Топ 10 на най-опасните вулкани на Земята

Вулканите са сред най-страшните природни бедствия на планетата. След техни прояви не само са се случвали огромни разрушения, но често се е променяла дори географията на големи области. Кои са най-опасните вулкани на Земята.

10. Пинатубо

Изригването на вулкана през 1991 г. дошло след 635 години летаргия и предизвикало най-големия и бурен вулканичен катаклизъм през XX век. Навременното предвиждане за изригването довело до евакуацията на десетки хиляди хора, но лавата, пепелта и вулканичните реки, предизвикани от дъждовете, сериозно увредили околностите и разрушили хиляди къщи.

Изригването било усетено повсеместно. Били изхвърлени около 10 кубични километра лава и 20 милиона тона серен диоксид, както и големи количества минерали и метали на повърхността. В стратосферата попаднали огромно количество аерозоли, повече от всяко изригване на земята след това на Кракатау през 1883 г. През следващите месеци аерозолите формирали слой от сярна киселина в атмосферата. Вследствие на това глобалната температура се понижила с около 0,5 оС, а разрушаването на озоновия слой нараснало значително.

9. Невада ел Руис

Изграгва над 13 ноември 1985 година.Въпреки ,че изригва сравнително славо ,калните потоци причинени от топящия се лед причиняват смърт на 23 000 души и разрушаването на град Армеро.След това изригване вниманието на обществото към вулканите се увеличава и хората живеещи вблизост до активни вулкани започват да се местят.По силно изригване на Руис е това през 1985 година причило смърта на 700 души.

8. Света Елена

Вулканът става много известен с гигантското си изригване в 8:32 часа на 18 май 1980 г. Това е най-смъртоносното и най-разрушителното в икономически план изригване в историята на САЩ. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали. От изригването горната част на конусовидния вулкан бива разрушена и изхвърлена във въздуха. Височината на Света Елена намалява с около 400 м (от 2950 на 2500 м). Образува се масивно свлачище и срутище от каменни блокове и дървета с обем около 2.9 куб. км.

7. Перикутин

До 1943 г. този вулкан не е съществувал. През първите седмици на същата година странни гръмовни звуци огласят областта въпреки хубавото време. Оказва се, че те били породени от тремори дълбоко изпод селището. Сеизмичната активност продължава до 20 Февруари 1943, когато изведнъж земята започва да пропада, образувайки кратери. Местните се опитали да запълнят кратерите с камъни и пръст, но малки експлозии и силни тремори разлюлявали земята. Хората панически напуснали областта, когато пирокластическата активност започнала и 24 часа по-късно вече се издигал 50-метров конус. След една седмица височината се била удвоила.

През март 1943 г. вулканичната активност се засилила, вулканът изхвърлял високи стълбове пепел, разстилаща се над целия регион. През лятото селищата около нововъзникналия вулкан окончателно се евакуирали и малко след това останали за вечно под лавата.

6. Маунт Пеле

Монт Пеле има сериозни изригвания и през 1792 г. и 1851 г. Най-страшната трагедия се разиграва обаче на 8 май 1902 г.. Вулканът избухва със страшна сила и разрушава напълно столицата Сент Пиер, която се намира само на няколко километра от него. Броят на жертвите надхвърля 26 000 души, а някои специалисти са на мнение, че загиналите са дори 30 000.

Оцеляват само трима души матрос, обущар и момиче. Дебелата каменна стена на затвора, където се намира морякът, спасява живота му. Обущарят оцелява благодарение на яката си къща, а девойката вижда изригването и успява да избяга и да се скрие от огнената маса в крайбрежна пещера.

5. Кракатоу

най-мощното вулканическо изригване, известно на учените досега. Две трети от Кракатау изчезнали, части от острова полетели на височина 70-80 км и се разпръснали на площ от 1 000 000 км2. Взривът бил чут чак в Австралия, отдалечена на 3 200 км и в югоизточните части на Русия. Над 19 км3 скали, раздробени на прах, излетели във въздуха, закривайки слънцето. В продължение на 3 дни район с радиус 280 км потънал в мрак. Вълни цунами с размери 57m достигнали бреговете на Ява и Суматра и унищожили крайбрежните селища. Загинали 36 000 души от съседните страни и острови, а от тези, населяващи острова, не останало нищо живо.

Последиците от гигантския взрив били почувствани в цял свят. Температурите спаднали с няколко градуса, тъй като вулканският прах спирал слънчевите лъчи. Дори в много отдалечени райони били наблюдавани невероятно красиви залези, а луната често била синя или зелена в резултат на отражението на светлинните лъчи от праха във въздуха. Дори сеизмичните вълни от изригването достигнали до Лондон и повишили нивото на река Темза

4. Тамбора

Най-голямото му изригване, оценено на 7-ма степен по скалата за вулканични изригвания, е през 1815 година и е най-голямото в съвременната история. Количеството пепел е можело да покрие държава с размерите на Гърция (131 хил.кв.км). Загиват общо 71 000 души, от които около 12 000 от самото изригване.

Една голяма част от хората умират от глад и болести, защото вулканът разрушава всички селскостопански земи. Настъпват глобални климатични промени. Изригването започва на 5 април и завършва на 15 април. Следващата година, 1816, е известна като „годината без лято“ заради ниските температури вследствие пепелта във атмосферата, която отразявала част от слънчевите лъчи и ги връщала обратно в Космоса. Този студ засегнал най-вече хората в Северна Америка и Европа, където зимата отнела живота на хиляди души.

Вулканът изригва и през 1847 г. и 1913 г., но с много по-малка сила.

3. Везувий

Изригването на Везувий през 79 г. от н.е. е заляло градовете Помпей и Херкулан, запечатвайки ги за идните поколения. Но това изригване има място в историята защото е документирано. Плиний Mлади е оставил подробно описание на събитието в две писма до Тацит. Типът вулканично изригване е наречено на името на Плиний Стари, който загива в катастрофата. Вулканът все още е активен и е изригнал на няколко пъти. Най-смъртоносно е било изригването през 1631 г. Вижте тази страница на Връх Везувий.

2. Етна

Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете му има над 200 кратера и лавови потоци. Възрастта му е около 300 хил. години.

Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр.

На 11 март 1669 г. започва най-мощното изригване на вулкана, което трае 4 месеца. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.

Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г. Първоначално е имало десетки вулканични центрове но сега са само два.

Днес Етна е обект на международен туризъм. Колкото и странно да звучи, туризмът в този регион е добре платен отрасъл. Въпреки опасностите, които крие вулканът, той е посещаван от над 10 000 туристи годишно. В селищата, разположени в подножието на Етна се развива винарство и лозарство.

1. Мазама

Преди повече от 6 000 години Маунт Мазама (наименуван посмъртно) изригнал. Преди експлозията планината е била висока 12 000 фута (3 657.60 метра), след изригването на нейно място е имало кратер с дълбочина 1 900 фута (579 метра). Крейтър Лейк (Кратерното езеро), известно с наситено сините си води, става национален парк през 1902 г. Вулканичната активност се проявява няколко пъти след експлозията на Маунт Мазaма, като създава Уизърд Айланд (Островът на вълшебника) в средата на езерото. Вижте Страницата на Националния парк Крейтър Лейк за повече информация