КТ "Подкрепа": Реформи в образованието няма - Академика

„За съжаление в българското образование няма реформа.“ Това пише в меморандум до министъра на образованието проф. Николай Милошев председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“Юлиян Петров. Предлагаме целия текст на меморандума:

„Уважаеми проф. Милошев,

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа” от десетилетия подрежда и пренарежда приоритетите в образователната система като послание към политици и управляващи, но за съжаление приоритетите на учителите и родителите се различават от тези на властимащите.

За съжаление в Българското образование няма реформа.

Какво трябва да се промени в системата:

Деполитизиране на образователната система и кристална прозрачност на всички финансови и административни нива. Задължително включване в управлението и контрола на образованието на представителните синдикати и гражданските организации, доказали себе си. Деполитизирането изисква и прилагане на добрите световни практики;
МОМН да си върне водещата роля при управлението на българското образование, роля, която прехвърли с лека ръка на директорите и техните организации след най–голямата учителска стачка през 2007 година;
Финансова стратегия за увеличаване на парите за образование от републиканския бюджет на не по-малко от 6% от Републиканския бюджет за следващите 4 години. Работещите в образованието знаят, че заделените от държавата тази година средства в размер на 3.5 % за образование от БВП, си остават минимални в сравнение с последните 20 години:

·1992 г. – 6,1% от БВП

·1998 г. – 3,2% от БВП
·2004 г. – 4,2% от БВП
·2012г. – 3,19% от БВП;

Основен ремонт на делегираните бюджети с цел премахване на финансовата дискриминацията към малките училища и детски градини и задължително преминаване на детските градини на делегиран бюджет в ЗНП или пълна отмяна на делегираните бюджети в системата;

Привличане на млади учители в образованието и ефективни мерки за подмладяване на системата, която е с 55 години средна възраст и осезателна липса на мъжете в нея. Досега имаме нулев интерес на млади учители към образователната система. За новата учебна година се очакват около 200 млади педагогически специалисти. Това се получава поради катастрофално ниските начални заплати за млади специалисти (около 250 евро) и високата степен на трудност, стрес и изхабяване в системата;
Преоценка на приоритетите в учителската професия. В добрите традиции на българското образование учителят се е занимавал с учебно – възпитателна дейност, а сега му се налага да акцентира на административната дейност. Последното се налага заради многобройните и ниско ефективни справки и отчети, наложени в учебните звена. Работата по проекти вече отнема 40% от работата на учителите и цели да компенсира занижената финансова отговорност на държавата и общините към системата на образованието;
Участие на синдикати и обществени представители в комисиите за директорските конкурси, а също и записи на интервютата;
Мандатност на директорските длъжности в „Средното образование“ и ефективен финансов и административен контрол от МОМН с помощта на синдикати и обществени организации;
Гарантиран държавен статут на учителската длъжност и смяна на обществения и директорски натиск върху тази професия с доверие и партниране;
Прилагане на добри и подходящи за нашите условия европейски практики при определяне на работното време и отпуските на учителите и привеждане в синхрон на законите и договореностите с тях;
Единен стандарт за материално техническа база в учебно заведение, включващ визия за учебни и компютърни кабинети, спортни бази и басейни;
Финансова и административна стратегия на МОМН, която да подпомогне учителя и директора при работа с ромски ученици, работа с деца със СОП и работа с надарени ученици;
Финансиране на частните учебни заведения или отмяна на таксите във висшите учебни заведения;
Незабавно стартиране на учебни програми с промяна на учебното съдържание и ново оптимално подреждане на учебните предмети в училище;
Нова стратегия за преодоляване на агресията и подобряване на дисциплината в училище с помощта на синдикати, родители и общественост.
Въвеждане на задължителен предмет „Гражданско образование“, който да възроди забравените традиции от 1944 година и помогне на всички български ученици да станат граждани. Познанието е сила, която не би позволила на улиците и площадите в България да се случат грозни и недостойни сцени, опорочаването и неглижирането на справедливите протести и гражданската позиция на българското общество. Това би туширало опитите на групи младежки „наказателни отряди” да взривяват общественото напрежение. МОМН и сега отказва да въведе предмет „Гражданско образование“, който да възпита учениците първо на граждански добродетели и след това на методите за тяхното отстояване. За огромно съжаление българските ученици стават свидетели на безотговорни и нагли политици, които са поели безкрай предизборни обещания и никога не ги изпълняват. Виждат и хора в безизходица, които не е трябвало да търпят толкова дълго и безропотно и сега, вече пренебрегвайки всички морални и законни задръжки, се хвърлят в бурни протести. Правото на гражданска позиция и исканията на протестиращите са безспорни, но в тези протести са налице и прояви на вандализъм, неумение да се прилага гражданския кодекс на поведение и склонност към анархизъм. Синдикат „Образование” счита, че тези действия, които не могат да се оценят като добродетели, са резултат на лошо гражданско възпитание и липсата на този предмет в училище е очевидна и показателна.

Българското общество не трябва да има и капка съмнение, че учителите могат да протестират и стачкуват и са готови отново да го направят, и то много дълго и цивилизовано.

В чест на българския учител и неговия възрожденски дух, доказал го с 44 дневната стачка на 100 хиляди протестиращи през 2007година, Синдикат „Образование“ издига Мемориал за величието и достойнството на учителя през сградата на КТ „Подкрепа“.

Огромни са очакванията на българското общество за промени в образователната система към по–добро и единствено българските учители могат да променят визията на българското училище, както и духовния мир на българските ученици. Затова, посрещайки пролетта и в очакване на големите християнски празници, нека изпратим малко вяра, надежда и любов за тях.“