срещу умишленото унищожаване на българската култура. Когато има спектакли, които публиката обича, няма сила, която може да унищожи любовта. Любовта е по-силна от политиката.

Диана Трасиева