Доц. Огнян Боюклиев: Бедни сме, затова не купуваме българска храна!

Огнян Боюклиев е доцент, доктор по икономика. Има над 80 научни и 120 научнопопулярни публикации. Специализации във Франция и Япония. Бил е експерт към Комисията по земеделие и гори в няколко парламента. Допреди месец е работил в Института па аграрна икономика към Селскостопанската академия. Участвал е в над 45 международни проекта.

АкадемикаБГ/akademika.bg разговаря с него за дългогодишното кризисно състояние на земеделието у нас, непрекъснато растящите цени на храните и за ролята на аграрната науката в преодоляването на тази криза.

– Господин Боюклиев, в световен план и у нас храните поскъпват. Защо?

– Миналата година основен фактор за поскъпването на зърното в световен мащаб се оказа сушата в САЩ, която вдигна цените на реколтата от зърнени култури с 23%. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), това заедно с увеличаването на цените на и на захарта е главната причина за поскъпването на хранителните продукти в световен мащаб. Но това е конюнктурата през изминалите няколко години. Постоянно действащите фактори са два:

– непрекъснато нарастващият брой на световното население;

– променящият се стандарт на живот на големи части от това население.

Като пример мога да посоча устойчивия ръст на доходите в Китай и Индия, който води до трайно повишаване на потреблението на храни и промяна на структурата и качеството на храната в тези страни. Една от причините през 2009 г. да се появи криза за млякото в Европа, е че в Китай все повече хора консумират скъпи френски сирена. Повиши се търсенето и на свежо мляко за направата на тези сирена. Така в краткосрочен период млякото стана дефицитно.

– Темата за качеството на храната на българина е много голяма. Наскоро стана ясно, че китайският чесън, който се продава по 4 главички в мрежа, е пълен с избелващи вещества и други химикали. Защо никой не ни предупреждава навреме за опасностите?

– Китай от години се опитваше да стане световен производител на чесън и стана. Да, продуктът е обработен. Един зеленчук, който има качества на лекарства като чесъна, може да стане отрова, след като е обработен с химикали. Директивите на Европейския съюз задължават производителят или вносителят да дават пълна информация за съдържанието на продуктите на пазара. От друга страна, Агенцията по храните е длъжна да контролира за спазването на тези изисквания! По принцип при храните в магазините това става чрез етикетите, но при плодовете и зеленчуците още няма достатъчен контрол.

– Пазарът на зеленчуци и плодове е залят с евтина чужда продукция от съседите. Защо вносът и е по-евтин?

– Ние имаме по-добри конкурентни географски преимущества за развитие на овощарство и градинарство! Традиционно България е един от големите производител на храни на стария континент. Наши тютюни са били познати навсякъде в Европа преди войната, а след това сме били основния доставчик на цигари в бившия СССР, в страните от соц. лагера, в арабския свят и т.н. Ние сме били градинарите на Европа. Проблемите дойдоха от избора на модела на аграрна реформа в началото на 90-те години на миналия век. „Ликвидационен съвет” е непознато понятие за Чехия, Унгария, Словакия, Източна Германия, дори и за Румъния. Те не допуснаха такъв срив в земеделското си производство като нас. Унгарците дори имат ръст в износа за Русия и страните от ОНД в сравнение с началото на реформите, а ние почти го ликвидирахме.

– И все пак стигнахме дотам, че за Великден внасяме полски яйца, очакват се и чужди козунаци.

– Та ние внасяме 30% от хляба си! Вижте митническата статистика. Да – внасяме хляб, замразени полуфабрикати и пекарни смески от Европа. Хлябът у нас е с влошени качества – не е с добре познатия ни вкус отпреди години. Много трудно можете да откриете в магазините дори нароченият с марката „Стара планина”. При плодовете и зеленчуците вносът е почти 94% от общата консумация. Дълго време мандрите работеха с вносно сухо мляко. От 7-8 години хит за мандрите е млечният концентрат! Основният им производител и износител е Унгария. Млечният концентрат се внася с цистерни! За разлика от сухото мляко, при него не се добавя мазнина и няма нужда от пастьоризация! С млечен концентрат може да се произвеждат продукти дори по стандарта Стара планина. Масова практика на месопреработвателите е да внасят сланина, месни изрезки и дълбоко замразени меса и от тях да правят български колбаси. Така се стига до парадокса на пазара масово да се злоупотребява с местните марки – Смядовска или Карловска луканка произведена от бразилско или аржентинско дълбоко замразено контрабандно месо. Българинът е с прекалено ниски доходи, за да може да си позволи качествена нашенска продукция. Затова евтината от чужбина заема все повече пазарни ниши. Дори традиционен продукт като картофите вече е внос – идват направо фаршировани, обработени, замразени. А най-добрите картофопроизводители у нас са около големите зимни курорти Боровец, Пампорово, Банско…

– Туризмът не върви ли ръка за ръка със земеделието?

– Преди три години придружавах австрийки колеги до Банско! Харесаха центъра на града, но бяха „ошашавени” от бетонната джунгла, през която преминахме докато намерим хотела. Имахме среща с картофопроизводители, които буквално плачеха, че не могат да си продадат продукцията. Гостите ни бяха много учудени – при толкова хотели и толкова туристи. Вечерта в ресторанта ядохме местна, банска кухня. Един от гостите помоли шефа на ресторанта да седне за малко при нас. Въпросът към него беше: откъде са продуктите? Картофите са замразени, бланширани, внос от Гърция, от там е и зеленчукът, месото го карат от Благоевград (не им казахме, че 100% от телешкото е внос, а от свинското към 90%). Питах за някой „по-местен”, по-автентичен ресторант. На другия ден ги заведох в един малък ресторант в центъра. Беше полупразен. Там научихме, че от „all inclusive” в големите хотели няма клиенти, че 99% от скиорите идват у нас за ”по-евтино”, че туристите са под средна ръка хора и т.н. Научихме, че хотелите в Австрия са на не повече от 2-3 етажа, че малките семейни хотели и ресторанти са най-скъпи, че няма по-богати фермери в Австрия, от тези около зимните курорти, че там е най-скъпа местната кухня, с местни продукти. Трябва сами да си изясним какъв туризъм искаме! Скъп (за по-малко хора, но с пълни джобове) или масов (за тези, които не могат да си позволят скъпите ски курорти)?

И най-важното: ще интегрираме ли туризма в останалата икономика, и в частност в производството на автентична българска храна?

– Европа работи по стратегия за развитие на земеделието при условия на трайни климатични промени и за пълна продоволствена сигурност на съюза. Нашата наука защо бездейства? Няма средства за научни изследвания ли?

– Липсата на финансиране е само едната страна. Самата наука, а и политиците не направиха нищо за реформиране на системата. Само у нас под реформа разбират уволнение, а в науката – съкращаване на научни работници. А нужно е точно обратното, защото ние сме вече на последно място в Европа по брой учени.

До ден днешен никой не е дал отговор на въпроса защо имаме две академии на науките: БАН и Селскостопанска академия? Това са две административни шапки, две армии от чиновници в науката!

-Да, но отговорът на тези тежки проблеми за българското земеделие трябва да даде силната аграрна наука, нали?

-Аграрната наука в България има над 130-годишна история. Админастративно под формата на самостоятелно звено – Академия и Национален център, тя съществувала около 30 години. В по-голямата част от времето аграрната наука е под административната шапка на аграрното министерство и на БАН. Повечето от сега съществуващите институти в ССА са създадени като отдели и направления в Централния земеделски институт (1926–1952 г.). Сега в академията има 27 научни института; 19 опитни станции; 2 експериментални бази към институти; Система за агропазарна информация САПИ; Национален земеделски музей. Елементарният анализ показва, че това означава 27 директори, секретарки, шофьори на директора, домакинки, човешки ресурси, счетоводства (с поне двама служители) и т.н. Ще посоча само един фрапиращ пример. Във всеки от институтите има направление или отдел по икономика, в същото време към Академията има Институт по аграрна икономика. В повечето технологични институти има специалисти по механизация, напояване, генетика и т.н., като в същото време съществуват самостоятелни институти по същите направления. Съвременните научни изследвания в аграрната област, които се извършват в развитите страни и Европа от десетилетия наред са интердисциплинарни. В тях участват учени и изследователи от различните области на аграрните науки, а в по-значимите от тях и учени от съвършено различни области – хуманитарни, природни науки и т.н.

-Какво предлагате?

-Един от начините за извършване на тази реформа е в национален мащаб броят на институтите да се сведе до броя на районите за планиране съгласно изискванията на Евростат, а в София да се възстанови Централният земеделски институт, като сега съществуващите институти се трансформират в отдели и научни направления към него. Така предложената административна реформа ще позволи да се съкрати администрацията и разходите по нейната издръжка. Това ще доведе не само до запазване броя на научните работници и персонала, зает пряко с научни изследвания, но и до тяхното увеличаване. Провеждането на административна реформа в системата на Селскостопанска академия ще допринесе за повишаване ефективността на научноизследователската дейност и на научното обслужване на земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, ще възстанови академичната автономия и авторитета на аграрната наука. Крайният резултат от това ще бъде ефективно подпомагане на земеделието, горското стопанство и хранителната индустрия и създаване на ефективен механизъм за разработване и прилагане на ефективна държавна политика по отношение на тези сектори, които са от значение за националната сигурност и развитие.

Интервюто взе Яна ИВАНОВА