Ева Борисова: „Добрата социална политика е добрата образователна политика”

„Добрата социална политика е добрата образователна политика”. Това е мнението на председателя на асоциация „Родители“ Ева Борисова в интервю за „Дневник”.

Над 40 ключови промени в законодателството останаха недовършени заради предстоящото предсрочно разпускане на Народното събрание. Сред тях е и Законът за училищното образование. Борисова твърди, че законопроектът има едно единствено предимство и то е, че припознава европейските цели по отношение на това кои са ключовите области на компетентности, които децата трябва да овладеят.

Според нея, училищата поддържат много работни места за учители по езици, но в същото време родителите дублират системата, защото не получават от там добър резултат. „Новият закон ще запази статуквото и ще бъде нов като нормативен акт, но съществена промяна е трудно да се очаква”, казва тя.

Относно субсидирането на частните училища и детски градини от държавата, от асоциацията не смятат, че това ще подобри качеството на образованието. „Световната практика показва, че там, където има големи разлики между частното и държавното образование, няма добри средни резултати. А всички ние сме заинтересовани да имаме качествено средно образование. Затова трябва да се стремим към моделите на страните, които имат високи средни постижения. Те имат и по-добра икономика. Успешните страни в света със силна икономика имат силно образование – Финландия и Сингапур. Това са страни, в които се е приело, че всяко дете трябва да може да развие степен на подготовка, която го прави конкурентноспособно на глобалния пазар на труда“.

От асоциацията подкрепят профилирането да бъде сравнително късно. „Трябва да има много добра обща образователна подготовка, за да смените бързо и лесно професията си. И когато има високо ниво на общо образование, преквалификацията и мобилността на работната сила се извършват със сравнително малко инвестиции.” коментира Борисова. „Пазарът е изключително мобилен и в този смисъл ранното профилиране и ранната професионална подготовка е грешен избор.” допълва тя.

”В момента има сблъсък на две коренно противоположни визии за това от какво образование се нуждаем. Едната е причина е, че няма съгласие в обществото за това какви са целите на образованието, какво искаме децата да могат да постигнат. И няма ясен ангажимент от училището, че децата са такива, каквито са. Те не могат да бъдат внесени отвън, за да се работи лесно в училището. Напротив, тъкмо то трябва да намери методи и форми на работа с тях, за да постигне добри образователни постижения. От друга страна голяма част от учителите, дори от университетските преподаватели, се хора, които са изключително привързани към старата система и към начина, по който преди, според тях, са се постигали високи образователни постижения. Те са абсолютно неспособни да приемат, че е възможно да отгледаш свободни хора, без да ги вкараш в казарма. И в момента, в който обществото не е съгласно да им гарантира създаването на казарма в училище, те се отказват от ангажиментите си под претекст, че децата нямат дисциплина и мотивация. Българското училище e забравило да учи. А образователната реформа няма как да се случи отвътре, защото реформаторите отвътре са много малко. Добрата социална политика е добрата образователна политика. Социалните системи са само подпомагащи. При нас вече е твърде късно, защото отпадащите вече са твърде много. Социалната политика по принцип трябва да се занимава с ограничен брой много специфични случаи. В момента тя просто регистрира случаите, но не успява да им помогне” завършва Борисова.