Петя Евтимова: За първи път имаме резервни списъци с одобрени европроекти на училища

Петя Евтимова е заместник-министър на Образованието, младежта и науката. Като такава тя осъществява координацията на дейностите, свързани с младежките политики, международната дейност и структурните фондове. Сред заеманите от нея длъжности са Началник отдел „Международно право” към МОН/МОМН, Държавен експерт в дирекция „Правна” на МОН и др. Ето какво каза тя в интервю специално за Академика БГ/akademika.bg.:

– Зам.-министър Евтимова, успяват ли българските училища и университети да подготвят европроекти и да ги менажират?

– Последните 2 години значително се увеличи броят на качествените проектни предложения, които кандидатстват за финансиране, както по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, така и по други образователни програми, които управлява Министерството на образованието, младежта и науката. Много голяма част от тези проектни предложения се подават от училища и университети, затова може уверено да кажем, че те придобиха опит, както в кандидатстването, така и в изпълнението на проекти. По много от схемите за първи път имаме и резервни списъци с одобрени проекти, но за които не е достигнало финансиране. За тях ще се търсят възможности да се финансират със спестени средства от вече изпълняващи се проекти. Наличието на тези резервни списъци с одобрени проекти е също доказателство за повишеното качество на проектните предложения, подавани от училища и университети.

– Как МОМН помага на образователните институции да кандидатстват по проекти?

– Преди публикуването на покана за набиране на предложения за финансиране организираме информационни дни, които се провеждат не само в София, но и в страната. На тях каним потенциалните кандидати и разясняваме всички детайли по схемата, по която ще бъдат финансирани проекти. Дават се указания за попълването на документите и се отговаря на всички въпроси, свързани с кандидатстването. Обикновено на такива информационни дни се явяват много бъдещи бенефициенти.

– Каква част от европарите се насочват към държавните образователни институции и каква – към частните?

– Тъй като броят на частните спрямо държавните образователни институции в страната е малък, то той е малък и по отношение на финансираните проекти. Но е важно да се отбележи, че не вида финансиране на една институция има решаващо значение, а качеството на подаденото проектно предложение.

– Как точно дирекция „Структурни фондове” осъществява контрола и координацията по европроектите?

– Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в МОМН разполага с 90 експерти с висока експертиза в управлението и контрола на европейски средства. Дирекцията има отдел „Регионално управление на проекти”, в който влизат регионалните координатори. Такива имаме в областните градове в страната и те осъществяват координацията на местно ниво.

– Какъв е бюджетът на Национална програма за младежта за 2013 година и какви дейности са финансирани до момента по нея?

– Националната програма за младежта беше приета от Министерския съвет през 2011 г. Тя се администрира от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. За 2012 г. по програмата за различни проекти са разпределени над 900 000 лв. За 2013 г. средствата ще са в размер не по-малък от този през 2012 г. По тази програма към момента в страната има изградени 21 младежки информационнo-консултантски центъра, които предоставят безплатна и актуална младежка информация и консултации. Освен тези центрове, по програмата се финансират и различни други младежки дейности, свързани с подпомагане на младежкото доброволчество, с подкрепа на младежки инициативи, с обучения на младежи и младежки работници.

– Какъв бюджет очаквате да получите от ЕС по новата Оперативна програма към МОМН „Наука и образование за интелигентен растеж”?

– На този етап е рано да се каже какъв ще е бюджетът на новата Оперативна програма. Той ще зависи първо от решението на Европейския съвет по многогодишната финансова рамка и след това от решението колко средства ще бъдат отпуснати на страната общо за всички оперативни програми. Едва след като има решение на тези въпроси може да се пристъпи и към националното решение за бюджета на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Разбира се, нашето желание е да осигурим колкото е възможно повече средства за подпомагане на науката и образованието в страната за следващите 7 години – до 2020 г.

– Кои са основните приоритети, заложени в следващия програмен период 2014 -2020 г.?

– На първо място това е модернизацията на научната инфраструктура и подобряване на капацитета на висшите училища и научните организации за реализиране на научни постижения. Наред с това ще се подкрепя технологичното им развитие чрез въвеждането на ИКТ технологии. Ще се финансират дейности, свързани с насърчаване на връзката между образованието и пазара на труда, ще се подпомага повишаването на квалификацията и мобилността на човешките ресурси в сферата на образованието. Приоритети ще продължат да бъдат подобряването на достъпа до образование, както до предучилищно и училищно, така и до висше образование. Повишаване на качеството на образованието също е сред приоритетите на новата програма. Ще се подпомага образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и ще се оказва подкрепа на децата и младежите със специални образователни потребности. Ще се подкрепят проекти, осигуряващи възможности за учене през целия живот. Друг важен приоритет е подобряване на образователната инфраструктура. Към всички тези приоритети предвиждаме множество конкретни мерки, с които да реализираме поставените цели.

– На какъв етап е в момента създаването на националната информационна система за младежта?

– В момента поддържаме младежкия портал http://.youth.mon.bg, на който се публикува актуална информация за младежките събития и възможности, които се предоставят на българските младежи и младежки организации. За да е пълна информацията обаче, в националната информационна система за младежта е необходимо младежките организации да изпратят данни за извършваната от тях дейност. За целта на младежкия портал сме публикували покана към младежките организации да го направят, като за улеснение сме публикували и образци на формуляри за попълване на информацията. Надявам се, че младежките организации ще бъдат активни и ще подават такава информация. Целта на събирането на тази информация е постигане на прозрачност при финансирането на младежките организации, както по националната, така и по европейски програми.

– Докъде стигна проектът за актуализирането на учебните програми във висшите училища?

-Всички подадени предложения от висшите училища по тази схема бяха оценени и сега пристъпваме към подписване на договорите. Именно това е схемата, по която бяха подадени голям брой качествени проектни предложения, поради което се наложи да предложим на Комитета за наблюдение по ОПРЧР да одобри почти двойно увеличение на нейния първоначален бюджет от 6 млн. лева.

– По какви други програми кандидатстват българските университети?

– Действително през цялата 2012 г. по отношение на новите схеми за кандидатстване за европейски средства фокусът беше върху висшето образование. Дадохме възможност на университетите да кандидатстват с проекти за повишаване на квалификацията на преподавателите, за усъвършенстване на учебните програми в съответствие с изискванията на пазара на труда, за усъвършенстване на системите за управление на висшите училища. В края на годината успяхме да увеличим бюджета на проект „Студентски стипендии” на 65 млн. лева, което ще даде възможност на 20 % от студентите в редовна форма на обучение да получат от т.нар. евростипендии, за разлика от досегашните 10 %. Така, че действително висшите училища имаха възможност да кандидатстват и да получат много европейски средства през изтеклата година и сега върху тях пада отговорността да ги използват по най-ефикасния начин.

Фотограф: blindspot.bg