Проф. Донка Байкова: Не сме добре информирани за здравословното хранене

Проф. Донка Байкова е може би най-авторитетният наш специалист по хигиена на храненето. Последните години работи като преподавател в Медицинския университет в София. Връзката между храненето и здравето се превърна в световен проблем.

Академика БГ/akademika.bg я потърси да коментира проблемите около храненето на съвременните млади хора, нализането на консервантите, хранителните добавки и как да се съхраним от всичката тази химия.

– Проф. Байкова, има ли разликата в правилата за хранене при млади и възрастни?

– За младите хора е изключително важна потребността от калории – енергията, необходима за функциите на вътрешните органи. За двете групи остава една и съща нуждата от белтък. Повече е приемът на мазнини, отколкото са препоръчителни за здравословното ни хранене – директно и чрез меките колбаси. Да, мазнините са носител на вкуса в човешката храна, но когато се предозират, стават враг №1. В кренвиршите например има 20% едносортно месо, ако изобщо това е месо: при пилешките обикновено има скелета на пилето с остатъци от разфасовки, после 20% свинска сланина, 20% нишесте (дали е царевично или пшенично няма значение), 20% вода и 20% Е-та (овкусители, емулгатори и оцветители – всякакви други пълнежи). В т. нар. телешки колбас има 20% от кожата на говедото с подкожието, от там нататък по 20% свинска сланина, нишесте, вода и добавки. А спомняте ли си, че имаше и една нелепа реклама за „кревирши от месо”? Истината е, че не сме добре информирани за здравословното хранене.

– От какво пълнеем?

– От белия хляб и мазнините. Така и не успяхме да научим да ядем пълнозърнест хляб, а в останалите има твърде много нишесте. Ако от едно пшенично зърно се изхвърли всичко ценно (около 40%) – това са обвивката (всички минерали, витамини и фибри) и зародишът (белтъкът), остават 60% нишесте, а то е с висок гликемичен индекс, качва кръвната захар. При директно свърхконсумиране, когато няма къде да го изразходим, въглехидратите директно се трансформират в тъканни мазнини. Специфика на обмяната на веществата на човека е, че по-лесно излишните въглехидрати се превръщат в мазнини, отколкото самите мазнини в мазнини.

От друга страна за качване на килограмите вина има и липсата на двигателна активност.

– Твърдите, че няма вредна храна, а само вредни комбинации.

– Щом са допуснати на щандовете, нямаме право да наречем технологично обработените храни (които съдържат подобрители, т. нар. Е-та) вредни – има по-здравословни и по-малко полезни. На тези Е-та, които са над 1500, обаче дължим 30% от онкологичната заболеваемост. Ако свръхконсумираме технологично обработени храни, естествено че увеличаваме риска за черния дроб, който трябва да се справи с тези химически вещества – оцветители, овкусители, консерванти. Производителите ги пишат с толкова ситен шрифт, че трябва да си сложиш не очила, а лупа. Отидох да си купя хляб – в него има 5 Е-та. Взех си и разбит хайвер в кутийка – още 7 Е-та. В една филийка с хайвер ще има общо 12 и аз се отказах от такава комбинация. Всяко Е е безвредно, но при многократно увеличена консумация никой не знае какво става.

– Може ли храненето да удължи младостта?

– Разбира се. Козметиката вече забавя видимото стареене. Новите медицински технологии удължават живота и не е проблем да стигнеш 90 г. Усилията в световен план са за едно мозъчно съхранение. За това помагат всички антиоксиданти – все нови химически субстанции, които нямат хранително значение, но предпазват организма от окислителните реакции, които стават в организма по време на обмяната на веществата.

– Откъде можем да си набавим антиоксиданти?

– Най-добрата аптека е пазарът за плодове и зеленчуци. Избирайте такива с цветовете са светофара - зелени, червени и жълти. Зелените (ябълки, спанак, зеле, круши) са добър източник на лутеин – каротеноид, който е полезен за очите и за еластичността на кожата. В броколите, тиквичките, марулите и магданоза има достатъчно фолиева киселина, която действа благоприятно на нервната система. Червените (домати, чушки, ягоди, малини, череши, репички) съдържат ликопен, който забавя стареенето, подобрява имунната система. Жълтите чушки, банани, нектарини и сладката царевица са богат източник на бета-криптотанксин, който предпазва от сърдечни болести и помага за междуклетъчната обмяна на витамини и минерали. Полезни са и виолетовите плодове и зеленчуци: патладжани, цвекло, боровинки, грозде и сливи, защото съдържат антоцианидини – растителен пигмент, който заздравява кръвоносните съдове.

Интервю на Яна Иванова